Решение № 337 от 27.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500388 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „*********“ ЕАД, против решение № 4789 от 02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 12731/2024 г. по описа на ПдРС, І гр. състав, с което е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД „**********” ЕАД да заплати на Т. Т.

А. сумата от 742.72 лв. (приета след допуснато с определение от 25.11.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 7053067217 от 13.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; осъдено е „********” ЕАД да заплати на Т. Т. А., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. №12731/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв.

Г. Г. М. от АК - П. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 12731/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и немотивираност на съдебния акт, като се иска същият да бъде отменен и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

1

Излагат се съображения, че съгласно §1, точка 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК, застрахователната премия, като цена на допълнителната застрахователна услуга, е част от общите разходи по кредита, само ако сключването на застраховката е условие за получаване на кредита, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че съдът не е направил анализ на доказателствата по делото. Претендират се разноски. Ако се приеме, че е доказано извършването на разноски от ищеца и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и молят съдът да намали същия до размер, под нормативно установения.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. Т. А..

В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата адв. Г. М. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:

Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. А. срещу „*******” ЕАД, като се претендира 2 ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № 7053067217, сключен между страните на 13.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от депозирането на исковата молба в съда – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание на 25.11.2024 г. е допуснато изменение – увеличение на предявения иск от 50 лв. на 742.72 лв.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит №7053067217 от 13.10.2020 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1550 лева. Сочи се, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10.

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора застрахователна премия в общ размер на 383.48 лева не била включена в ГПР, въпреки че представлявала разход за потребителя и била включена в погасителния план. Счита, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума като платена при изначална липса на основание, както и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит с размер на кредита от 1550 лв., общ размер на застрахователна премия от 383.48 лева за застраховка, общ размер на кредита 1933.48 лева, с фиксиран лихвен процент 40.93% за целия срок на договора (чл. 9, т. 1 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) в размер 49.09% за целия срок на договора (чл. 10 от договора).

Прието е, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като в случая се касае за вземане по договор за потребителски кредит, по който на ищцата е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Към момента на сключване на договора за кредит е действал Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит.

Процесният договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради което и всички негови предписания го обвързват.

Прието е, че за изискванията към съдържанието на договора за 3 кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 23 ЗПК.

От приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че на ищцата е отпусната само сумата от 1550 лева, като разходите за застрахователна премия са включени в главницата по кредита от 1933.48 лева.

Вещото лице е установило, че посоченият ГПР от 49.09% е изчислен при включен разход единствено и само на възнаградителната лихва, без да се включва разхода за застрахователни премии. Ако последният разход се включи в изчисляването на ГПР, същият възлиза на 90.37%, който резултат надвишава размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определен с Постановление на МС на Република България.

Съдът е приел, че застрахователните премии неправилно са включени към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС по този въпрос - в решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което приема, че „Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.” Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита, както е сторено, води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Застрахователните премии от 383.48 лева следва да се приемат за разход по кредита и като такива следва да се включат в общия размер на ГПР. Налага се извода, че след като в договора за кредит не е обявен действителния размер на ГПР, е нарушен член 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като съгласно член 22 от ЗПК целият договор е недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Ето защо искът по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на неоснователно платената сума над чистата стойност на кредита в размер на 742.72 лева, след допуснатото увеличение на иска е основателен и е уважен.

Изводите са правилни и законосъобразни и напълно се възприемат от настоящата инстанция. С оглед доводите, наведени с въззивната жалба, следва да се отбележи и следното:

Жалбоподателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции и операции по финансиране на продажби на кредит, респективно - може да отпуска заеми. Ищецът в първоинстанционното производство е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и 4 кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други разходи.

Не се възприемат доводите на въззивника, че застраховката е сключена по желание на въззиваемата, не представлява условие за отпускане на кредита и не следва да се включва в ГПР. Видно от самия договор за потребителски кредит (л.8 от първоинстанционното дело), в него е включена застрахователна премия в размер на 383.48 лв., посочен е общ размер на кредита – 1933.48 лв., като в тази сума е включена и застрахователната премия, а вноските по застраховката се заплащат заедно с вноската по кредита и са включени в размера на погасителните плащания.

В случая, макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.