Акт от 29.06.2020, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 68 29 юни 2020г. Град Разград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря Пламена Михайлова

И в присъствието на прокурора

Емил Енчев

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 7 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е частичен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Г.

А. Ч. от град

Р. твърди, че вследствие незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Районен съд - Русе и Окръжен съд - Русе, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, болки и страдания. Сочи, че служители на ответниците незаконно са се разпоредили с присъдена му сума, за която е издаден изпълнителен лист № 129/09.10.2013г., като са я изплатили на трето лице, вместо на цесионера по сключен договор за цесия на това вземане.

Сочи, че в резултат на тези действия здравословното му състояние се влошило, претърпял страдания и загубил вяра в съдебната система. Поради това ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят 26 000 лева частично обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2010г. до 09.09.2019г.

Ответниците- Окръжен съд - Русе и

Районен съд - Русе, считат иска за недопустим и молят съда да прекрати производството по делото. Заявяват евентуални становища за неоснователност и недоказаност на иска. Сочат, че липсват незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от състава им. Поради това молят съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Прокуратурата също счита исковете за неоснователни, поради което предлага на съда да ги отхвърли изцяло.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 107/20.04.2012г. и

Решение № 762/25.06.2012г., постановени по гр.д.№148/2011г. по описа на Окръжен съд-Габрово, изменено с Решение №

305/30.11.2012г. по в.гр.д. № 390/2012г. на ВТАС и Определение № 1051/12.09.2013г. по гр.д. № 2006/2013г. на ВКС, влязло в сила на 12.09.2013г., с което не е допуснато касационно обжалване,

Районен съд - Русе и Окръжен съд -Русе са осъдени да заплатят солидарно на ищеца Г.

А. Ч. следните суми:

10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 и 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2010г. до окончателното й изплащане;

5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2010г. до окончателното й изплащане;

291 лева съдебни разноски съобразно уважената част от иска.

Окръжен съд - Русе е осъден да заплати на Г. Ч. и

700 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 и 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2010г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на влезлите в сила съдебни актове в полза на Г. Ч. е издаден изпълнителен лист № 129/09.10.2013г. за присъдените му суми, описани по-горе.

Общото задължение (главница и лихви), възлиза на 20782,44 лева.

За да изплати присъдените суми, ответникът Окръжен съд-Русе е поискал от ВСС да увеличи бюджетната му сметка с 20 782,44 лева.

Междувременно, на 21.12.2013г. в Окръжен съд –Русе е постъпило запорно съобщение с изх.№ 24303/21.12.2013г. по изпълнително дело № 20078310400501 на ЧСИ М. М. Със същото е наложен запор върху вземането на Ч. за описаните по-горе суми, дължими от Окръжен и Районен съд - Русе. Запорът е наложен до размера 13 319,67 лева (л.95 от делото).

На 15.07.2014г. в Окръжен съд - Русе е постъпило напомнително № 10667/15.07.2014г. към запорно съобщение № 24303/21.12.2013г. В същото се сочи, че актуалният размер на задължението по изпълнителното дело към посочената дата- 15.07.2014г. възлиза на 13 571,04 лева.

На

25.06.2014г. в Окръжен съд-Русе е постъпило запорно съобщение № 16414/10.06.2014г. по изпълнително дело № 20144520416044 на ДСИ при Районен съд-Русе, с което върху вземането на Ч. за присъденото му обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ е наложен запор за сумата от 378 лева (л.90 от делото).

На 05.08.2014г. е сключен договор за цесия, с който Г. Ч. прехвърля на Т. Ч. вземането си срещу Районен и Окръжен съд

- Русе в общ размер на 15 700 лева главница, ведно със законната лихва върху него, считано от 11.11.2010г. и

291 лева разноски, придобито на основание Решение № 107/20.04.2012г. и Решение № 762//25.06.2012г., постановени по гр.д.№148/2011г. по описа на Окръжен съд-Габрово и за което е издаден изпълнителен лист № 129/09.10.2013г.

На 06.08.2014г. Г.

Ч. е уведомил Окръжен съд - Русе за извършеното възмездно прехвърляне на вземането (уведомление вх.№ 8319 на л.37 от делото). На същата дата е постъпило и искане вх.№ 8321 от Т.

Ч. за заплащане на дължимата сума в тридневен срок. Към искането са приложени оригиналът на изпълнителен лист № 129 и на сключения договор за цесия.

С платежни нареждания от 11.12.2014г. Окръжен съд- Русе е превел следните суми: 378 лева на ДСИ при Районен съд –Русе по запорно съобщение № 16414/10.06.2014г.; 13 571,04 лева на ЧСИ М.

М. по запорно съобщение №

24303/21.12.2013г. и 6833,40 лева на Т. Г.

Ч. по изпълнителен лост № 129/09.10.2013г.

(л.45-47 от делото). Общият размер на изплатената сума възлиза на 20 782,44 лева.

Като свидетели по делото са разпитани Т. К. и Д.

Н. В показанията си и двамата сочат, че след като не получил присъдената му сума, Ч. се почувствал зле физически и психически. Св. Н. заявява, че Ч. споделил с него, че са били отклонени парични средства в голям размер, които е трябвало да получи неговата дъщеря. В резултат на това се влошили и отношенията в семейството и изпаднал в криза - морална, ментална и физическа. Изпаднал в депресия и невроза, не можел да се храни, не можел да кара кола.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от това действие или бездействие; причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В исковата си молба ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на извършени от служители на ответниците незаконосъобразни действия. Съобразно правилото на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действията и бездействията следва да се установи в настоящия процес.

Като незаконни действия, от които е претърпял неимуществени вреди, ищецът сочи превеждането на паричните суми, представляващи присъдени му обезщетения по чл.2 от ЗОДОВ не на дъщеря му, на която прехвърлил вземането си възмездно, а на трети лица. Действително в хода на процеса се установи по безспорен начин, че

Окръжен и Районен съд - Русе са били солидарни длъжници спрямо Ч. Същите са му дължали солидарно 15 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Отделно Окръжен съд-Русе е дължал на Ч.

700 лева обезщетение за имуществени вреди. Ч. е поискал изплащането на тези суми. Съобразно правилата на чл.519 от ГПК единият от солидарните длъжници- Окръжен съд – Русе, е предприел съответните действия по изпълнение на задълженията и на основание чл.519, ал.2 от ГПК присъдената сума е била поискана от ВСС. През 2014г. тя е била отпусната.

Междувременно с описаните по-горе запорни съобщения върху вземанията на Ч. за присъдените му обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, са били наложени запори съответно за сумата 13 571,04 лева от частен съдебен изпълнител М. М и за сумата 378 лева от държавен съдебен изпълнител при Районен съд –Русе.

Съдът намира, че оспорването на посочените две запорни съобщения по реда на чл.193 от ГПК остана недоказано. Съобщенията представляват официален удостоверителен документ и в доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че тези документи са неистински. Това не бе сторено. Съобщенията са издадени от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му, по установените ред и форма. Ето защо и съгласно чл. 179, ал.

1 ГПК във връзка с чл.144 от

АПК, те съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Доказателствената им сила не се опровергава от доказателствата по делото. Поради това оспорването следва да се признае за недоказано.

Именно въз основа на наложените два запора част от дължимите на Ч. суми от ответниците са преведени по сметка на посочените съдебни изпълнители.