Решение № 10223 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10223 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110108336 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 237 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на Б. Б. Р., с искане същите да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: 3 298, 01 лв.

– главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, 318, 18 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2022 г., 36, 81 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 6, 13 лв. – мораторна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 05.04.2022 г.

Образувано е гр.д. № 49735/2022 г. срещу ответниците М. С. Г., Н. Г. С., Г. Вл. Г., И. В. Г., П. С. Х., А. С. Х. и К. Б. Г.. С оглед процесуалното поведение на ответниците съдът с определение № 11130/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 49735/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е разделил производството срещу К. Б. Г. и е образувано настоящото гр.д. № 8338/2026 г. по описа на СРС, 88 с-в.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в

**************************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди се, че наследодателката на К. Б. Г. е била собственик на процесния имот и като такава е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е клиент по смисъла на чл. 153, ал.

1

1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г., при смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището е длъжно да уведоми писмено продавача на топлинна енергия в 30 дневен срок, като подаден заявление за промяна на партидата. К. Б. Г. не е изпълнили задължението си, но се легитимират като потребител на топлинна енергия по силата на закона.Поддържа, че съгласно Общите условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Термокомплект“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение. Моли за осъждане на ответницата да му заплати следните суми: 471.14 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. -м.04.2021 г., 45.45 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 05.04.2022 г., 5.26 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. м.04.2021 г. и 0.88 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Исковата молба е връчена на ответника К. Б. Г. чрез дъщеря й на 09.11.2023 г., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор подаден чрез адв. Л. с приложено пълномощно. Ответникът намира претенциите за допустими и основателни, като признава иска по реда на чл. 237 ГПК . Моли сторените разноски да останат за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца, като твърди, че същите не са необходими.

С молба от 11.05.2026 г. ищецът е поискал да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответницата е признала иска, а ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание 2 на иска.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1, 95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съображенията на ответната страна, изложени от нейния процесуален представител, че не е знаела за качеството си на наследник на починалата си наследодателка Б. Б. Р. преди предявяването на исковата молба са правноирелевантни. Страната отговаря за задълженията вследствие на настъпилото наследствено правоприемство, независимо кога е узнала за него.

Ето защо и в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски, както следва 10, 69 евро – държавна такса в исковото производство съобразно размера на претенциите спрямо ищцата от общо претендираните вземания /държавната такса е платена по гр.д. № 49735/2022 г. / и 25, 56 евро – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В случая не е провеждано заповедно производство, поради което и неоснователна е претенцията за присъждане на разноски по отношение на него.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в

РЕШИ:

ОСЪЖДА

К.

Б.

Г.,

ЕГН

**********, с адрес в

**************************************** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 240, 89 евро, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес в ************************************************, с аб. № ***** за периода от м.05.2019 г. -м.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба по гр.д.

№ 49732/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в на 13.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 23, 24 евро - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 05.04.2022 г., 2, 69 евро - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. м.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба по гр.д. № 49732/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в на 13.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 0, 45 евро - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 05.04.2022 г.

ОСЪЖДА

„К.

Б.

Г.,

3

ЕГН

**********, с адрес в

**************************************** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 36, 25 евро – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4