Решение № 470 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105756 по описа за 2025 година

Х. В. В. заявява, че през 2024г. Д. Р. П.-К. го помолила да й заеме 10 000 лева, който ще върне в края на м.март 2025г.

Известно време преди това, ищецът предоставил на майка си К.С. значителна сума за съхранение. Обадил й се и поискал да преведе от негово име на ответницата 10 000 лева. На 04.12.2024г. К.С. изпълнила нареждането.

Въпреки уговорката и многократните покани и разговори, до настоящия момент Д.

П.-К. не върнала дадената в заем сума.

Заявява, че ако ответницата оспори уговорката за връщане на сумата до край на м.март 2025г., то настоящата искова молба се счита за писмена покана.

Предвид изложеното, Х. В. В. моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Р.

П.-К., ЕГН: ********** да му заплати 10 000 лева – дадена в заем сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по дело.

В срока по чл.131 от ГПК Д. Р. П.-К. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.12.2024г. К.Д.С. превела по сметка на Д. Р. П.-К. 10 000 лева. В преводния документ, като основание се сочи: „Заем от Х.“.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в 1 което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №8847/10.10.2025г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на: 1106.95 евро (2165 лева) – заплатени такси и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Р. П.-К., ЕГН: ********** с адрес: ********** да заплати на Х. В. В., ЕГН: ********** с адрес: ********* сумите: 5112.92 евро (10 000 лева) – дадена в заем сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2025г. до окончателното й изплащане и 1106.95 евро (2165 лева) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

2