Решение № 674 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300500969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от Ю. С. Т. и Р. И. Т. и от В. Г. Г. против Решение № 278/16.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2139/2021, АсРС, с което В. Г. Г. е осъден да преустанови действията, с които пречи на Ю. С. Т. и Р. И. Т. да упражняват пълноценно правата си на собственост върху притежаваните от тях 1/3 ид ч от ПИ с КИ ***,72 по КК на гр. *** целият от 330кв.м., ведно с първи жилищен етаж от построената в него триетажна жилищна сграда с приземие и таван заснета с КИ ***,72,2, заедно с гараж от 13,20кв.м. и стая от 10,70кв.м., заснета като СОС с КИ ***.2.6, находящи се в лицевата част на приземието на сградата откъм улицата, като премахне за негова сметка изградената стена от кнауф в гаража, находящ се в лицевата част на приземието на сградата от към улицата и осигури достъп до водомера и спирателния кран за водата на ищците находящи се в призема, като са отхъврлени исковете в останалата им част – да бъде осъден ответникът да възстанови входа от гаража към склада, да премахне за негова сметка изградените стени, с които е усвоил пространството под балкона на ищците, като възстанови сградата и нейната фасада, да премахне постройките в задната част на двора изградени на границата със съседния имот и са присъдени разноски.

Жалбоподателите ищца Ю. и Р. Т. обжалват решението в отхвърлителната част.

1

Считат, че за да отхвърли исковете , съдът е възприел погрешно фактическата обстановка и е направил погрешни правни изводи. Сочат, че съдът не е коментирал доказвания факт по делото, че ответникът е завзел обща част от имота в пространството под балкона както и в задната част на двора. Позовават се и на съдебна практика според която построеното в съсобствен имот без съгласието на всички съсобственици съставлява неоснователно действие, което пречи на спокойното упражняване на правото на собственост. Счита, че самият ответник признава своите незаконни действия, като в хода на процеса е започнал сам да събаря част от незаконните си постройки. По отношение на претенцията за възстановяване на входа от гаража към склада считат, че щом по архитектурен проект е предвидено да има топла връзка между тези две помещения е без значение дали може да се осъществява достъп до тях по друг начин. Считат, че така е нарушено правото им на собственост и на ползване на собствените си помещения, така както е било предвидено. Молят за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендират разноски.

Въззиваемата страна В. Г. е подал отговор на тази въззивна жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Счита, че цитираното от жалбоподателите съдебно решение в подкрепа на тезата им, че той ползвал по-голяма част от дворното място от правото си на собственост е неотносимо и е постановено при различна фактическа обстановка. Сочи, че фактическото състояние на имота не е променяно от момента на застрояване на имота с всички сгради, които строителство е осъществено от първоначалните собственици – бащата на ответника и вуйчо му. В този вид ищците и са заварили имота. Това строителство още тогава е довело до различен брой помещения в приземния етаж и до направата на външен зид в задната част на имота.

Тази фактическа ситуация е взета предвид и при делбата на новостроящата се сграда през ***г., с която са разделени помещенията в приземния етаж. Посочва, че още към построяване на сградата двамата съсобственици са приели строежът в отклонение на архитектурния план. Обсъжда доказателствата по делото и сочи, че от тях не се установяват негови действия, с които да пречи на ищците, а напротив – сочи, че това е фактическото застрояване от момента на възникване на обектите на собственост – построяването им и че целта на производството е те да си удължат гаража, за да отговаря на нуждите им. По отношение на твърденията за необходимост от възстановяване на топлата връзка между гаража и складовото помещение сочи, че такава никога не е съществувала и че това е станало по волята на първоначалните собственици, които не са пожелали изграждането на подобна врата. Следователно той няма как сега с някакви действия да препятства този достъп. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението, в обжалваната част, да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Жалбоподателят ответник В. Г. обжалва решението в осъдителната му част и поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на 2 съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъждал събраните доказателства, не ги е съпоставял и правил връзка между тях. Счита, че съдът не е дал отговор на въпросите чия е собствеността, коя група съсобственици какво точно притежават, къде се намира процесния общ водомер, защо е поставен там, имат ли всички свободен достъп до него. Позовава се на ТР№4/2017, т.д.№4/2015, ОСГК, ВКС, в което е посочено, че съдът е длъжен винаги да извършва конкретно преценка относно основателността на действията или бездействията на ответника по негаторния иск относно това дали създават пречка за упражняване на правото на собственост поголеми от обикновените. Доколкото в обжалваното решение не е даден отговор на горепосочените въпроси, счита решението за немотивирано. Счита, че съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че ищците нямат достъп до спирателния кран на общия водомер. Развива доводите си, че измененията в приземния етаж са извършени по общо съгласие на етажните съсобственици към момента на построяване на сградата. Поддържа, че съдът не е коментирал в цялост и в тяхната взаимовръзка показанията на свидетелите и на приетите експертизи в тази насока. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

Постъпила е частна жалба от В. Г. против Определение № 576/03.02.2025г., по гр.д.№2139/2021, АсРС, с което съдът е изменил решението в частта за разноските, като Ю. и Р. Т. са осъдени да заплатят на В. Г. сумата от 964лв. разноски в производството и е отхвърлена молбата му в останалата част –да му бъдат присъдени разноски в размер на 1320лв., а разноските, които той дължи да бъдат редуцирани до 267лв. поради прекомерност. Счита за неправилен извода на съда, че предявените и разгледани искове са шест, като твърди че всъщност са разгледани седем иска.

Отделно счита, че т.к. е подал въззивна жалба против частта от решението, с което се уважават част от исковете, то му се дължи пълния размер разноски.

Ответните страни Ю. и Р. Т. не са подали отговор на тази частна жалба.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на атакуваното съдебно решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Обжалвано е първоинстанционно решение, с което е уважен иск за преустановяване на действия от съсобственик, с които поддържа състояние в съсобствената вещ, с което пречи на другите съсобственици да упражняват спокойно правата си, като същото действие съставлява изграждане от ответника на преградна стена от кнауф в гаража на ищците, с което препятства достъпа им до водомерите и спирателния кран за водата в сградата. Останалите искове – за осигуряване на достъп 3 до склада, чрез възстановяване входа на гаража по архитекурен проект; за премахване на стените, с които е усвоил пространството под терасата на първия етаж и възстановяване на фасадата; премахване на постройките в задната част на двора и премахване на кирпичената постройка, са отхвърлени.

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.

Правилността на решението следва да се провери с оглед конкретните оплаквания на страните, изложени в жалбите.

Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената норма собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата молба, с което се формира и обема и вида на търсената защита /виж Р № 57/30.04.2009 г., гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013 г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др. по чл.290 от ГПК/. В настоящия случай формирания петитум в исковата молба на Ю. и Р. Т. е осъждане на ответника В. Г. да премахне изградена от него преградна снета от кнауф в гаража на ищците, да премахне стените, чрез които е усвоил пространството под балкона и възстанови фасадата на сградата и да премахне постройки в задната част на двора.

Активно легитимирана страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва или поддържа неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи търсената защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост и на извършването на конкретно посочени неоснователни действия по отношение на неговата собственост.

По отношение легитимацията на страните, същата се установява по делото от представените документи за собственост на ищците и на ответника. Този въпрос практически не е спорен по делото. От нотариалния акт на ищците /НА№***, т.***, 4 с.***/***на СлВп при АсРС/ се установява, че освен самостоятелен обект в жилищната сграда – апартамент, находящ се на първи жилищен етаж от сграда, построена в парцел ***, имот пл.№***, кв.***по плана на гр. ***, те притежават и гараж от 13,20кв.м. и стая от 10,70кв.м., находящи се на лицевата част на приземния етаж на сградата, ведно с 1/3ид.ч. от парцела, в който е построена сградата. Имотът им е описан подобно в документа за собственост на праводателката им – М.Д. / НА №***, т.***, д.№***/***г. на нотариус К. С., АсРС/. Същото се установява и от документа за собственост на праводателя на М.Д. – Д.Д., който по силата на Договор за делба на строеж /нотариално заверен на ***г./ е получил в собственост гореописаните имоти, а другия съсобственик – Г. Г. е придобил правото на собственост на втори и трети етажи от строящата се жилищна сграда, целият таван и всички останали помещения в призема. Видно от удостоверение за родствени връзки Г. Г. е баща на В. Г., като са представени и нотариални актове, с които той е прехвърлил на синовете си собствеността си.

По първият спорен въпрос - премахване на стена, преграждаща гаража на Т., изградена от Г. , следва да се установят твърденията на страните – съществувала ли е по проект, съществувала ли е стара тухлена стена, кой я е изградил към момента, препятства ли се достъпа до спирателния кран на ВиК инсталацията на сградата. В тази връзка са представени архитектурен проект на сградата, приети са две СТЕ и са събирани гласни докателства.

По архитектурен проект към улицата има две партерни помещения – склад, в който се влиза чрез врата от другото помещение, обозначено като гараж и гараж, който е с размери 3,45м. ширина и дължина обозначена като 3,81м.+1,19м.+3,08м.. Складът и гаражът, с площ от 13,20кв.м. по договор за делба на строеж, са придадени в собственост на Д. Д., респ. сега са собственост на Т.. Всички останали помещения са останали в собственост на Г..