Решение № 1919 от 02.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Варна, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20203110111286 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл.49 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „Е. М.“ЕООД, ЕИК *дължи на ищеца „Ф. Т. Г." ЕООД, с ЕИК *, сумата в размер от 350лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело №20127110400771, образувано при ЧСИ Д. П. - Я., рег.№*и район на действие Окръжен съд-град Варна от К. И. С., ЕГН ********** - длъжник по изпълнителното дело, прехвърлено от последния на ищеца с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.10.2019год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №19957/20год. на СРС, която заповед е оспорена от длъжника.

Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 325лв., от които 25лв. заплатена държавна такса и 300лв. заплатена адв. възнаграждение. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу „Е. М." ЕООД, с 1

ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Р. И. М. Т. е образувано ЧГД №19957 по описа на Софийски Районен Съд за 2020г., 82-и състав.

В рамките на двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед на горните обстоятелства, за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск, за установяване на съществуващото му и изискуемо вземане срещу ответника, на основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК.

Вземането по издадената заповед за изпълнение, произтича от следните обстоятелства: Срещу К. И. С., с ЕГН **********, с адрес: * е образувано изпълнително дело № 20127110400771 по описа на ЧСИ Д. Я.-П., Рег.№ *, с Район на действие Окръжен Съд - Варна.През 2019г. К. И. С. узнава за образуваното срещу него изпълнително дело № 20127110400771 по описа на ЧСИ Д. Я. - П., peг. №*, с взискател към този момент „Е. М." ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Р. И. М. - Т. В защита на своите права и интереси, той ангажира услугите на адвокат, като заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за процесуално представителство и защита.

От подробното и внимателно запознаване с изпълнителното дело, процесуалният представител установява, че е налице период от над две години по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, през който взискателят е бездействал и не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника К. И. С., с ЕГН **********, респ. такива не са били осъществени.

На 02.08.2019г. е подадена молба до ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, район на действие Окръжен Съд - Варна за прекратяване на изпълнително дело № 20127110400771 по отношение на К. И. С., с ЕГН **********, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Със съобщение, с Изх.№20291/07.08.2019г., изпратено до процесуалния представител, ЧСИ Д. П.-Я., рег.№*и район на действие Окръжен Съд Варна уведомява К. И. С. за прекратяване на изпълнително дело № 20127110400771 с взискател „Е. М.“ ЕООД и длъжник К. И. С., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Сторените в изпълнителното производство разноски от К. И. С. в размер от 350лв. се явяват необходим разход във връзка със защитата на правата и законните му интереси по неоснователно образувания срещу него изпълнителен процес. Заплатеният от него хонорар е в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу него изпълнително дело, с оглед на което в полза 2 на К. И. С. срещу длъжника „Е. М." ЕООД е налице вземане в размер на 350 лева, представляващо: претърпени имуществени вреди в посочения.

С

ДОГОВОР

ЗА

ПОКУПКА

И

ПРЕХВЪРЛЯНЕ

НА

ВЗЕМАНЕ/ЦЕСИЯ/ от 02.10.2019г., К.И. С. прехвърля на „Ф. Т. Г." ЕООД, гореописаното си парично вземане в размер на 350лв. На длъжника е изпратено Уведомление за сключения Договор за Цесия от адв. Р.Д., като пълномощник на стария кредитор, което е получено на 07.01.2020г., съответно срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 21.01.2020год.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв.Р.М..

Оспорва изцяло предявения иск.

На първо място счита същият за недопустим, тъй като ответникът не е имал съществуващо задължение към цедента К. И. С. към датата на сключване на договора за цесия между третото лице и ищеца, тъй като твърдените претърпени имуществени вреди, причинени от „Е. М." не са били установени, а евентуално биха могли да бъдат претендирани в определен момент. Дали са основателни тепърва е следвало да се установи. Липсва извънсъдебно или съдебно основание, което да задължава ответника по някакъв начин спрямо цедента, съобразно което би могло да се индивидуализира валидно вземане, предмет на договор за цесия.

В случай, че съдът приеме иска за допустим, моли да го отхвърли като неоснователен.

Оспорва валидността на представените договорни отношения - както по упълномощаване на адвокат по ИД 771/2012 на ЧСИ Д. П. - Я. от длъжника по същото ИД - К. И. С., така и последващите такива - договор за цесия претендиран адв. хонорар по същото дело.

Счита, че претенцията се явява неоснователна.

Не е налице причинно-следствена връзка между изложените факти движение на изпълнителното дело, образувано срещу К. И. С. от „ОББ" АД по описа на ЧСИ Д. П. - Я., придобито вземане от ищеца, представляващо адвокатски хонорар по посоченото ИД и каквото и да е противоправно поведение на ответника, довело до причиняване на сочените в исковата молба имуществени вреди.

Счита, че с проведена процедура по заповедното производство се цели причиняване на вреди именно на ответника и респ. обогатяване на ищеца чрез последователни и систематични правни действия, целящи да се представи определена сума в привидно основателно задължение. Очевидно е, че представляващ всички свързани в тази особена схема лица е един и същ 3 адвокат. Съобразявайки фамилните имена - вероятно и друг родственик на същия колега представлява с нотариално заверено пълномощно ищеца.

При така представените доказателства в никакъв случай не може да се направи обоснован извод с кои свои действия ответникът е причинил имуществена вреда на ЦЕДЕНТА.

Има основателно съмнение, че подписите под договор за правна защита и съдействие от дата 20.07.2019г., пълномощното, с което К. И. С. упълномощава същото адв. Дружество и всеки един от адвокатите поотделно да го представляват във връзка със събиране на разноските по 771/2012 на ЧСИ Д. П. - Я. и договора за цесия са положени от Калоян Стоянов, както и че сумата в брой действително е платена и декларирана като доход по съответния ред. Представеният договор за правна защита и съдействие не е върху бланка от кочан на Адв. колегия Варна, заведена под съответния номер.

Липсват доказателства за платена цена на т.нар. договор за цесия.

Към настоящия момент пред ВРС са висящи идентични по съдържание гр.дела по чл. 422 от ГПК между същите страни - 1б254/2020г. на 46с, 1684/2020г. на 50 състав като моделът на действията за увреждане на „Е. М." ЕООД е очевиден. Първото от двете дела също е с длъжник по ИД К. И. С.

С оглед на гореизложеното, счита иска за недопустим на посочените в отговора основания, както и за неоснователни твърденията на ищеца, че ответното дружество дължи заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 19959/2020г. на СРС - 80 състав, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие от 20.07.2019г., договор за покупка и прехвърляне на вземане от 02.10.2019г., пълномощно без дата с упълномощител К. И. С. Твърди, че същите са съставени за целите на това производство и подписите на КАЛОЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ не са положени от това лице.

Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Е. М.“ ЕООД, делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа.

В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже 4 заплащането им, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, чрез проц. представител адв. М. моли иска да бъде отхвърлен.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От изискваното за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело № 19957/2020год. на СРС, се установява, че е издадена заповед за изпълнение по силата на която длъжникът „Е. М.“ ООД, ЕИК* ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Ф. Т. Г.“ЕООД, сумата от 350лв. , представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение за защита по изпълнително дело № 20127110400771 на ЧСИ Д. П. –Я., с район на действие ВОС, ведно със законна лихва от 27.05.2020год. до изплащане на вземането и 325лв. разноски по делото , от които 25лв. държавна такса и 300лв. възнаграждение на адвокат.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът депозира възражение, предвид на което и в указания от заповедния съд срок, ищецът депозира исковата молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Приета по делото е молба от К. И. С. до ЧСИ Д. П.-Я. С молбата молителят претендира от ЧСИ да прекрати образуваното ИД №20127110400771, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и да вдигне наложените принудителни мерки.

Съгласно прието по делото съобщение изх.№20291/07.08.2019год. по изп.дело №20127110400771, К. И. С. е уведомен ,че с постановление на ЧСИ Д. П. Я., изпълнителното производство по изп.дело №20127110400771 с взискател Е. М. ЕООД и длъжник К. И. С. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

От приобщения към доказателствата по делото договор за покупка и прехвърляне на вземане/цесия/ се установява, че на 02.10.2019год. К. И. С., като цедент прехвърля на „Ф. Т. Г.“ЕООД,като цесионер, вземането което има към „Е. М.“ЕООД в размер на 350лв., представляващо претърпени имуществени вреди в посочения размел , изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело № 20127110400771, образувано при ЧСИ Д. П.-Я., рег.№*с район на действие Окръжен съд-град Варна.

5

Прието по делото е уведомление по чл.99 от ЗЗД от адв. Р.Д. Д.,като пълномощник на К. И. С. и Ф. Т. Г. ЕООД , адресирано до Е. М. ЕООД,ведно с пълномощни от цедента и цесионера и известие за доставянето му.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед спазването на дадения от заповедния съд едномесечен срок за предявяване на иска за установяване на оспореното вземане, произтичащо от заповедта за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. № 19957/2020год. на СРС се извежда извод за допустимост на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят следните предпоставки: противоправно действие, наличието на вредоносни последици за ищеца и установяването на причиноследствена връзка между действието и настъпилите неблагоприятни последствия. В конкретния случай, деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице е обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното бездействие във връзка с водене на изпълнителното производство за принудително събиране на вземане. Бездействието се изразява в поддържане на висящност на изпълнителното производство, което вече е прекратено по силата на закона, както и незаконосъобразно действие, изразяващо се в нарушаване на забраната да не се вреди другиму.