Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 80 от 21.05.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело за възобновяване 98/2024
Вид
Протоколно определение № 80
Подписан
21.05.2024
В сила
21.05.2024
Състав
Галина Тодорова Канакиева, Яница Събчева Събева Ченалова, Даниел Нанев Марков

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Бургас, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора К. Ил. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600098 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор С..

Осъденото лице Л. Г. Ф., се явява лично и с упълномощен защитник адв. А. Ж. от САК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Имам съмнение за отвод, а именно, че съдия Канакиева е участвала в едно определение, по което сме обжалвали една мярка по същото дело. Правя искане за отвод, но съдът ще прецени. Другото е, не мога да преценя, може да е съвпадение на фамилията, дали съдията, който участва в настоящия състав не е роднина с районната прокурорка на Бургас, която е разследвала – М.М..

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма основание за отвод на член от състава на съда и моля да не се приема това възражение, което беше направено от защитата.

Съдът се оттегля на тайно съвещание по направените искания от упълномощения защитник адв. Ж..

След запознаване с материалите по делото намери, че същите са 1 неоснователни. При разглеждане на делото по същество от Бургаски районен съд е участвала прокурор М.М., която няма роднински отношения с член на настоящия съдебен състав - съдия Даниел Марков.

Искането за отвод на съдия Канакиева също се явява неоснователно, тъй като участието на съдии в разглеждане на мерките за неотклонение, не е основание за неучастие на същите при разглеждане на делото както по същество, така и при възобновяване на наказателното производство. При прегледа на постановеното определение № 254/23.11.2023 г., в което производство по чл. 270 НПК е участвала съдия Галина Канакиева, Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата на подсъдимия Л. Ф. против протоколно определение на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, тъй като е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Ето защо, съдът не е изложил съображения по съществото на производството по чл. 270 НПК и не е изразил конкретно становище относно наказателната отговорност на подсъдимия Ф..

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания от защитника адв. Ж. за отвод на съдия Галина Канакиева и съдия Даниел Марков, поради неоснователните изложени съображения.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

2

Пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането си за възобновяване на основания подробно изложени мотиви в искането, че са налице допуснати съществени нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК при постановяването на присъдата, която не е проверена по касационен ред и са допуснати множество нарушения, които попадат под тази хипотеза и са основания за възобновяване на делото.

Лишен съм от участие в процеса като договорен защитник. Не ми е дадена възможност да изготвя и въззивна жалба в защита на подсъдимия.

Всички действия са извършени от адвокат, който както съм записал, съгласно закона и практиката, не е упълномощен писмено в съдебен протокол да участва в процеса вместо договорния адвокат.

Наред с всички останали изложени мотиви за нарушения в производството, както и при водене на протоколите и обявяване на присъдата, участието на вещите лица, съдебните заседатели, които са заменени в хода на делото, мисля че са налице множество основания да се възобнови делото и да се отмени тази несправедлива присъда и съответно да бъде оправдан или да бъде изменено наказанието на подсъдимия.

Поддържам възобновяване. аргументите и съображенията в искането за

Съдът дава право на лична защита на осъденото лице.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА становището на моя защитник.

ОСЪДЕНОТО

ЛИЦЕ:

Поддържам

ПРОКУРОРЪТ: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, разгледано по същество с оглед очертаната в него аргументация, е неоснователно.

Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл. 348, ал.

1, т. 2 НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

При преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните доказателствени източници.

3

Несъстоятелно е съображението за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК.

Доказателственият анализ изложен в техните съдебни актове е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.

Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.

По отношение на нарушеното право на защита на осъденото лице Л.

Ф. следва да се отбележи, че изключително обстойно и подробно въззивният съд в решението си е коментирал това възражение направено пред него, като е посочил обилна европейска практика в тази насока. Действително, адв. Ж. е участвал в началната фаза на процеса, като е присъствал на всички разпити на свидетели и вещи лица в хода на съдебното следствие и му е била дадена възможност да задава въпроси. Впоследствие, на заседание от 06.06.2023 г. адв. Ж. е отказал да се яви, като е посочил, че са налице здравословни проблеми, както и, че се отказва от защитата на подсъдимия Ф.. Последният не се е отказал да бъде защитаван от адв. Ж., но е посочил, че желае да упълномощи и адвокат К.Я.. Така няколкократно адв. Ж. е бил призоваван предвид желанието на неговия подзащитен както по телефона, така и на обявените адреси, но адв. Ж. не се е явявал, като е отказвал под различен претекст, независимо от редовното му призоваване. Това е наложило да бъде назначен служебен защитник в лицето на адв. С., като от страна на Ф. изрично съгласие е дадено. Видно е, че от страна на първоинстанционния съд е направено всички възможно в рамките на закона, за да бъде призован адв.

Ж. за насрочените съдебни заседания, като това е дало и повод, поради неявяването му, същите да бъдат отлагани. Тази кратка фактология изнесена пред Вас, въззивният съд в най-големи подробности е изложил и представил в решението си.

4

Предвид изложеното е видно, че правата на осъденото лице Ф. в разглежданото наказателно производство не са нарушени. Напротив, както първата, така и втората инстанции са изпълнили задълженията си за осигуряване на пълна защита на подсъдимото лице.

Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК , тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна, по правната квалификация.

В случая, всички признаци от състава на престъплението са налице.

Чуждите граждани са преминавали страната Република България нелегално в нарушение на закона. У тях не са намерени никакви лични документи както и документи, които да им предоставят правото да преминат в Република България. Преминаването на територията на страната не е станало след разрешение на съответните гранични власти и въз основа на съответни документи, а установените по делото чужди граждани са били подпомогнати от подсъдимия да преминат през страната в нарушение, чрез управлявано от него МПС.

Налице е квалифициращият признак по чл. 281, ал. 2, т. 1 НК , тъй като деянието е извършено чрез използване на лек автомобил, както и квалифициращият признак по чл. 281, ал. 2, т. 5 от НК , тъй като е осъществено по отношение на повече от едно лице – в случая шест лица.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл и с предвидената в закона специална цел. Същият е съзнавал, че подпомага шестима чужденци, предвиждал е, че по този начин ще преминат в страната в нарушение на закона, тъй като не разполагат с никакви документи и пряко е целял това.

Не следва да бъде приета тезата на защитата, че Л. Ф. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си предвид, че е *** болен. В тази насока, отново двете инстанции обстойно и в пълнота са изложили аргументи за *** годност на Ф., още повече, че са били назначавани множество експертизи в тази насока и всичките са единодушни, че Ф. е *** и към момента на извършване на инкриминираното деяние и впоследствие, и може да участва в наказателното производство и да 5 изтърпява присъда.

На последно място, по делото е установено, че подпомагането на нелегалните мигранти е извършено с цел имотна облага. В България не се установява на кого са платени пари, но подсъдимият е участвал в превозването на чуждите граждани като предварително е било съгласувано с каналджията къде трябва да се яви автомобилът и свидетелите са го очаквали.

Самите те посочват сумата, която е следвало да заплатят за преминаването им през територията на страната.