Решение № 128 от 13.06.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. ******, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245620100107 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Л. Г. срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че получил 3 броя писма с изх.

********* г., изх.№ ********* г. и изх.№ ****** г., с който бил уведомен, че поради повреда в електромера и липсата на отчитане на консумация, сметката му за ел.енергия ще бъде коригирана за периодите – ****** г. и ****** г. Твърди, че от страна на ответното дружество за процесните периоди били издадени 3 броя фактури – фактура № ****** г. на стойност 20,92 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******, по фактура № ****** г. на стойност 107,70 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ****** и по фактура № ****** г. на стойност 468,38 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******. Твърди, че ответникът е таксувал потребителя на цена 3 пъти по-висока от нормативно установената, че средствата за търговско измерване, както и електромерните табла са собственост на електроразпределителното дружество, поради което в негова тежест е да докаже неправомерно въздействие, както и че едностранната корекция на сметка на вече доставена и ползвана енергия противоречи на норми от действащото законодателство.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата в общ размер от 597,00 лв., представляваща стойност на коригирана сметка за ел.енергия за минал период по фактури с №: фактура № ****** г. на стойност 20,92 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******, по фактура № ****** г. на стойност 107,70 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ****** и по фактура № ****** г. на стойност 468,38 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД, в който оспорва изцяло иска като неоснователен. Излага подробни съображения за законосъобразност на начислената ел.енергия на ищеца за корекция на сметка за минал период. Посочва подробно факти за констатации по електромерите, извършени проверки и резултатите от тях, в следствие на което са издадена фактурите за корекцията. Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически изводи:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и 1 снабдявана по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон - правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

От приетите като доказателства по делото Констативен протокол № ****** и Констативен протокол № ****** се установява, че представители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на ****** г. на електромер № ******, констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № ****** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата и на електромер № ******, констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № ****** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. При проверката е било установено, че електромерите са повредени с „тъмен/изгаснал дисплей“ и не отчитат електрическа енергия, поради което е бил демонтирани. Действията по проверката са извършени в присъствието на представител на ищеца.

С писма с изх. №: № ******г., № ********* г. и № ****** г., изпратени на ищеца по пощата с обратна разписка и получени от него на ****** г., като същият бил уведомен, че ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от ********* г. и ********* г., чрез допълнително начисляване на сума в общ размер на 597 лв. . Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и следните фактури: фактура № ****** г. на стойност 20,92 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******, по фактура № ****** г. на стойност 107,70 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ****** и по фактура № ****** г. на стойност 468,38 лв. с ДДС за периода ****** г. за електромер № ******, от които е видно, че вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ****** за периода от ****** г. до ****** г. на ищеца е допълнително начислена енергия от общо 995 кВтч на стойност 576,08 лв., а за електромер № ****** за периода от ********* г. на ищеца е допълнително начислена енергия от общо 54 кВтч на стойност 20,29 лв. По делото са приети като писмени доказателства и извадки от електронното досие на двата процесни електромера.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Любомир Николаев Г.. От неговите показания се установява, че нямат проблеми с електрозахранването в обекта, всеки месец получават и заплащат сметките си.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК е допустим, тъй като за ищеца съществува правен интерес да установи липсата на задължение по договорното правоотношение за предоставяне на електрическа енергия. Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на ищецапотребител в производството има виновен характер и дали са спазени нормативните изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството - ответник на практика въвежда задължение в тежест на ищеца - потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на 2 количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. Ответното дружество не е доказа, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 - 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 - 82 от ЗЗД.

Безспорно установените отклонения в работата на процесните СТИ, довели до пониско отчитане от действителното потребление на електроенергия от оператора, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя.

Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.

Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.

Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.

Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство.

Освен изложените съображения, следва да се посочи, че ответникът „Електроразпределение Юг" ЕАД не е и носител на спорното вземане за допълнително начислена ел. енергия. Вземането за стойността на доставената ел.енергия произтича от сключения, на основание чл.11 т.4 и чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ, ред. ДВ бр.40 от 05.05.2020 г. договор за продажба на ел. енергия между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Основание обаче за възникване на правоотношението между ищеца, като краен клиент, и ответника, като оператор на електроразпределителна мрежа, е договорът за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по чл.11 т.3, вр. чл.14 ал.2 т.1 ПТЕЕ, по което ответникът няма вземане спрямо ищеца. Според чл.28 ал. 1 ПТЕЕ, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, като в този смисъл е и клаузата по чл.17 3 ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, според която това дружество, като краен снабдител издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.56 ал.1 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото". Съгласно §1 т.41а б.„а" от ДР на ЗЕ, „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лицеползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед съществуващите между страните правоотношения, под ползвател на мрежа по смисъла на чл.56 ал. 1 ПИКЕЕ следва да се има предвид първата алтернатива от посочения текст на ДР на ЗЕ, а именно - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа, а не крайният клиент, който няма преки финансови отношения с оператора на електроразпределителната мрежа. В чл.56 ал.2 ПИКЕЕ е предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1, съответстваща на разпоредбата на чл.28 ал.2 от ПТЕЕ, според която крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Освен това в чл.56 ал.3 ПИКЕЕ е предвидено, че преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на технологичните разходи, какъвто е видът на разходите на оператора на електроразпределителната мрежа. Анализът на така посочените законови разпоредби води до извод, че при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия, ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл.56 ал.1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покрИ.е на технологичните му разходи по чл.56 ал.3 ПИКЕЕ, заедно със справка за преизчислените количества електрическа енергия, който пък от своя страна следва да издаде фактура на крайния клиент за неотчетената ел.енергия и за стойността на мрежовите услуги. Следователно ответникът, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, няма вземане срещу ищеца, като краен клиент, за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като продавач по договора за продажба по чл.15 ПТЕЕ. По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.