Определение № 351 от 13.04.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Перник, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500180 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД против Определение № 275 от 25.01.2023г. по гр.д, N ° 3885/2022г. на РС - Перник , с което е оставена без уважение молба с вх. № 23285/21.11.2022 г., подадена от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, за изменение на Решение № 1150/07.11.2022 г. по гр.д. № 3885/2022 г. по описа на Пернишкия РС в частта за разноските като неоснователна.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради нарушение необоснованост и съществено нарушение на материалния закон. Излага, че в резултат от това грубо се нарушава чл. 9 от ГПК, като видимо законът не е приложен еднакво спрямо всички. Липсват законови пречки да се присъдят разноски за процесуално представителство на „Изи финанс“ ЕООД. Както се разгледа, няма и морални пречки за това. Иска въззивният съд да отмени обжалваното определение, като вместо това въззивният съд да постанови друго определение по същество, с което да присъди в полза на „Изи финанс“ ЕООД разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Л. Т. Д. оспорва същата с искане за оставянето й без уважение, като счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д, N° 3885/2022г. на ПРС е приключило с решение № 1150/07.11.2022 г., с 1 което е осъден Л. Т. Д. да заплати на ИЗИ Финанс“ ЕООД с ЕИК: 201196810 следните суми: сумата от 70 лева - главница, частичен иск от вноска за главница в общ размер от 333,33 лева с падежна дата 20.02.2022 г. по договор за кредит № *** г., сключен между ищеца „ИЗИ Финанс“ ЕООД като заемодател и ответника Л. Т. Д. като заемополучател, и сумата от 30 лева - възнаградителна лихва, частичен иск от вноска за възнаградителна лихва в общ размер от 66 лева за период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Със същото решение съдът е присъдил сторените от ищеца разноски от общо 50 лева, представляваща разноски за държавна такса.

По повод молба от „ИЗИ Финанс“ ЕООД по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е оставил без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските и присъждане разноски на „Изи финанс“ ЕООД за ю.к. възнаграждение, като е приел, ч е при съблюдаване на принципите, че възнаграждението трябва да е обосновано и справедливо и като е съобразил, че настоящото дело е трето подред за частичен иск със същия предмет. В тази връзка и подобно поведение според съда представлява злоупотреба с правото на частичен иск и не следва да бъде толерирано.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че основно правно задължение на всички субекти според нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, която се ползва с пряко действие , е да упражняват права си добросъвестно и съобразно добрите нрави, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 187, ал. 2 КСО, чл. 8, ал. 1 КТ и пр./ и забранява наред с това и всяко упражняване на права, ако то накърнява права или законни интереси на друг. Прилагането на основните начала на процеса, както е възприето в Решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК следва да се съобрази с естеството на съответното правно действие. Свободата на страната да определи обема на предявените за защита права (чл. 6, ал. 2 ГПК) е ограничена от принципа за добросъвестност (чл. 3 ГПК), като недобросъвестното упражняване на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно още и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.

По делото от ищеца действително е направено своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсулт - в размер на 300 лева. При предявяване в едно производство на цялото вземане, на ищеца за ю.к. възнаграждение би се дължала сумата от 100 до 360 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 НЗПП, а при три производства, както е в случая, със сходни цени на исковете, минималният размер на ю.к. възнаграждение за всяко от делата е по от 100 до 360 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 НЗПП, колкото вече веднъж са присъдени на ищеца.

В случая посредством предявяване от ищеца на идентична искова молба за частични осъдителни искове за вземания, произтичащи от един и същи договор за кредит с погасителен план с множество вноски - като процесните частични искове са били за части от една единствена вноска, се достига до увреждане на правната сфера на ответника, доколкото от последния се претендират разноски по всяко едно от образуваните дела. Раздробяването на исковата претенция на отделни малки по размер части е формално допустимо по действащото гражданско право, тъй като е част от правомощията на носителя на субективното право, но с това действие се нарушават 2 границите за упражняване на субективните права, установени със закона /границата са чуждите субективни права – Опр. № 2174/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1923/2016 г. на САС/, защото би могло да генерира повече съдебни разходи, отколкото воденето на един процес за накърнено право в цялост. По този начин се злепоставят правата на ответника, който е принуден да заплати разноски на всеки един от частичните искове, чиито общ размер няколкократно надвишава размера на разноските, които би заплатил при само един иск в цялост. В случаите на увеличаване на икономическата тежест от защита в съдебно производство, адекватната на недобросъвестното поведение санкция е отказ от прилагане на правилата за разпределение на разноските по всяко от делата по отделно. След като недобросъвестното упражняване на права е недопустимо, то и съдът не може да съдейства за него. Тъй като законът (чл. 3 ГПК) не поставя изискване за вина и намерение за увреждане, то за да се приеме, че е налице недобросъвестното упражняване на права е достатъчно да се установи несъответствието между упражняването на правото и неговата обществена функция. Разпоредбата на чл. 3 ГПК не променя този извод, тя само предвижда като последица обезщетяване, в случай че до недобросъвестно упражняване на правата се стигне и вреди бъдат причинени. В подкрепа на изложеното е и Решение № 325/29.12.2014 г. по гр. д. № 4263/2014 г. ІV ГО ВКС.

С оглед на гореизложеното, въззивният състав приема, че в случая процесуалното поведение на ищеца н е представлява добросъвестно упражняване на права, поради което на ищеца не се следват съдебни разноски по гр.д. N° 3885/2022г. на РС – Перник в повече от присъдените от РС общо 50 лева, представляваща разноски за държавна такса. С оглед това, всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /опр. № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о. на ВКС, опр. № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 275 от 25.01.2023г. по гр.д. N 3885/2022г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3