Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 619 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 352/2024
Вид
Решение № 619
Подписан
24.10.2024
В сила
30.06.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000352 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №506/01.02.2024 година от „Евротранс –П. 2021“ ЕООД против решение № 1/04.01.2024 г. по т.д.№ 6/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, /поправено с решение 3/21.02.2024 година/, с което е осъдено да заплати на „Индустриал пак“ ЕООД сумата от 55 200 лева - цена по развален договор от 07.11.2022 година за продажба на лекотоварен автомобил марка „Ивеко“, модел 59с17 с рама №ZCFC250C105131724, ведно със законна лихва от 24.02.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6518,80 лева, разноски.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, тъй като ищцовото дружество претендира връщане на платената продажна цена основание развален договор, което се обхваща от хипотезата на чл.195 ЗЗД, ал.1, предл.първо ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват цената или нейната годност за обикновено или предвиденото в договора употребление, т.е. следва да бъде изследван въпроса дали това, че автомобила е от категория №1 е такъв недостатък. Не е уговорено в договора 1 автомобила да се управлява с определена категория СУАМПС, а и по делото е представено разрешение за временно движение, от което е видно, че категорията на МПС е №2. Предвид горното не е налице недостатък, а и ищцовото дружество е знаело за това, тъй като промяната е предприета известно време след продажбата. Претендира се отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от „Индустриал пак“ ЕООД, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 27.02.2023 година ищецът „Индустриал пак“ ЕООД излага, че през месец ноември, 2022 година попаднал на обява в сайта https://www.mobile.bg/, съгласно която ответника продава МПС, а именно: видбус, марка „Ивеко“, модел –„59cf7“, рама №7CFC250C105131724”. На 07.11.2022 година между него и „Евротранс-П. 2021“ ЕООД е подписан договор за покупко-продажба на МПС, марка „Ивеко“, модел 59c17, с рама № ZCFC250C105131724, за сумата 55 200 лв, платени по банков път, видно от представеното платежно нареждане. При сключване на сделката от управителя на ответното дружество е подписана декларация, в която е посочено, че продаваният бус е с характеристики, обуславящи категория N1.

След сключване на договора на 11.11.2022 година при посещение на ОД на МВР-Пловдив, сектор - „Пътна полиция“ , където се установило, че бусът е от категория N2 – МПС с допустима максимална маса над 3,5 т. Като такова то може да бъде използвано едва след допълнителна регистрация в ИААА и трябва да бъде управлявано от водач, притежаващ категория С. Тези обстоятелства значително затрудняват обикновеното ползване на вещта, затова ищецът уведомил продавача чрез електронно съобщение и получил уверение, че недостатъкът ще бъде отстранен, тъй като се дължи единствено на техническа грешка. Не последвали действия от страна на продавача и ищецът отправил нотариална покана за разваляне на договора, в която изразил съгласие да върне вещта незабавно след получаване на платената от него цена от 55 200 лв. Въпреки връченото уведомление за разваляне на договора продажната цена по него не е върната от продавача. Моли съдът да постанови 2 решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 55 200 лв, представляващи платена продажна цена по развален договор за продажба на МПС марка „Ивеко“, модел 59c17, с рама № ZCFC250C105131724, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 24 февруари 2023 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Евротранс П. 2001“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че преди да бъде закупен буса ищецът е извършил оглед, както и са му предоставени всички съпровождащи го документи от вноса му от Австрия, доказващи неговия произход, характеристики и параметри. Между тях е и издаден от технически сертификат с данни за допустимата максимална маса. При преговорите не е била обсъждана категорията на превозното средство. при първоначалната регистрация бусът е бил с максимална допустима маса 4200 кг, но на 9 май 2022 г. е била извършена промяна в теглото по заявка на собственика на буса като намаляването на теглото е извършено от с документ №v-Ib-11608/2022 година и е извършено от официален сертифициращ орган на държавата Австрия. Продадената вещ не страда от недостатъци, поради което изявлението на ищеца за разваляне на договора не поражда действие и ответникът не дължи връщане на продажната цена.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и се установява от представеният по делото договор за продажба на МПС, че между „Евротранс П. 2021“ ЕООД, в качеството му на продавач и „Индустриалпак“ ЕООД, в качеството му на купувач е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на лекотоварен автомобил марка „Ивеко“, модел 59c17, с рама № ZCFC250C105131724, за сумата 55 200 лв. като липсва спор, че продажната цена е заплатена изцяло като горното обстоятелство се установява и от представеното платежно нареждане. Безспорно е и обстоятелството, че вещта се намира във владение на купувача.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че превозното средство е с допустима максимална маса 4200 кг, което го нарежда в категорията на 3 товарни автомобили от категория N2. Проследяването на регистрациите на автомобила от първата през 2016 г. до продажбата му на ищеца, показва, че категорията винаги е била N2. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при обикновен оглед на вещта и тестване не може да се установи този параметър, тъй като той се задава от производителя с оглед техническите възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености на конструкцията му. Външните белези на превозното средство не са определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или за превоз на товари. Първия документ, който е издаден от производителя , в който е било записано ЕС сертификат за неокомплектовано МПС, там също е записано N2.

От разменената електронна кореспонденция между страните се установява, че на 11.11.2022 година купувачът уведомил продавача чрез електронно съобщение, че в Пътна полиция Пловдив е отказано регистриране на превозното средство като такова от категория N1, тъй като теглото му надвишава 3500 кг и то попада в категория N2. Продавачът отговорил, че това се дължи на техническа грешка, която ще бъде поправена.

На пети декември 2022 г. „Индустриал пак“ ЕООД изпратило нотариална покана до „Евротранс П. 2021“ ЕООД, в която заявява, че счита договора за развален, тъй като вещта страда от недостатък, и кани продавача да върне платената цена в 7-дневен срок. Нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уводомление и видно от протокола, съставен от нотариуса, тя се счита известна на адресата от 05 януари 2023 г.

Във връзка с изявлението за разваляне е изпратено писмо от „Евротранс“ ЕООД, в което се излага, че не са налице основания за разваляне на договора за покупко-продажба, тъй като моторното превозно средство е с удостоверение за регистрация и удостоверение на „TUF SUD”, издадено на 09.05.2022 година, удостоверяващо, че бусът е категория N 1 . Съгласно представените от продавача документи е изготвена и публикувана обявата за продажба ие неоснователно твърдението, че закупеният бус е от категория N2.

Издадените документи от “TUF SUD” са валидни за страните членки на Европейския съюз.

Видно от представеното разрешение за временно движение /л.98/ е, че 4 автомобилът е категория N2.

От показанията на свидетеля Й. Б., който присъствал при водене на преговорите между страните, се установява, че купувачът е имал интерес от придобиване на товарен автомобил, който да може да се управлява от водач с правоспособност категория Б. Именно затова интерес предизвикала обява за продажба на процесния бус, публикувана в специализираната интернет страница „Мобиле.бг“ , която той видял като такива разговори са били водени с продавача.

Свидетелят Р. Н., служител на ответното дружество, твърди, че той се е срещнал с представителя на дружеството купувач, придружен от свидетеля Б., при предаване на вещта и съдействал за снабдяване с разрешението за временно движение (и т.нар. транзитни табели).

Не е присъствал на договорките между управителя и купувача.

Присъствал е когато са дошли да си получат буса и да извадят транзитните номера, тогава са получили и документите. Първо е заплатена сумата, а след това идват за да си вземат вещта, заедно с документите. Документите на буса са изпратени няколко дни след това.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.195, ал.1 ЗЗД.

Между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба и тъй като продавачът и купувачът са търговци, то спрямо конкретния договор приложение намират правилата за търговската продажба по чл.318 и сл. ТЗ и субсидиарно за неуредените въпроси – ЗЗД.

Основното задължение на купувача е да плати цената, което е изпълнено, а продавача е предал вещта.

Разпределението на доказателствената тежест при така предявения иск се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Купувачът разполага с различни възможности като кредиторът е този, който определя правото, което ще реализира, а той е избрал развалянето на договора. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, възникването на облигационното 5 правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, както и твърдението, си че е получил вещ с недостатъци, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото.

По делото е безспорно установен факта на предаването на паричната сума, нейния размер, както и валидността на облигационното правоотношение, към момента на предаването на сумата, поради което основният спорен въпрос е прекратена ли е облигационната връзка.

Едностранното изявление е достигнало до купувача, а и трайна е практиката, че исковата молба представлява изявление за разваляне, т.е. развалянето е настъпило с получаване на изпратената нотариална покана, от който момент и се дължи връщане на продажната цена.

За да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния.

Съгласно разрешението, дадено с решение №156/30.10.2012 година на ВКС по т.д. №772/2011 година, I I т.о. продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача , неточно изпълнение по отношение качеството на вещта, поради което преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба чл.87 ЗЗД право на разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято спесифика е в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, чрез едностранно волеизявление.