Определение № 1722 от 20.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1722 гр. Варна , 20.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503769 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод молба с вх. 6369/05.04.2021 г., подадена от С. Д. Д., чрез адв.

М.Д., в която е обективирано искане за изменение на Решение № 445/01.03.2021 г. в частта за разноските.

В обстоятелствената част на молбата се посочва, че съдът е осъдил С. Д. Д. да заплати на Технически университет - Варна, сумата от 650 лв., представляващи сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, без да отчете направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди, че в производство пред ВОС, процесуалното представителство на Технически университет–Варна е осъществено едновременно от юрисконсулт и от адвокат, поради което адвокатската защита се явява ненужна и натоварва излишно с разноски противната страна. Отправено е искане до съда за отхвърляне на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност - за неговото намаляване, с оглед направеното възражение за прекомерност, до размера на 305.00 лв., представляващи половината от дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/2004 г.

Насрещната страна Технически университет-Варна не изразява становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Въззивното производство е образувано въз основа на две въззивни жалби, подадени от С.Д. и ТУ-Варна, срещу Решение № 260801 от 21.10.2020 1 г., постановено по гр. дело № 6447 по описа на ВРС за 2020 г., в съответните неблагоприятни за страните части. Отговорът на подадената от С.Д. въззивна жалба и подадената от ТУ-Варна въззивна жалба, са изготвени от адв. В.Т..

Същият е редовно упълномощен за въззивната инстанция с пълномощно от 20.07.2020 г. (л. 33 от гр. дело № 6447/2020 г. на ВРС). Представлявал е страната и в проведеното на 09.02.2021 г. открито съдебно заседание, в което като процесуален представител на ТУ-Варна, се явява и юриск. Тодорова.

Настоящият състав на ВОС намира, че доколкото всички процесуални действия са извършени от адв. Т. и няма данни да е осъществено процесуално представителство от упълномощения от ТУ-Варна юрисконсулт, извън явяването му в открито съдебно заседание, то и направеното възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

По направеното в условията на евентуалност искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

С Решение № 445/01.03.2021 г. ВОС е потвърдил изцяло Решение № 260801 от 21.10.2020 г. постановено по гр. д. № 6447 по описа на ВРС за 2020 г., и е осъдил С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. “Гавраил Кръстевич“ 23, ет.

4, ап. 13, да заплати на Технически университет–Варна, Булстат 000083623, представляван от Венцислав Цеков Вълчев, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото, във връзка с неоснователна въззивна жалба с вх. рег. № 279092 от 05.11.2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

По делото е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от ТУ-Варна, в който са посочени разноски общо в размер на 1300 лв. (по 650 лв. адвокатско възнаграждение по въззивната жалба на ТУ-Варна и по въззивната жалба на С.Д.). Приложени са Договори за правна защита и съдействие от 13.11.2020 г., в които е уговорено адвокатско възнаграждение за адв. В.Т. в размер на по 650 лв., платими по банкова сметка, за процесуално представителство пред ВОС на ТУ-Варна в качеството му на въззивник, съответно въззиваем по делото. Представени са и 2 бр. извлечения от сметка и 2 бр. Фактури № 0000000095/13.11.2020 г. и № 0000000096/13.11.2020 г., които доказват извършеното плащане.

В открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 г., С. Д. Д., чрез процесуален представител адв. Д., е направила възражение за прекомерност на претендираното от ТУВарна адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗАдв., който препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на ВОС приема за основателно направеното от С.Д. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството.

2

Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 1/2004 г., в който е предвидено, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност), са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата. Представените по делото договори за правна защита и съдействие са сключени на 13.11.2020 г., поради което и минималният размер на работната заплата се преценява към този момент. За 2020 г. МРБ е 610 лв. (съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.).

Като съобрази гореизложеното, както и изхода на спора във въззивната инстанция, съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва бъде уважена, като дължимото в полза на ТУ-Варна адвокатско възнаграждение, бъде редуцирано до 610 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 445/01.03.2021 г. , постановено по в. гр. дело № 3769/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на Технически университет – Варна, Булстат 000083623, представляван от Венцислав Цеков Вълчев , от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ на 610 лева /шестстотин и десет лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4