Определение № 280 от 12.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Сливен, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500154 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от от ГПК.

Депозирана е частна жалба от юрисконсулт Кожухарова, пълномощник на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ************ против определение № 653/21.02.2024г. по гр.д. № 3446/2023г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 40/23.01.2024г. в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно.

Залегналият в Закона за адвокатурата принцип бил, че адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано, и да е съразмерно на положените усилия за извършената правна защита и съдействие. Според практиката на СЕС, при определяне на възнаграждението следвало да се съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, при което възнаграждението определено от съда можело да бъде дори под размера на определеното в НМРАВ.

1

На следващо място страната посочва, че проведеното исково производство не било с фактическа и правна сложност. Предметът на делото бил често срещан и с нищо извън обичайното за този вид дела.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.П., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че с исковата молба са били предявени четири иска – два установителни и два осъдителни и че съдът е присъдил минималното адвокатско възнаграждение според НРМАВ за всеки от тях, тъй като всички са били уважени. На следващо място страната посочва, че НМРАВ не противоречи на чл.101, §1 от ДФЕС, поради което решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. не може да намери приложение.

Ответникът посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно по своя характер, тъй като е била налице правна сложност.

Ищецът бил теглил кредит в размер на 5000.00лв., а следвало да върне 9000.00лв. Предвид материалния интерес, броя на заседанията оп делото и останалите извършени от процесуалния представител на страната действия по правна защита, присъденото адвокатско възнаграждение не било прекомерно.

Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозирана втора частна жалба от юрисконсулт Кънева, пълномощник на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ********* против определение № 653/21.02.2024г. по гр.д. № 3446/2023г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 40/23.01.2024г. в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно.

Аналогично на първата жалба и ту е посочено, че залегналият в Закона за адвокатурата принцип бил, че адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано, и да е съразмерно на положените усилия за извършената правна защита и съдействие. Отново се акцентира на практиката 2 на СЕС според, която при определяне на възнаграждението следвало да се съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, при което възнаграждението определено от съда можело да бъде дори под размера на определеното в НМРАВ. Жалбоподателят също счита, че проведеното исково производство не било с фактическа и правна сложност.

Предметът на делото бил често срещан и с нищо извън обичайното за този вид дела.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.П., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че с исковата молба са били предявени четири иска – два установителни и два осъдителни и че съдът е присъдил минималното адвокатско възнаграждение според НРМАВ за всеки от тях, тъй като всички са били уважени. На следващо място страната посочва, че НМРАВ не противоречи на чл.101, §1 от ДФЕС, поради което решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. не може да намери приложение.

Ответникът посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно по своя характер, тъй като е била налице правна сложност.

Ищецът бил теглил кредит в размер на 5000.00лв., а следвало да върне 9000.00лв. Предвид материалния интерес, броя на заседанията по делото и останалите извършени от процесуалния представител на страната действия по правна защита, присъденото адвокатско възнаграждение не било прекомерно.

Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен са били предявени четири иска - два установителни с цена на исковете съответно – 7342.56лв. и 1657.44лв. и два частични осъдителни ( впоследствие изменени до пълен размер) иска с цена на исковете – по 50.00лв. – частично от 2342.56лв. и 1657.44лв. Исковата молба е 3 била изготвена и подадена от пълномощника на ищеца адв.П. С. П.. Тя е била попълнена с необходимия доказателствен материал, с който в сходни случаи разполагат страните. Процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото са били проведени две съдебни заседания. По инициатива на процесуалния представител на ищеца делото е било възобновяване веднъж за да се попълни с необходим доказателствен материал. По негова инициатива е била изготвена СИЕ, която е послужила на съда като основа при постановяване на решението му. Адв.П. своевременно е изразявал становища за хода на съдебните заседания и представения доказателствен материал. Той е направил искане за изменение на предявените частични установителни искове като увеличил техния размер на 1994.51 лв. и на 1411.18лв. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК. Своевременно е поискал да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото, както и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото решение № 40/23.01.2024г. били уважени предявените от ищеца два установителни и два осъдителни. За осъщественото процесуално представителство на ищеца ответниците са били осъдени да му заплатят адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както следва „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в размер на 1563.60лв., а „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на 965.19лв.

На 14.02.2024г. постъпили две молби по реда на чл.248 от ГПК от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и от „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с искане за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение. Било поискано същото да бъде намалено.

На 21.02.2024г. било постановено обжалваното определение. С него съдът приел, че няма основания за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и оставил депозираните молби по чл.248 от ГПК без уважение.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 27.02.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 05.03.2024г.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на 27.02.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 05.03.2024г.

4

Съдът намира частните жалби за допустими като подадени в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните съображения:

Пред РС са били предявени четири иска – два установителни ( за признаване на нищожност на договор за потребителски кредит) и два осъдителни (за осъждане на ответника да върне полученото в повече по нищожните договори). Исковете са били уважени изцяло. Ищецът е бил представляван по реда на чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответниците отговарят изцяло за разноските по делото и за възнаграждението за един адвокат по делото по правилата на чл.78 от ГПК.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че когато страната е била представлявана по реда на ал.1 от същия текст (безплатно) и ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая цената на исковете е била 7342.56лв.; 1657.44лв.; 1994.51лв. и 1411.18лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ по иска с цена 7342.56лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1034.26лв.; по иска с цена 1657.44лв. - 465.74лв.; по иска с цена 1994.51лв. – 499.45лв. и по иска с цена 1411.18лв. – 441.11лв.

Против жалбоподателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с а били уважени исковете с цена от 7342.56лв и 1994.51лв. По тях минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1533.71лв. С първоначалното решение, потвърдено от обжалваното определение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1563.60лв., което се явява с 29.89лв. над минималния размер.

Против жалбоподателя „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с а били уважени исковете с цена от 1657.44лв и 1411.18лв. По тях минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 906.85лв. С първоначалното решение, потвърдено от обжалваното определение съдът е 5 осъдил жалбоподателя да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 965.19лв. което се явява с 58.34лв. над минималния размер.

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидена възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по – нисък размер, но не по – малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е правна възможност, която следва да се прецени от съда при „претегляне“ на два компонента – действителна правна сложност и фактическа сложност. Водещо при преценката, която следва да извърши съдът е определеното адвокатско възнаграждение да съответства на положения от адвоката труд. Цитираното от двамата жалбоподатели решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г. ) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са предвидени минимални възнаграждения под които страните ( адвокат и клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен. Пред съда са били предявени четири иска с определена цена. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава би се заплатило съответното адвокатско възнаграждение. Исковете не са със символична цена. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия са описани по – горе, но те в никакъв случай не могат да бъдат определени като банкетни. Напротив 6 процесуалното действие проявено от страната е активно и ефективно.

Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.