Определение № 3513 от 20.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3513 гр. Варна, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Мая Недкова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501616 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5826/06.08.2024г., депозирана от Я. И. Р. чрез процесуален представител адв. П. срещу определение№ 733/05.08.2024г., постановено по гр.д. № 212/2024г. на Провадийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129,ал. 3 от ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че за да изпълни указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба, страната е поискала издаване на съдебно удостоверение. Срокът за изпълнение на указанията на съда е продължен с определение от 23.07.2024г. с една седмица, считано от 14.07.2023г., тоест въпросният срок е изтекъл преди продължаването му. Като се позовава на невъзможността да изпълни съдебните указания, настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещна страна не следва да се конституира в настоящото производство, доколкото ответник на конституиран пред първата инстанция /чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК/.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което и е процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съобразявайки доводите на жалбоподателя, съставът на Варненски окръжен съд намира следното:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по искова молба на Я. И. Р.

С разпореждане № 1007/07.03.2024г. производството по делото е оставено без движение, като на страната са посочени конкретни нередовности по сезирането и е 1 указано тяхното отстраняване.

След като на ищеца е предоставена правна помощ, с определение №637/10.07.2024г. на страната е назначен служебен адвокат и разпоредено препис от разпореждане № 1007/07.03.2024г. да се връчи на назначения служебен адвокат.

Съобщението е редовно връчено на страната на 17.07.2024г.чрез адв. П..

С молба вх.№ 5390/22.07.2024г. ищецът, адв. П., е поискал продължаване на срок за изпълнение на указанията по разпореждане № 1007/07.03.2024г. Със същата молба, с цел изпълнение на указанията на съда, е поискано издаване на съдебно удостоверение.

С определение № 681/23.07.2024г. срокът за изпълнение на указанията е продължен с една седмица, считано от 14.07.2024г., и е постановено издаването на съдебно удостоверение. Самото удостоверение е издадено на 24.07.2024г.

На 02.08.2024г. е депозирана нова молба за продължаване на срока за отстранява нередовностите по исковата молба. Молбата е обоснована с необходимостта от технологично време за снабдяване с документи.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството, като е приел, че нередовностите не са отстранени, а молбата за продължаване на срок е постъпила при вече пропуснат срок.

Определението е неправило.

Пропускът на страната да упражни процесуалните си права в рамките на определените срокове по принцип води по тяхното преклудиране. Ето защо по отношение сроковете за упражняване на процесуални права съдът дължи точни указанията съгласно задължението му чл. 7 от ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Когато срокът, поради опущение на съда, е неправилно посочен, не може неблагоприятните последици от неговото пропускане да се възложат на страните по спора. Въобще всяко съмнение относно спазването на сроковете следва да се тълкува в полза на страната, чиито срок е потенциално пропуснат.

В случая с определение № 681/23.07.2024г., с което по реда на чл. 63 от ГПК е продължен срок за изпълнение, съдът погрешно е посочил началната, дата, считано от която срокът се продължава.

По правилото на чл. 63, ал. 2 от ГПК продълженият срок започва да тече с изтичане на първоначалния и не може да бъде по –кратък от него.

В случая срокът за отстраняван нередовностите по исковата молба е започнал да тече на 17.07.2024г. и е следвало да изтече по правилото на чл.60, ал. 4 от ГПК на 24.07.2024г. Първата молбата за продължаване на срок е депозирана на 22.07.2024г., тоест преди неговото изтичане. Без да съобрази датата, на която срокът е започнал да тече, съдът е продължи срока, считано от 14.07.2024г., което е в противоречие с разпоредбата на чл.63, ал. 1 от ГПК относно началото на броене на продължения срок.

При това положение за началото на продължения срок следва да счита датата 24.07.2024г. При тези неясни указания относно началото продължения срок прекратяването на производството е било преждевременно. По делото е постъпила последваща молба за продължаване на срок, по която съдът не се е произнесъл. Съдът е следвало, преди да прекрати производството, да изясни становището на ищеца относно изтеклия срок и да се произнесе по молбата от 2.08.2024г.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение№ 733/05.08.2024г., постановено по гр.д. № 212/2024г. на Провадийски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3