Решение № 171 от 17.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Варна, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЗД Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище гр. София срещу постановеното по т.д. № 130/2024 г. по описа на ОС – Шумен решение №224/24.10.2024 г., с което въззивникът е осъден да заплати на Б. Д. Й. от ***** и на И. Д. С. от *****, в качеството им на наследници на С.Б. Д., ЕГН **********, починала на ***** г., суми от по 30 000 лв., представляващи обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяно от С.Б. Д. ПТП на 07.09.2023 г., около 09:20 часа в град Шумен, бул.

„Велики Преслав“ №104 ПТП, при което водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.

№ *****, Б.В.Б., ЕГН ********** при маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен, блъска пешеходката С. Д., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на главницата, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 КЗ като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и като наследствени дялове на ищците.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че не са налице основания за отговорност на застрахователя, тъй като произшествието не е настъпило по вина на застрахования водач. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се отклонение от практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД, което води до завишен размер на обезщетенията.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор се излагат подробни съображения за оставянето на въззивната жалба без уважение.

Постъпила е и частна жалба от Б. Д. Й. и И. Д. С. срещу постановеното по т.д. № 130/2024 г. по описа на ОС – Шумен определение № 913/17.12.2024г., в частта с която съдът е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, чрез увеличение размера на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна не е подала писмен отговор.

1

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. 2-ро ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Б.

Д. Й. от ***** и на И. Д. С. от *****, в качеството им на наследници на С.Б. Д., ЕГН **********, починала на ***** г., за заплащане на суми от по 30 000 лв., представляващи обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяно от С.Б.

Д. ПТП на 07.09.2023 г., около 09:20 часа в град Шумен, бул. „Велики Преслав“ №104 ПТП, при което водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *****, Б.В.Б., ЕГН ********** при маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен, блъска пешеходката С. Д., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. датата на уведомяване на застрахователя от страна на пострадалата за настъпилото ПТП, до окончателното им изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на разглеждане на делото, по ДП № 860/2023г. по описа на РУ-Шумен, няма привлечен обвиняем и към настоящия момент досъдебното производство е на стадий „разследване“.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД - наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Тъй като наказателното производство по воденото ДП не е приключило съгласно изисканата по делото справка, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.

Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1038-451 (л. 17), както и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства в о.с.з. от 09.07.2024 г., и от изготвената по делото САТЕ (л. 155 и сл.) се установява, че на 09.07.2024 г., в светлата част на денонощието, около 9:20 часа, в *****, при движение на заден ход, с междинно преустановяване на л.а. след изминаване на около 2.8 метра и отново въвеждане в движение на л.а. на заден ход, поради недостатъчно внимание („не е наблюдавал непрекъснато пътя зад МПС“), водачът на л.а. с рег. № *****, е блъснал намиращата се непосредствено до тротоара, навлязла на пътното платно, пешеходка С. Д., което е предизвикало падането й на платното, в близост до тротоара. Водачът незабавно е 2 преустановил движението на управлявания от него л.а., изтегляйки го на около 0.8-1 метра от местопроизшествието.

От извършената в първоинстанционното производство СМЕ се установява, че вследствие на удара, пострадалата е получила двуглезенно счупване или множество счупвания на ляв глезен, на медиален и на латерален малеол, с включено разместване.

Предприета е била хирургическа интервенция – операция за наместването на фрактурата, съчетана с метална фиксация, за което отвън /латерално/ е поставена една киршнерова игла, а отвътре /медиално/ - две. Прогнозирания възстановителен период от такава травма е от 3 до 6 месеца, но пострадалата на 68-мия ден е починала.

Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *****, са налице.

Съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, водачът на МПС е длъжен „Преди да започне движение назад …. да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“, като „По време на движението си назад …. да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ Несъблюдаване изпълнението на законовите разпоредби, респ. нарушаването на същите, обуславя ангажиране отговорността на застрахователя за застрахованото от дружество лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условията и за ангажиране на неговата отговорност по чл. 432 КЗ за претърпените от наследодателката на ищците неимуществени вреди.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените на пострадалия травматични увреждания.

Въззивникът, освен оспорване на механизма на настъпване на ПТП, е навел оплаквания и по отношение на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието, съответно размера на съпричиняване.

След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на произшествието, наследодателката на ищците е получила гореописаните множество травматични увреждания в областта на левия глезен, довело до необходимост от болничнохирургическо лечени, съчетано с метални фиксации – 3 броя киршнерови игла по вътрешна и външна част на левия глезен. Пострадалата поради съпровождащи заболявания е имала забавяне във възстановителния процес (част от отговора на въпрос 3. от СМЕ-л.149), пряко и косвено са оказали влияние върху оздравителния процес – от забавено костно срастване, до силно затруднен до невъзможен процес на вертикализация и ходене с помощни средства.

Следствие на травмите движението на пострадалата е било „изключително затруднено“, „до „невъзможност“. За периода от 07.09.2023 г. до ***** г. на пострадалата й е била нужна чужда помощ. Преди пълното преминаване през прогнозирания оздравителен период от 3-6 месеца (указан от в.л. като период за ненатоварване) пострадалата е починала. До раздвижване не се е стигнало, тъй като травмата, болките, възрастта, оперативното лечение и съпровождащите заболявания са обусловили невъзможността да бъде изправена на помощни средства, въпреки грижите на рехабилитатор. Вещото лице указва, че найвероятно залежаването е продължило и в дома, до ***** г. Категорично е заключението на в.л. медик, че травмите не могат да бъдат следствие от друго събитие.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за 3 определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл.