Решение № 126 от 07.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Шумен, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М. при участието на секретаря Татяна Св. Т. като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Гражданско дело № 20233600100482 по описа за 2023 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."А" КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., и двамата действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София.

В исковата молба се сочи, че на 15.09.2023 г. около 09:00 ч. на път III - 2082 км. 27 + 890 е настъпило пътнотранспортно произшествие - самокатастрофа между с. .... и с. ......, община Каспичан, област Шумен в посока с. .... - л.а. „Волво В40” с рег. № ....., управляван от водача Т. Ж. А. от с. ...., ул. „.......“ № 6, поради несъобразяване с правилата на ЗДвП, управлявал МПС с несъобразена с релефа и атмосферните условия скорост и излязъл извън платното за движение в дясно по посока на движението на МПС и се преобърнал по таван в канавката. В резултат на настъпилото ПТП и в пряка причинно-следствена връзка с него загинал - А.М.С., пътник в л.а. “Волво В40” с рег.№ ......, явяващ се фактически съжител на В. В. Т. и баща на М. А. М. и Х. А. М.. По случая било образувано ДП № 136/2023г. на ОД на МВР Шумен, като разследването продължавало и към настоящия момент. Видно от данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 307р - 13641/15.09.2023 г. на ОД на МВР Шумен и данните на Информационен регистър към Гаранционен фонд ставало ясно, че към датата на събитието 15.09.2023 г. не било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. “Волво В40” с рег. № ...... и била налице хипотезата на чл. 557, ал.

1, т. 2, б. „а“ от КЗ, обуславяща пасивната процесуална легитимация на Гаранционен фонд по настоящата искова претенция.

Предвид изложено, намират настъпилото събитие и неговата противоправност за безспорно доказани, а оттук и за доказани предпоставките за наличието на основание за изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд за всички претърпени от ищците болки и 1 страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, ищците - В. В.

Т., М. А. М. и Х. А. М., и доколкото процесното ППС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, същите имали право на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б "а" от КЗ, да претендират от Гаранционен фонд изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на техния фактически съжител и баща А.М.С..

На 26.09.2023г. ищците депозирали писмена претенция в Гаранционен фонд с вх. № 24-01-414, във връзка с която били образувани щета № 23210190/27.09.2023г., щета № 23210191/27.09.2023г. и 23210192/27.09.2023 г. при ответното дружество. С допълнителна молба от 27.09.2023г., представили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 307р - 13641/15.09.2023 г. на ОД на МВР Шумен, като считат, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелства за настъпването на процесното произшествие. В отговор на претенцията Гаранционен фонд отговорил с писма с изх. № 24-01- 414, 24-01-415, 24-01-416, всички от 06.10.2023г., с искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне по предявената претенция, включително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното производство. С оглед изложените съображения, считат че ответникът в разрез с приложимия закон отказва да разгледа претенциите по същество и да определи обезщетения на увредените лица, което води и до дължимост на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че вредите, които търпят са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са мотивирани да потърсят съдебна защита на интересите си чрез настоящата искова молба, с която сезират съда с претенция за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в търпимост на изключително тежката загубата на своя съжител и баща. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което са били преди настъпването на процесното ПТП, както и от моралната, съпружеска и бащина опора, която пострадалото лице им е давало, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят винаги. А., В. и децата са живеели заедно в едно домакинство в село ...., община Каспичан, област Шумен, до момента на трагичната му смърт и ежедневно са били заедно и са се радвали на общите грижи за децата и семейството. Загубата на роден баща в толкова ранна възраст за децата, съставлявало едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието на ищците да намалява във времето, негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка дете - родител, както и момента от живота, в който ищците губят баща си - когато имат най- много нужда от неговата помощ, подкрепа и любов. Децата, въпреки невръстната си възраст, изживявали тежко периода след загубата на баща си тъй като преди катастрофата, децата са били обгрижвани, нищо не им липсвало, 2 живеели в спокойна и любяща семейна среда, радвали се на спокоен живот, но след инцидента станали по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни, търсели и питали за баща си.

Станали по- избухливи, сприхави, плачливи, тревожни, емоционални. Настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците, като твърдят, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика. В. В. Т. от своя страна загубила своята найголяма емоционална и духовна опора - своя спътник в живота и център на семейството си А.М.С.. Върху нейните плещи оставала цялата тежест за отглеждането и възпитанието на две невръстни деца. Тя изживявала изключително тежко периода след загубата на А.. Преди инцидента тя била активен, борбен и силен човек, радвала се на спокоен живот и била щастлива в семейството, което са успели да създадат и постепенно изградят с пострадалия, отглеждали в една сплотена семейна среда своите две деца, и се радвала на срещи с близки и приятели. Имали съвместни планове за бъдещето, които останали нереализирани, загубила съжителя си - когато имала най-много нужда от неговата помощ, подкрепа и любов за отглеждане и възпитание на момчетата си - останали сираци на възраст на 4 и на 1 години.

И до настоящия момент тя страдала от посттравматичен стрес, чувство за тревожност и страх. След инцидента станала по-уязвима, по-неуверена и по-несигурна в своите възможности. Станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с други хора извън семейството си, затворена и самовглъбена, с постоянни мисли за оцеляването на децата и на нея самата. Пострадалият се грижел за семейство си, както финансово, така и морално, същият бил опората, а семейството му разчитало финансово изцяло и единствено на него, работел, грижил се за малолетните си деца и тяхната майка, негов фактически съжител, възпитавал основно синовете си, като мъжа в семейството.

Предвид изложеното молят да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - на В. Т. 200000лева, на М. и Х. М.и по 250000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.09.2023г. до окончателното им изплащане.

В законния срок, ответникът е депозирал отговор на искова молба. Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице - издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд. В протокола не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП.

Така съставен документът не можел категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има посочения от ищеца водач. Оспорват твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Считат, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за наследодателя на ищците. Излага, че отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато 3 пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включвал четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Не спори, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно.

Прави възражение за съпричиняване от страна на загиналия, който се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, с когото са познавали и е пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Ако А.С. не се бил съгласил да предприеме подобно пътуване, както и да постави обезопасителния си колан, нямало да настъпи фаталния край на живота му.

Оспорват твърденията на ищцовата страна, че В. Т., М. М. и А. М. търпят описаните болки и страдания. Посоченото в исковата молба било твърде общо и без конкретика. Не били представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществувало основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение.

Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължало за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябвало да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не бил обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер. Твърдените проблеми, свързани с психичното им здраве не били подкрепени с никакви писмени доказателства до кога са продължили, дали и кога е проследявано състоянието им. Посочените характеристики на емоционалното състояние на В. Т., М. М. и А. М. били твърде общи. Оспорва и размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като счита, че същите са прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.

В случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то твърдят, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците размер. Излагат, че в предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищците и трайната съдебна практика за процесната 2023 година на 4