Решение № 390 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200059 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите С. В. В., П. Д. Д., В. И.

Д. и лично от подсъдимия Й. А. Й. срещу присъда от 07.04.2021 г., постановена по ВНОХД № 343/19 по описа на АС - Пловдив, с която е частично отменена присъда на ОС- Пловдив по нохд № 380/2014 г., и спрямо всеки от подсъдимите е постановено следното:

- подс. С. В. е осъден за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да заема длъжност в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за срок от три години. Осъден е и за престъпление по чл.242, ал.9, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „б“ и б. „д“, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.17, ал.1, вр. чл.54 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. За тези и за престъплението по чл.311 НК на осн. чл.23, ал.1 НК е определена обща санкция лишаване от свобода за срок от две години, към което е присъединено наказанието лишаване от право да заема длъжност в БАБХ. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила;

- подс. П. Д. е осъден за престъпление по чл.242, ал.9, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „б“ и б. „д“, вр.

1 чл.20, ал.2, вр. чл.17, ал.1, вр. чл.54 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като е признат за невиновен да е извършил деянието след предварително сговаряне с неизвестен извършител и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.242, ал.1, б. „е“ от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

- подс. Й. Й. и подс. В. Д. са признати за виновни за престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2, (вр. ал.4 за подс. Д.), вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е потвърдена в останалата й оспорена част.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. В. (адв. К.) се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Относно осъждането за престъпление по чл.282 от НК се твърди, че в разрез със задължителните предписания на т.5 от Постановление № 2/09.06.1980 г. съдът е приел съставомерност на деяние, от фактическа страна обуславящо друго престъпление, а именно това по чл.311 НК, каквото е било и становището на първоинстанционния съд. Въззивният съд не бил отчел, че двете законови действия по чл.137, ал.6 от ЗВМД – вписване на животновъдния обект и издаване на удостоверение всъщност са един общ фактически състав от две последователни действия, които нямат самостоятелно правно значение, а са взаимно свързани и едното води до другото, като няма как да бъде издадено удостоверение за регистрация, ако преди това съответният животновъден обект не бъде вписан в регистър. Самото нарушаване на служебните задължения е било именно с цел да бъде издадено инкриминираното удостоверение. Същото съображение е изложено и относно обвинението за неизпълнение на задължението по чл.138, ал.1, т.2 ЗВМД за заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението, като се допълва и че не са изложени мотиви по този въпрос за възприетото от апелативния съд различно крайно становище в отговор на съображенията на първата инстанция, считани за правилни от защитата.

На следващо място относно деянието, свързано с непредадения за регистриране документ в деловодството на ОДБХ, не били изложени мотиви по въпроса налице ли е документ, подлежащ на такава регистрация, още повече, че същият е предоставен без подпис на подс.

Й., участвал в извършването на проверката.

Относно престъплението по чл.242, ал.9, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „б“ и б. „д“, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.17, ал.1 НК са изложени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви по възражения на защитниците, свързани с квалифициращия признак – предназначение на с.ите за търговски цели, стойността на контрабандната с.а и квалифициращия признак „особено големи размери и особено тежък случай“, както и в необсъждане на противоречия в показанията на свидетелите К., възраженията за ползването на специалните разузнавателни средства и тези за проведените 30 бр. разговори между подс. Д. и подс. В.. Отделно от това се счита, че липсвали мотиви и е нарушен законът при обсъждане обективната и субективна страна на престъплението, тъй 2 като присъдата в тази й част е основана на предположения. Такова било налице най-вече относно възприетото от съда знание на подс. В. за извършваната от подс. Д. дейност, тъй като описаните за този извод действия на В. (по бързото регистриране на депото) имат отношение само към деянието по чл.311 НК. За приемането на конкретно вменените му действия – заявяване на ушните марки и предаването им на подс. Д. липсват мотиви относно субективната страна, като за последното е налице и противоречие при приетото фактическо положение, че на свид. С. е било разпоредено единствено оставянето на марките на пазача на дирекцията.

Наведен е и довод за противоречивото квалифициране действията на подс. В. като извършителски – в присъдата, но като помагачески – в мотивите с оглед посоченото в последните, че с действията си е улеснил осъществяване на престъплението.

В жалбата и допълнение към нея от защитника на подс. П. Д. (адв. К.) се оспорва осъждането за престъпление по чл.242, ал.9, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „б“ и „д“, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.17 НК, като се прави позоваване на всички касационни доводи. За процесуално нарушение се сочи осъждането на подс. Д. за съучастие с подс. В. и неизвестен извършител, но без да е налице коректно обвинение според обстоятелствената част на обвинителния акт и без съответен въззивен протест. В последния не се поддържало предявеното обвинение за наличието на предварителен сговор, с който според защитата единствено би могло да се реализира конкретното престъпление. Към процесуалните нарушения е отнесено и осъждането на подс. Д., независимо от приетата фактология за замисъл и реализиране инкриминираните действия по внос и превоз на агнета от Румъния още през 2011 г. от собствениците на „Л. с. и.“ ООД и свидетелите К., наели превозвачите. Доказателствената съвкупност е била изопачена, за да се приеме, че подс. Д. е осигурил средствата за престъплението, като е наел двата камиона, а в същото време е установено, че той не се е познавал със семейство К. до пристигането на животните в събирателния център в с.

Караджово на 26.05.2012 г. и не е знаел за превозването им. Не били анализирани противоречивите показания на свид. К. в съвкупност с тези на св. Т. и св. А., сочещи предварителното посещение на центъра от първите, начина за наемането на шофьорите за извършения превоз, наличието на тир карнети в тях, а не у подс. Д.; не били обсъдени оспорените електронни съобщения и конкретно за липсата на проведен разговор с подс. Д. за уреждане регистрацията на животните в системата; не били обсъдени приложените специални разузнавателни средства и показанията полицейските служители, установяващи деятелност на свид. К. във връзка със закрит техен събирателен център в гр. Мъглиж, а също и извършвана митническа контрабанда по описания механизъм с техни камиони за превоз на животни за Турция. Въз основа на казаното от свид. Я. и свид. Б. не се установявало подс. Д. да е мотивирал подс. В. да се впише центъра в съответния регистър. За деянието в периода 29-30.05.12 г. се твърди, че според показанията на свид. Ц., П. и К. А., С., Т. и К. не се установява приетото от съда обстоятелство, че подс. Д. е извършил заплащане на труда и е съдействал на подс. Д., а че това е сторено от свид. А.. Липсвали мотиви относно показанията на свид. С., Х. и З., установяващи невъзможността при вписването на 3 животните в системата, в подаваната по електронен път митническа декларация да се отбележи произход на с.ата от България, както и за необходимостта от холограмен стикер и предварително разрешение от турски ветеринарен лекар което обосновава и извод за невъзможността те да бъдат изнесени за Турция. Не били обсъдени различните експертни заключения и причините за възприемането именно на оспореното от защитата, което не отчита по-ниската цена за агнета с румънски произход, условно приетото разделяне по равно на агнетата в двата камиона, тяхното действително тегло към 02.06.12 г., когато са предадени в кланица, вместо към 30.05.12 г., тъй като не са били броени и теглени. На следващо място се твърди, че съдът не е преценил всички писмени доказателства (намиращи се в досъдебното производство и представени в съдебното следствие), въз основа на които се установява, че е налице смесване на разрешения износ на животни от депо в село Пробуда, обл. Шумен, собственост на друго юридическо лице и разрешението за откриване на събирателен център за 1000 бр. агнета в с. Караджово, като не е отчетено, че липсват сочените за реализиране на приготовлението документи – митническа декларация за произход на животните в България, сертификат, издаден от официалния ветеринарен лекар, фактура, че животните са закупени в България от „Л. с. и.“ ООД и сертификат 690/23.05.2012 г. За такива неверни документи съдът е възприел издадените за друг събирателен център, с което е изопачил доказателствената съвкупност. От друга страна игнорирани са били и редица възражения на защитата, във връзка с които при предходно извършения касационен контрол са дадени задължителни, но неизпълнени указания при второто разглеждане на делото, като тези за годността на протокол за доброволно предаване от свид. Б. с оглед нарушение на чл.163 от НПК, за възстановяване на изтрити файлове; за неправилното позоваване на информацията, получена за проведени разговори между подс.

Д. и подс. В. без да е предоставено разрешение от съд; за позоваване на резултатите от специалните разузнавателни средства, допуснати спрямо други лица и след задържането на свид. К., както и за беседите, проведени с него от полицейските служители, дори след фиксирането им във ВДС в резултат на използвани СРС; за неправилно изземване на тир карнетите от полицейски служители вместо от разследващ орган и с разрешение на съда; за неправилно възлагане на правни задачи към назначаваните по делото експертизи, както и за неправилни изводи, че свалените ушни марки са били румънски въз основа само на предположение в една от тях за това обстоятелство и при неодобрено от съда изземване на марките с протокол за оглед на местопроизшествие.

Нарушението на материалния закон е обосновано с довод за неправилно осъждане за приготовление към контрабанда на с.и за търговски цели чрез използване на документи с невярно съдържание, тъй като такива документи не са налице по делото, а и процесните агнета са били предназначени за клане, а не за търговски цели. Не била отчетена настъпила промяна от 01.06.12 г. в уредбата за износ на дребни преживни животни за Турция и наличието на по-благоприятен закон по смисъла на чл.2, ал.2 НК, запълващ бланкетния състав на престъплението. Наред с това не е установен и признакът по ал.4 на чл.242 НК особено големи размери и особено тежък случай, само въз основа на регистрирания център за 1200 бр. агнета и едно от експертните заключения, без да се отчете фактът, че 4 регистрираните в системата „В.“ животни са 600 бр., за които е бил и сключен договор за превоз с „М. и.“ ООД, а за останалите 600 бр. превозът е бил извършен от сем. К.. Отделно от това е акцентирано и на абсолютната негодност на действията, предприети от подс. Д. да се постигне противоправния резултат на престъплението, тъй като те не са от естество да създадат реална опасност за извършване на износ за Турция и в този смисъл от обективна страна не са създадени условия за извършване на конкретното престъпление. Субективният елемент на деянието също е оспорен предвид доводите за неправилно възприета фактология за знанието на подс. Д. за една част от обстоятелствата, вкл. и за изписването и докарването на ушните марки от гр. Костинброд, както и изцяло погрешно изградено само на база извършеното от него пренасяне на марките в запечатан кашон, с чието съдържание не е бил запознат. В тази насока се обсъждат обяснения на подс. Д. в протокола за доброволно предаване, според които подс. Д. е заръчал премаркирането на агнетата с тези ушни марки, но за клане, а не за износ, респ. за търговски цели, като се отчете и че според сключения договор за ветеринарно медицинско обслужване именно Д. е следвало да следи за съответствието на идентификаторите на животните. За установяване на субективната страна на деянието според защитника не биха могли да послужат и установените факти за познанството и случайната среща на Д. с подс. В., попълването на ръкописния текст в заявлението за регистрация на центъра, както и сключването на договор за ветеринарно обслужване, макар и без представителна власт, но с оглед последващото му упълномощаване.