Решение № 1536 от 19.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / .12.2019г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание, проведено на 20 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Иван СТОЙНОВ –мл.с. при секретаря Галина Славова, като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА в.гр. дело №1975/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БДЖ –ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, ЕИК 1754056470213, представлявано от директора Савадор Стефанов Ганчев против решение №3309/17.7.2019г., постановено по гр.дело №15462/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпила на 01.04.2018г. трудова злополука, ведно с компенсаторната лихва, считано от датата на възникване на трудовата злополука – 01.04.2018 г. до момента на окончателното й заплащане, на основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят счита решението за необосновано, неправилно постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Моли да бъде отменено, а на негов място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условие на евентуалност- ако съдът прецени, че дружеството следва да носи отговорност за причинените вреди, то да бъде определен по-нисък размер на обезщетението, както и да му бъда присъдени направените по делото разноски.

Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че искът е неоснователен. Излага, че съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение, тъй като не е коментирал всички доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че съдът съобразявайки фактите и обстоятелствата по делото, както и поведението на ищеца е следвало да определи справедлив размер на обезщетението. Счита, че от приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът не страда от трайни увреждания или недъзи, които ще влошат трайно качеството му на живот. Излага, че се установява леко увреждане в общото му състояние, поради което моли предявеният от него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Постъпила е въззивна жалба и от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ ЕИК ********* срещу посоченото решение. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като мотивите и изводите на съда изцяло противоречат както на приложените по делото доказателства, така и помежду си, като взаимно се изключват. Счита, че от събраните доказателства се установява, че служителите на ДП на НКЖИ са действали изцяло е изпълнение на служебните си задължения, и всички съществуващи нормативни правила. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д.И.Х., с която моли решение №3309/17.07.2019г., постановено по гр. дело № 15462/2018г. по описа на ВРС да бъде отменено в частта, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 35 00лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв. Счита, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства, като правилно е установил фактите по делото досежо настъпилите увреждания, и точния механизъм на произшествието. Твърди, че следите от уврежданията и белезите са загрозяващи и ще останат за цял живот. Счита жалбата на „БДЖ –Пътнически превози“ ЕООД за изяло неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение, тъй като в тази част решението е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която искът му е отхвърлен за горницата над 35 000лв., като моли да бъде уважен в целия претендиран размер от 60 000лв. В о.с.з. насрещната въззивна жалба се поддържа чрез пълномощник.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Д.И.Х., ЕГН ***********, срещу "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение пътнически превози -Горна Оряховица, БУЛСТАТ 1754056470213, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000,00 лева, претендирани като причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие на трудова злополука от 01.04.2016г., настъпила на 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна, източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул. „Девня" №1, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 01.04.2018 г. до окончателното изплащане на паричните задължения по банкова сметка. ***, ищецът е в трудово правоотношение с ответника на длъжност „Машинист, локомотивен" в "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение пътнически превози - Горна Оряховица, с обичайното място на полагане на труд в гр. Варна. Твърди, че на 01.04.2018 г. около 6.00 сутринта, при изпълнение на трудовите си задължения, при приемане на електрически локомотив № 45-196, намиращ се на 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна, източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул. „Девня" №1, претърпява трудова злополука. Ищецът извършвал външен оглед на посочения локомотив с цел установяване на причини за възникнала техническа неизправност в него, когато внезапно бил поразен от електрическа волтова дъга, в резултат на което получил електрокуцио, електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на двете стъпала II Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на дясна лицева половина. Увреждането, което получил наложило приемането му във ВМА МБАЛ Варна, Клиника по термична травма по спешност и след съответните изследвания, на 02.04.2018г е извършена оперативна интервенция - Дебридман. Изписан е на 06.04.2018г, но на 27.05.2018г. отново постъпва в клиниката за радикална ексцизия на кожна лезия и кожна трансплантация.

Операцията се изразява в хирургично отстраняване на мъртва тъкан от тялото на ищеца, и присаждане на кожа. Изписан е от лечебното заведение на 31.05.2018г., като от 01.04.2018г. е в отпуск поради временна неработоспособност. С разпореждане №5104-04-71/06.08.2018г. на ТП на НОИ, гр. В.Търново злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, с произтичащите от това последици за работодателя. Ищецът твърди, че претърпяната в резултат на злополуката травма била изключително тежка и болезнена. Налице били и съпътстващи здравни рискове, тъй като здравата кожа допринася за регулацията на телесната температура и предотвратява загуба на топлина, запазва организма от инвазия на бактерии и други патогенни микроорганизми и предотвратява загуба на вода. Налице бил също и висок риск от инфекция, от бъбречна недостатъчност. Наложило се лечение на съпътстващата болка с морфин. Излага, че болките и страданието му са тежки и травмиращи, характеризиращи се с изключителна интензивност в началото, но продължаващи и към момента на предявяване на иска. Същите довели както до физически проблеми, така и до ограничаване на движението, и до емоционална травма, посттравматично стресово разстройство, социална изолация на ищеца и др. Твърди, че до злополуката той се е грижел, включително с осигуряване на средства, за възрастните си родители - пенсионери, грижа, която повече не е можел да полага, напротив, трябвало е на свой ред да разчита на тяхната помощ. По изложените съображения моли така предявения иск да бъде уважен като основателен, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че към момента на настъпването на трудовата злополука -01.04.2018 г. страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е работил в Локомотивно депо- Горна Оряховица - Район Варна на длъжност „Машинист, локомотивен“. Не оспорва и обстоятелството, че на 01.04.2018 г. около 05 часа и 40 минути на 8-ми коловоз на Локомотивно депо Горна Оряховица - Район Варна, в източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи" е настъпила трудова злополука, от която е пострадал ищецът по делото. Счита претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен и несъобразен с размерите възприети от наложилата се съдебна практика на съдилищата в Република България при подобни случаи. Прави възражение за обезщетяване на ищеца от страна на третото неучастващо в делото лице „Дженерали застраховане" АД, по сключен от работодателя договор за групова застраховка „Задължителна трудова злополука" по полица №0111170126001905 от 09.08.2017г. по която ищецът Д.Х. е включен в списъка на застрахованите лица под №179. Счита, че ищецът е допринесъл за съпричиняване на трудовата злополука, поради проявена от негова страна груба небрежност. Оспорва и тежестта на настъпилите увреждания. По изложените съображения моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца като неоснователни; в условие на евентуалност, ако исковите претенции са основателни, да определи обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер, като вземе предвид допуснатата от ищеца груба небрежност при възникване на инцидента, както и да го намали с размера на получените обезщетения от НОИ (чл.200, ал.З КТ) и получените суми по сключените договори за застраховане на работниците (чл.200, ал. 4 КТ). Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С определение № 379/9.1.2019г. като страна в производството е конституирано ДП „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Генералния директор инж.

Красимир Папукчийски, в качеството му на трето лице- помагач на ответника. В отговора си по исковата молба третото лице помагач оспорва иска, като неоснователен, оспорва размера на вредите, поддържа направените от ответника възражения за съпричиняване от страна на ищеца Отделно от това излага становище, че изобщо лисват основания за неговото привличане. Твърди, че станалото на 01.04.2018г. произшествие не е настъпило по вина на контактната мрежа, стопанисвана от ДП НКЖИ, която е поддържана в изправност. По изложените съображения моли така предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде отхвърлен като неоснователен.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.

ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и от приетите доказателства се установява, че ищецът е работил по ТПО на длъжността „Машинист, локомотивен“ в предприятието на ответното дружество "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение пътнически превози - Горна Оряховица.

От приетите по делото Декларация за трудова злополука вх.№5101-04-33/04.04.2018г., Разпореждане №5104-04-71/06.08.2018г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, Протокол №1029-03-2819#9 от 27.07.2018 г.; Писмо изх.№1029-03-2819#8 от 23.07.2018 г. на НОИ, ТП – Варна; Писмо изх.№1029-03-2819#6 от 18.06.2018г. на НОИ, ТП – Варна, заповед №1029-03-2819#7 от 20.06.2018г. на НОИ, Заповед №392/15.05.2018г.;

Доклад №1 от 17.05.2018г., Писмо до НОИ с изх.№51-06-78/04.04.2018г., се установява, че на 01.04.2018г. около 6.00 сутринта, при изпълнение на трудовите си задължения по приемане на електрически локомотив № 45-196, намиращ се на 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Горна Оряховица - район Варна, източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. Варна, ул.