Решение № 430 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 6943 от 17.04.2025г., постановено по гр.д. № 71024/2024г. по описа на СРС, 128-ми състав, „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на „Армеец“ АД сумата от 316.87 лв., представляваща регресна претенция за част от изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 10020030101158 в пълен размер от 603,73 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 114,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.11.2021 г. до 28.11.2024 г., както и сумата от 700 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, в която са развити съображения за неговата неправилност.

Жалбоподателят сочи, че по делото не било проведено пълно и главно доказване на наличието на виновно повердение от страна на водача на застрахованото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при него МПС. Счита, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ водач. Съставеният двустранен констативен протокол представлявал частен свидетелстващ докуент, а от показанията на водача на застрахованото при жалбоподателя МПС се установявало, че другият водач бил виновен за ПТП, тъй като отнел неговото предимство, докато той наблюдавал през цялото време движението си назад чрез камерата за обратно виждане. Свидетелските показания на другия водач не 1 кореспондирали с доказателствата по делото и в тях имало съществени пропуски. Счита, че другото МПС е било паркирано зад колона, поради което застрахованият при него водач не могъл да го възприеме. При условията на евентуалност счита, че водачът на застрахованото при него МПС бил допринесъл в по-малка степен за възникването на вредите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.

С молба от 08.12.2025г. въззиваемата страна е заявила, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите, както и погасяването на вземането.

В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно производство не е налице спор между страните по следните въпроси: 1/ че между ищеца ЗАД „Армеец“ АД и собственика на л.а. „Ауди А4” с рег. № ******** е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 22.06.2019г. до 21.06.2020г., покриваща вредите от пътно-транспортно произшествие; 2/ че по отношение на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ******** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника „Дженерали Застрховане“ АД с период на покритие от 27.04.2019г. до 26.04.2020г.; 3/ че на 10.01.2020г. – в периода на покритие на двете застраховки, в гр. София, в подземен паркинг 2 на жилищна сграда с адрес: ул. „Дойран“ № 1, вх. А е настъпило пътно-транспортно произшествие между двата автомобила, вследствие на което на л.а. „Ауди А4“ са нанесени увреждания на задната броня и задния ляв стоп; 4/ че по подадено от собственика на л.а.

„Ауди А4“ заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана при ищеца преписка по щета № 10020030101158, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 603,73 лева; 5/ че ищецът е връчил на 06.03.2020г. извънсъдебна регресна покана до ответника за сумата от 316,87 лева, включваща представляваща 50% от изплатеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи, която не е удовлетворена.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица № 0306Х0483617 от 17.06.2019г.; справка от регистъра на Гаранционния фонд; двустранен констативен протокол от 10.01.2020г., подписан от двамата водачи и потвърден от събраните свидетелски показания; оглед, опис-заключение, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и фактура от 18.02.2020г., издадена на ищеца от извършилия ремонта автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД, както и платежни нареждания от 17.02.2020г. и 27.02.2020г.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите за механизма на настъпилото ПТП и вината за неговото настъпване, респективно обема на съпричиняването на вредите, ако има такова. В тази насока съдът намира следното.

От приетия в първоинстанционото производство двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 10.02.2020г. в гр. София в подземен паркинг на жилищна сграда, находяща се на адрес: ул. „********, при заход за паркиране на заден ход водачът на МПС „Пежо 5008“ с рег. № ******** реализира ПТП с движещия се на заден ход за излизане от паркомясто л.а. „Ауди А4“ с рег. № ********. Уточнено е, че щетите върху л.а. „Пежо 5008“ са в страничната дясна част, а върху л.а. „Ауди А4“ са в задната габаритна част, приоритетно вляво. В забележка в протокола участниците са вписали, че и двамата водачи поемат вината за ПТП.

От показанията на свидетеля св. Т.Я. /водач на л.а. „Пежо 5008“/ се установява, че същата си спомня за ПТП, което се е случило в подземния гараж на жилищната сграда, в която свидетелката живеела. При навлизане в паркинга, паркомястото на свидетелката се намирало вдясно от входа на втора алея и в него се влизало на заден ход. Свидетелката правила лек ляв завой, след което тръгнала на заден ход, за да си намери паркомястото.

Докато свидетелката тръгвала назад, в същото време друг автомобил също тръгнал да излиза от паркомястото си, свидетелката не го виждала, защото се движела на заден ход и настъпил удар между двете превозни средства. Другият автомобил бил паркирал напред и излизал от паркомястото на заден ход, като местата представлявали гаражни клетки. Свидетелката не може да каже, дали другият водач я е видял, но тя не го била видяла, не получила и сигнал от парктроника, а просто усетила удар в задната дясна част на колата. Другият автомобил бил малко „Ауди“. Свидетелката притежавала паркомястото от 2013г. и паркирала по няколко пъти на ден. Не била видяла другия автомобил да прави маневра, не била видяла и 3 че има водач в него. Водачите не викали КАТ, а подписали двустранен протокол, като и двамата се признали за виновни. Свидетелката се движела по алеята, която била с широчината на един автомобил, докато другият автомобил бил в мястото за паркиране.

Преди да започне маневрата свидетелката се била огледала тъй като било тясно и имало колони и през цялото време гледала да не се блъсне в някоя колона. Възможностите да види другия автомобил били чрез страничните огледала и камерата за обратно виждане.

От показанията на св. Г.Т. /водач на л.а. „Ауди А4“/ се установява, че същият си спомня за ПТП в подземен паркинг. Свидетелят ползвал гараж под наем на ул. „Лерин“ и давал назад и се ударили. Свидетелят чакал да загрее колата и бил спрял напред в паркомястото. Другият участник влизал в гаража и свидетелят си мислел, че вече е паркирал, когато дал назад, а в същото време другият участник също давал назад и просто се ударили. Уврежданията по неговия автомобил били по задната броня и задния ляв стоп. Не викали КАТ, а подписали двустранен протокол, като свидетелят потвърждава подписа си за превозно средство Б. Свидетелят сочи, че нямало как да се огледа, когато давал назад, защото нямал видимост поради колона. Не бил видял и не бил чул другия движещ се автомобил. Счита, че и двамата водачи били виновни, защото и двамата не били видели другия автомобил.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че съобразно съдържанието на двустранния протокол механизмът на произшествието е при заход на заден ход водачът на МПС „Пежо 5008“ с рег.

№ ******** влиза в лек контакт за приплъзване с навлизащия на заден ход по същото време и място водач на МПС „Ауди А4“ с рег. № ********. Ударът е нанесен в задната лява част на л.а. „Ауди А4“ и задната дясна част на л.а. „Пежо 5008“. Вещото лице е категорично, че всички увреждания, нанесени върху л.а. „Ауди А4“ са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че причина за процесното произшествие е поведението и на двамата водачи, тъй като и двамата са се движели на заден ход, без да се убедят, че пътят зад управляваното от тях превозно средство е свободен. Водачът на л.а. „Ауди А4“ е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при излизане от реда на паркираните превозни средства на заден ход не се е убедил, че с тази своя маневра няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се по вътрешната алея на подземния паркинг, в която се е включвал. Водачът на л.а. „Пежо 5008“ е допуснал нарушение на чл. 40 ЗДвП, тъй като при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, за да се убеди, че движението му назад не поражда опасност за останалите участници в движението.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че водачът на л.а. „Пежо 5008“ нямал вина за настъпване на произшествието, тъй като през цялото време бил следил пътя зад себе си чрез камерата за обратно виждане. Такова обстоятелство не се установява от показанията на св. Я., напротив, няколкократно в показанията си тя заявява, че не е видяла 4 другия участник, именно защото се е движела на заден ход. Свидетелката изрично е посочила, че не знае, дали другият участник я е видял, но тя със сигурност не го е видяла, като изобщо не била възприела автомобила марка „Ауди“ да се движи, нито да има водач в него. Неоснователен е и доводът, че св. Я. обективно не могла да възприеме другия автомобил, защото бил паркиран зад колона. От показанията на св. Т. се установява, че автомобилът му наистина е бил паркиран до колона, но това пречело на неговата видимост при излизане от паркомястото на заден ход /доколкото мястото на водача се намира в предната част на превозното средство – в дъното на паркомястото/, като не се установява колоната да е пречела на водача на движещото се по алеята МПС да види навлизащата в алеята задница на излизащия от паркомястото автомобил. Не следва нещо различно и от местоположението на щетите по двете превозни средства, тъй като същото свидетелства за удар между задната дясна част на л.а. „Пежо 5008“ и задната лява част на л.а. „Ауди А4“, т.е. за странично съприкосновение между задните части на двата автомобила, което е напълно възможно да се получи при небрежност на двамата водачи при движение назад, и в случая именно това се установява от свидетелските показания.