Определение № 72 от 02.02.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Враца, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500060 по описа за 2024 година Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 8108/30.10.2023 г., подадена от А.

С. А., чрез пълномощника си адв.Х. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", против Определение № 1243/24.10.2023 г. по гр.д.№ 1495/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което постановеното по същото дело Решение № 351/16.06.2023 г. е било изменено в частта, в която е осъден ответникът "Вивус БГ" ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М., сумата 960,00 лв.с ДДС и размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ е намален до сумата от 480,00 лв. с ДДС.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска – установителен и осъдителен, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Посочва се, че според чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете е 400,00 лв., поради което ответникът дължи разноски в общ размер от 800,00 лв., върху който следва да бъде начислен и ДДС.

Навеждат се доводи, че компенсацията на съдебните разноски за ищеца се извършва съразмерно с уважената част от исковите претенции, а в случая са уважени и двата иска. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че адвокатският хонорар следва да бъде определен общо, а не с оглед броя на исковете, както и че не следва да се прилага механизма за преразпределянето му, приложим при заплащането на държавната такса, която се дължи за всеки иск поотделно. Излагат се аргументи, че законът предвижда компенсиране на заплатените от ищеца такси и разноски в една 1 обща разпоредба, а адвокатското възнаграждение е част от съдебните разноски и също подлежи на преразпределяне съразмерно с уважената част от исковете, поради което следва да бъде съобразен броя на предявените уважени искове. В тази насока се извършва позоваване на практика на Върховния касационен съд /ВКС/.

На следващо място в жалбата се посочва, че адвокатските услуги не са освободени от заплащане на ДДС, поради което и съобразно § 2а НМРАВ на процесуалния представител на ищеца следва да бъде начислен дължимия данък върху възнаграждението с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС.

Жалбоподателят навежда и доводи, че осъдителният иск за връщане на платеното по договора е обусловен от иска за обявяване на нищожността му.

Счита, че право на ищеца е да прецени в какъв обем е търсената защита, която в случая е съобразена със съдебната практика, според която за да бъде уважен иска по чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ следва договорът да е бил прогласен за недействителен.

В жалбата се твърди, че извършеното от съда тълкуване на практиката на СЕС е превратно и не е съобразено Решение от 27.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, като отново се посочва, че в случая са предявени два иска, поради което е приложима разпоредбата на чл.2, ал.4 и ал.5 НМРАВ и се дължи възнаграждение върху всеки от исковете поотделно. В тази насока се извършва позоваване и на практика на ВКС, вкл. и постановена такава след решението на СЕС.

В жалбата се изразява и становище за недопустимост на подадената от ответника молба за изменение на решението в частта относно разноските, което се мотивира с подробни правни съображения относно смисъла на чл.80 ГПК, въведеното с него изискване за представяне на списък на разноските и липсата на представен такъв от ответника.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя сумата от още 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по втория иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 7/02.01.2024 г. от насрещната страна "Вивус.БГ" ЕООД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Д., в който се оспорва основателността на частната жалба.

Въззиваемият счита, че РС-Козлодуй правилно е приел за разглеждане и е уважил депозираната от "Вивус.БГ" ЕООД молба за изменение на решението в частта за разноските. Навежда доводи, че съгласно практиката на ВКС представянето на списък по чл.80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение в частта, в която са присъдени разноски на противната страна.

На следващо място ответникът по жалбата счита, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 480,00 лв. с ДДС съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, както и че разпоредбата на чл.2, ал.5 от същата Наредба не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права и след като и двата иска касаят едно и също правоотношение, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Счита също, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗА 2 за всеки от съединените искове е нарушаване на изискването на чл.40 ЗА за добросъвестно упражняване на професията на практика е налице злоупотреба с процесуални права, каквато чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България не допуска.

Навеждат се доводи, че съдът следва да се съобрази с практиката на СЕС – Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., която има превес над националната такава, като на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение.

Посочва се, че при определяне размера им следва да бъдат съобразени наличните обективни фактори, а именно – че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и няма процесуални усложнения, както и с реално извършените действия от процесуалния представител. Подчертава се, че по въпроса за неравнопоставеността на клаузите от договора, водещи до неговата нищожност, съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне до извод за основателността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД дори и да няма изрично предявен установителен иск.

В обобщение се посочва, че претендиран адвокатски хонорар в общ размер от 960,00 лв. по двата иска се явява прекомерен, необоснован, неразумен и несправедливо завишен.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на А. С. А., подадена чрез адв.Х. П. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д.

М., с която против "Вивус БГ" ЕООД са предявени следните искове:

1/ Иск за прогласяване нищожността на клаузата от сключен между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане;

2/ Иск за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 53,24 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Образувано е гр.д.№ 1495/2022 г. по описа на РС-Козлодуй и с постановено по същото дело Решение № 351/16.06.2023 г. предявените искове са уважени изцяло като е прието за установено на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, че предвидената в сключения между А. С. А. и "Вивус.БГ" ЕООД Договор за кредит № 9864757006/19.07.2018 г. клауза за "такса експресно разглеждане" е нищожна като противоречища на закона и на добрите нрави, и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъден ответника "Вивус.БГ" ЕООД да заплати на ищеца А.

С. А. сума в общ размер на 47,74 лв., представляваща дадени без основание "такса експресно разглеждане" по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 22.11.2022 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт "Вивус.БГ" ЕООД е осъдено да заплати на А. С. А. разноски в размер на 50,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." сумата от 960,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца А. С. А..

По делото е депозирана молба от ответника "Вивус.БГ" ЕООД, с която 3 се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта, в която в полза на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." е присъдено възнаграждение от 960,00 лв. с ДДС и същото да бъде намалено до минимален размер от 480,00 лв. с ДДС, тъй като съединените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права.

С обжалваното Определение № 1243/24.10.2023 г. РС-Козлодуй е уважил тази молба и е изменил Решение № 351/16.06.2023 г. по гр.д.№ 1495/2022 г. в частта за разноските, поставени на основание чл.38, ал.2 ЗА в тежест на "Вивус.БГ" ЕООД, като е намалил същите от 960,00 лв. с ДДС до размер от 480,00 лв. с ДДС.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на обжалваното определение:

В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд се е произнесъл по недопустима молба с правно основание чл.248 ГПК, производимо от които е становище на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.

Действително пред районния съд не е бил представен списък по чл.80 ГПК за направените разноски от ответника "Вивус.БГ" ЕООД. Съдебната практика обаче непротиворечиво приема, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл.80 ГПК. Този списък съдържа изброяване на разноските, които страната е направила и иска да й бъдат присъдени, а не тези, направени от насрещната страна и срещу които възразява. С оглед на това неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна. В този смисъл - вж Определение № 397 от 29.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 499/2016 г., II т. о., ТК , Определение № 51 от 18.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 755/2022 г., I г. о., ГК и мн.др.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, поради което приема, че подадената от "Вивус.БГ" ЕООД молба за изменение на решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." е процесуално допустима, ерго и постановеното по тази молба определение по реда на чл.248 ГПК също е процесуално допустимо.

ІІ. По правилността на обжалваното определение:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2, 4 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения , според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.