Решение № 261933 от 21.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 21.12.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.

№ 13798/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на А.З.И., като длъжник в изпълнителното производство срещу отказ, обективиран в съобщение от 28.09.2020 година на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 20138630401207 година, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863.

Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен и иска неговата отмяна.

Взискателят не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима, а по същество - неоснователна. От материалите по делото се установява следното.

Изпълнителното производство е образувано на 26.04.2013 год. по молба на взискателя С.Г.Г. ООД, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е насрочен опис на движими вещи.

На 23.05.2013 година ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника във всички банки в страната, като видно от постъпилата информация е наложен запор върху вземанията по сметките на лицето в ОББ АД и върху трудовото възнаграждение. На 30.07.2013 година е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника. На 27.09.2013 година взискателят е овластил ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

На 10.10.2015 година на адреса на длъжника е залепено уведомление по чл. 47 ГПК за получаване на призовката за доброволно изпълнение.

С молба от 11.03.2015 година взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 21.01.2016 година е поискал изпълнението да се насочи и към движимите вещи на длъжника, чрез извършване на опис на същите. Считано от 25.09.2017 година и през 2020 година по изп.дело постъпват суми в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Обжалваното Постановление за отказ е произнасяне по молба на длъжника.

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива/.

По делото взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия още с молбата за образуване на изпълнителното производство, вкл. като наложи запор върху вземания на длъжника по банкови сметки във всички банки в страната. Във времето от образуване на изпълнителното производство и до подаване молбата, по която е постановен процесния отказ, както и понастоящем /предвид установените по-горе факти/, няма изтекъл непрекъснат двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия, съответно – взискателят да не е отправял нарочно искане за това /да е бездействал/.

Следователно и към дата на атакуваното постановление и към настоящия момент не може да се приеме, че е изтекъл двугодишен срок, в който по делото не са извършвани изпълнителни действия. За периода, в който съдебният изпълнител е предприемал действия и по своя инициатива и съобразно искането в молбата за образуване на изп.производство, за взискателя не е налице необходимост от подаване на нарочни молби за предприемане на изпълнителни действия, тъй като такива се извършват.

Налагане на възбрана, запор, както и насрочването на опис са сред прекъсващите срока изпълнителни действия, посочени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и др..

Предвид изложеното, отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен, а жалбата неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на жалба на А.З.И., като длъжник в изпълнителното производство срещу отказ, обективиран в съобщение от 28.09.2020 година на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 20138630401207 година, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.