Разпореждане № 1079 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1079 гр. София, 04.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20231110171474 по описа за 2023 година Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу К. Р. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 226,30 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 746092 от 05.10.2022 г., сключен между „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател и К. Р. Р., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ лихва за забава в размер на 15,99 лева за периода 01.01.2023 г. – 01.09.2023 г.; 3/ сумата от 138,00 лева, представляваща неустойка за забава.

За претендираните от заявителя главница и лихва за забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 138,00 лева, представляваща неустойка за забава, следва да се отхвърли по следните съображения:

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.

Съдът намира, че заявлението, в частта за сумата от 138,00 лева представляваща неустойка за забава, подлежи на отхвърляне. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на 1 забавата. Клаузите от договора за паричен заем, от които заявителят черпи правото си на вземане за сума, представляваща неустойка за забава, противоречи на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна не може да породи права за кредитора. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лева.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от името на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869 срещу К. Р. Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: сумата от 138,00 лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за 2 разликата над 15,93 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 31,86 лева до 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3