Решение № 9865 от 07.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37762/2021
- Вид
- Решение № 9865
- Подписан
- 07.09.2022
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 1176 от 16.01.2022 · АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
- Разпореждане № 4544 от 16.01.2022 · АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
- Разпореждане № 25877 от 23.03.2022 · АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
- Определение № 12673 от 19.05.2022 · АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
- Протокол № 9035 от 15.06.2022 · АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9865 гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20211110137762 по описа за 2021 година
„ББ.Т.С” ООД е предявило против „Д М АА.С“ ЕООД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 6632,12 лева, представляваща ДДС по фактура № 0010101917/18.02.2019 г. за извършен ремонт на МПС, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 222,68 лева, представляваща ДДС по фактура № 0010101293/25.01.2019 г. за извършен ремонт на МПС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумата 1202,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.02.2019 г. – 02.12.2020 г. и сумата 41,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода 26.01.2019 г. – 02.12.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 61433/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че има сключен договор от 28.07.2006 г. със ЗПАД „Б“ за извършване на ремонти на застраховани камиони от застрахователя, като при извършване на ремонт и съгласие от регистриран по ДДС клиент ищецът издава фактура за ремонт на застраховани камиони. На ищеца бил възложен ремонт на МПС с рег. № ......., марка „.................” модел „FH series”, собственост на ответника. С приемо-предавателен протокол от 18.10.2018 г. камионът е приет за ремонт и отремонтиран на 07.02.2019 г., за което на ответника била издадена фактура № 9000011814/26.10.2018 г. за сумата 39792,82 лева. Застрахователното дружество изплатило на ищеца на 14.03.2019 г. 33160,60 лева. Ответникът възложил на ищеца и ремонт на камион МАН модел “TGX“ с рег. № ......................, предаден за ремонт с приемо-предавателен протокол от 25.01.2019 г. За извършения ремонт била издадена фактура № 0010101293/25.01.2019 г. на стойност 222,68 лева. Ответникът не заплатил 1 извършените ремонти, независимо че бил поканен за това на 13.09.2019 г.
С молба от 08.11.2021 г. ответникът е представил доказателства за изплащане в полза на ищеца на сума в размер на 8099,67 лева на 08.11.2021 г. С отговор на исковата молба, подаден извън срока по чл. 131 ГПК, ответникът отново навежда твърдения и представя доказателства за извършеното плащане.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед становището на ответника за осъществено плащане и на основание чл. 153 ГПК съдът е счел, че фактите, включени във фактическите състави на предявените искове не се оспорват и не се нуждаят от доказване.
С молба от 08.11.2021 г. ответникът е представил платежен документ от 08.11.2021 г. за заплатена сума в размер на 8099,67 лева в полза на ищеца.
По делото не се оспорва, че претендираната от ищеца сума е погасена чрез плащане след образуване на делото. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, който с молба от 14.06.2022 г. признава извършеното плащане, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени в хода на процеса /арг. чл. 235 ГПК/.
Ищецът сочи, че следва да му бъде заплатена законната лихва за забава върху претендираната с исковата молба главница от 6632,12 лева за периода 07.12.2020 г. – 08.11.2021 г. (датата на плащане), което съдът намира за основателно и определя в размер на 620,85 лева.
Доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата молба, същият дължи сторените разноски от ищеца в размер на 324 лева - държавни такси в исковото и заповедното производства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ББ.Т.С“ ООД, ЕИК ................................, против „Д М АА.С“ ЕООД, ЕИК ..................., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 6632,12 лева, представляваща ДДС по фактура № 0010101917/18.02.2019 г. за извършен ремонт на МПС, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 222,68 лева, представляваща ДДС по фактура № 0010101293/25.01.2019 г. за извършен ремонт на МПС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумата 1202,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.02.2019 г. – 02.12.2020 г. и сумата 41,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода 26.01.2019 г. – 02.12.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 61433/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
2
ОСЪЖДА „Д М АА.С“ ЕООД, ЕИК ..................., да заплати на „ББ.Т.С“ ООД, ЕИК ................................, сумата от 620,85 лева – законна лихва върху главницата от 6632,12 лева, дължима за периода 07.12.2020 г. – 08.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Д М АА.С“ ЕООД, ЕИК ..................., да заплати на „ББ.Т.С“ ООД, ЕИК ................................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 332 лева – съдебни разноски, сторени в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3