Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 23.04.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 68/2025
Вид
Решение № 104
Подписан
23.04.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Враца, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4840/28.10.2024 г. на М. Т. К. и М. М. В., чрез пълномощника им адв.А. Г., против Решение № 184/12.09.2024 г. по гр.д.№ 379/2023 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е уважен предявеният от "Обединена българска банка" АД иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Според въззивниците, решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В жалбата се навеждат доводи, че ищецът не е доказал, че има качеството на кредитор, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, тъй като представените 2 бр. изпълнителни листове са издадени в заповедни производства въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и не е изтекъл срока за възражения срещу тях. Посочва се, че не е налице увреждане на ищеца, тъй като процесният имот е единствено жилище на първата ответница и е несеквестируем по смисъла на чл.444 ГПК, поради което спрямо него не може да се осъществи принудително изпълнение, което е целта на упражняване правото на кредитора по чл.135 ЗЗД. Твърди се, че вземанията на банката са възникнали след сключването на договора за продажба на имота, поради което е налице хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД – тежестта за доказване намерението за увреждане е на кредитора и не е приложима презумпцията по ал.2 на същата разпоредба. Излагат се 1 съображения че договорът за продажба не е сключен с намерение на страните по него да увредят ОББ АД и към момента на сключването му втората ответница М. В. дори не е знаела, че дъщеря й и нейният съпруг са длъжници на банката. Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е оборена напълно, тъй като е установено, че у втората ответница не е било налице знание, че с процесната сделка ще бъде увреден кредитора.

Въззивниците изразяват несъгласие с изводите на първата инстанция и считат, че районният съд не е изследвал дали банката е кредитор на ответниците и кога е придобил това качество, нито е взел отношение по доводите за несеквестируемост на имота. Намират за неправилен и извода на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за оборване презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД и че само от твърдените от свидетелите факти, че ответницата М. К. е криела от своята майка финансовите си проблеми, не е достатъчен, за да бъде направен такъв извод.

В обобщение се сочи, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване на атакуваната сделка за недействителна спрямо ищеца.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 661/06.02.2025 г. от ОББ АД, чрез юрисконсулт Т. С.-Л., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Навеждат се доводи, че от представените по делото 2 бр. договори за овърдрафт се установява качеството кредитор на банката и за спора е ирелевантно кога точно са спрели плащанията по кредита, тъй като правопораждащият факт за възникване на вземанията е предоставянето на кредита, а не настъпване на неговото просрочие или изискуемост, нито постановяването на съдебни актове за това вземане. При тези съображения считат за опровергана и тезата, че в случая е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД, а не чл.135, ал.2 от същия закон.

Изразява се несъгласие и с оплакванията в жалбата, че свидетелските показания оборват презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД. Въззиваемият счита, че от гласните доказателства се установява единствено близостта на свидетелите с първата ответница, което поставя въпроси при преценката на достоверността им. Намира, че районният съд е подложил свидетелските показания на задълбочена преценка и правилно не ги е кредитирал като доказателства, оборващи посочената презумпция.

Според изложеното в отговора, всяка сделка, намаляваща имуществото на длъжника, уврежда кредиторите му и несеквестируемостта не намира приложение в споровете по чл.135 ЗЗД.

Прави се обобщение, че с оглед наличието на вземане на кредитора, възникването му преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, увреждащия характер на това действие спрямо кредитора и необорването на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД, първоинстанционният съд правилно и обосновано е заключил, че са налице елементите на фактическия състав но чл.135 ЗЗД.

Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и 2 законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на ОББ АД, с която е предявен иск за прогласяване за недействително спрямо ищеца прехвърляне от ответницата М. Т. К. на ответницата М. М. В. правото на собственост върху ½ от Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1389 кв. м., находящ се в село ***, общ. Мездра, обл. Враца, ул. ***, при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в същия имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със застроена площ 91 кв.м., сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка за допълващото застрояване, със застроена площ 50 кв. м., сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка на допълващото застояване със застроена площ 19 кв. м. и сграда с идентификатор *** с предназначение: постройка на допълващото застояване, със застроена площ от 7 кв. м., извършено с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г.

В исковата молба се посочва, че по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 08.03.2019 г., сключен между ОББ АД и "АиМ Транспорт" ООД, представлявано от М. Т. К., банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт с лимит до 40 000 лв., като ответницата М. Т. К. е поела да бъде солидарен длъжник по задълженията, произтичащи от този договор. Сочи се също, че по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 28.08.2019 г., сключен между ОББ АД и "АиМ Транспорт" ООД, представлявано от М. Т. К., банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт с лимит до 45 000 лв., като ответницата М. Т. К. е поела да бъде солидарен длъжник по задълженията, произтичащи от този договор.

Твърди се, че през 2022 г. длъжникът е преустановил плащанията по двата кредита, поради което банката е предприела действия по принудително събиране на задълженията и се е снабдила с 2 бр. изпълнителни листове, с които длъжниците "АиМ Транспорт" ООД и М. Т. К. са осъдени да й заплатят парични суми и въз основа на които е образувано изп.д.№ 241/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Б..

Според изложеното в исковата молба, с Нотариален акт за покупкопродажба, вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г. М. Т. К. и съпругът й А. Д. К. са прехвърлили на майката на длъжника М. Т. К. – ответницата М. М. В. притежаваните от тях в режим на СИО и описани по-горе недвижими имоти.

3

Ответникът счита, че с така извършеното прехвърляне на собствеността след възникване на задълженията към банката, длъжникът М. Т.

К. е намалила имуществото си и е лишила банката от възможността за насочи принудително изпълнение върху недвижимите имоти. Изтъква, че М. Т. К. е и управител на дружеството-кредитополучател и несъмнено е знаела, както за наличието на задълженията, така и че те не се обслужват, а съобразно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието на майката М. М. В. се предполага до доказване на противното.

С тези съображения се обосновава правният интерес от предявяването на иска за прогласяване на прехвърлителната сделка за относително недействителна по отношение на ищеца ОББ АД. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. Т. К. и М.

М. В., които оспорват основателността на предявения иск.

Признават обстоятелствата, че ответницата М. К. е солидарен длъжник с представляваното от нея дружество "АиМ Транспорт" ООД по посочените в исковата молба 2 бр. договора за овърдрафт, сключени с ищеца ОББ АД. Не оспорват и твърдението, че в полза на ищеца са издадени 2 бр. изпълнителни листове.

Оспорват твърдението на банката, че с прехвърлянето на собствеността върху процесните недвижими имоти М. К. е намалила имуществото си и е лишила банката от възможността да насочи принудително изпълнение върху тези имоти, както и твърдението, че М. В. е знаела, че договорът за продажба уврежда банката.

В отговора се оспорва качеството на ищеца на кредитор, като се навеждат доводи, че представените изпълнителни листове не установяват това качество, тъй като същите са издадени в заповедни производства въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и не е изтекъл срока за възражения срещу тях, поради което същите не се ползват с изпълнителна сила или със сила на пресъдено нещо.

На следващо място се прави възражение, че не е налице увреждане на ищеца, тъй като процесните имоти съставляват единствено жилище на първата ответница и са несеквестируеми по смисъла на чл.444 ГПК, поради което срещу тях не може да се осъществи принудително изпълнение, което е целта на упражняването на правото на кредитора по чл.135 ГПК.

Развиват се и съображения, че сделката е извършена преди възникване на вземането на кредитора, поради което лицето, с което длъжникът е договарял, трябва не само да знае, че длъжникът има дългове и че с разпоредителното действие би могъл да се увреди кредитора, но и че сделката се сключва с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение с намерението да бъде увреден кредитора. Ответниците твърдят, че в случая договорът за продажба не е сключен с намерение на страните да увредят ОББ АД, както и че към момента на сключването му ответницата М. В. не е знаела, че дъщеря й и нейният съпруг да длъжници на банката.

Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебни разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота, 4 във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори , а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.03.2019 г. между ОББ АД, като кредитор, и „АиМ Транспорт“ ООД, представлявано от управителя М . Т. К., като кредитополучател, е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя овърдрафт като разрешеният за ползване лимит е в размер до 40 000 лв., както и че на 28.08.2019 г. между ОББ АД, като кредитор, и „АиМ Транспорт“ ООД, представлявано от управителя М . Т. К., като кредитополучател, е сключен и втори Договор за овърдрафт по разплащателна сметка , по силата на който банката предоставя на кредитополучателя овърдрафт като разрешеният за ползване лимит е в размер до 45 000 лв. Съдлъжник по задълженията и двата договора е физическото лице М. Т. К..