Решение № 484 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501675 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.03.26г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1675/25г. и констатира следното:

С решение на ОС - Благоевград от 14.02.25г. по г.д. № 222/24г. са уважени /до размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитивите на съдебния акт/ отрицателни установителни искове по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на Е. М. и Й. М. против „Уникредит Булбанк“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Решението на СГС се обжалва от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД /в негативната за ответника част/.

Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД/ е и определение на ОС - Благоевград от 07.04.25г. по г.д. № 222/24г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Благоевград и САС/.

Жалбата е основателна /първоинстанционното решение е постановено в противоречие с постановките на съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

От една страна:

Предвид постановките по ТР № 3/23г. на ВКС във връзка с ТР № 2/15г. на ВКС – в процесната хипотеза погасителната давност е започнала да тече – след 26.06.15г.

Постановката по т. 10 от ТР № 2/15г. на ВКС обосновава извод, че: в позитивен за кредитора смисъл може да бъде съобразено /в контекста на правилото по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/ или искане на взискателя /само по себе си – без значение дали същото е било приведено в реално изпълнение/; или започнато /продължено/ реално изпълнение – във връзка с искане на взискателя; или предприето по инициатива на /служебно от/ съдебния изпълнител действие, но отново по възлагане на взискателя /при условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/.

1

В контекста на изложеното:

Посочените във въззивната жалба две молби – искания /от 07.02.20г. и от 27.09.19г./, съответно и предприетите във връзка със тях следващи изпълнителни действия – не могат да бъдат съобразени в позитивен за дружеството /по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 15г. на ВКС/ аспект: същите се явяват подадени от друг взискател /Държавата/, а не от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Възраженията /доводите/ на жалбоподателя в релевантната за спора насока /обосновани със съдържанието на горните молби – искания/ са неоснователни.

От друга страна обаче:

Молбата на жалбоподателя от 25.07.19г. /която вече е подадена от Агенцията – за разлика от горните други две молби - искания/ е прекъснала давността /в контекста на постановката по т. 10 от ТР № 2 от 15г. на ВКС/. След това процесната давност е била прекъсната отново /в контекста на постановката по т. 10 от ТР № 2 от 15г. на ВКС/ със следваща молба на жалбоподателя /взискателя/ от 01.04.21г. /тази молба е приложена на лист 757 от изпълнителното дело/. Накрая давността пак е била прекъсната /в контекста на постановката по т. 10 от ТР № 2 от 15г. на ВКС/ на 16.09.24г. /когато дружеството е образувало ново изпълнително дело и е поискало изрично да бъдат предприети конкретни изпълнителни действия; ЧСИ е образувал и придвижил на следващ етап тази молба с изрично постановление от 24.09.24г./.

Изложеното обосновава извод, че изброените искания на взискателя /обективирани в изрични молби на дружеството от горните дати/ не са позволили да изтече 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД /с начална дата 26.06.15г. – съобразно изложеното по-горе/. Този срок не се явява изтекъл и към момента на образуване на настоящото дело /през 24г./ когато давността е била отново прекъсната, съответно и спряна /при условията на чл. 116, б. „б“, предл. 1-во от ЗЗД и чл.

115, б. „ж“ от ЗЗД/.

Горните констатации налагат извод, че процесните вземания на ответника не се явяват погасени по давност /поради което жалбата следва да бъде – уважена; първоинстанционното решение следва да бъде - ревизирано в атакуваната част; исковете на ищците следва да бъдат – отхвърлени/.

Горните изводи на съдебния състав са направени при съобразяване и на: от една страна - постановката по ТР № 2/24г. на ВКС, съобразно която: искане за предприемане на изпълнителни действия дори спрямо само един солидарен длъжник – запазва правата на взискателя и прекъсва погасителната давност /по смисъла на т. 10 от ТР № 2/15г. на ВКС във връзка с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/ по отношение на всички останали такива длъжници; от друга страна – постановката на съдебната практика, съобразно която - всяка молба на взискателя /по смисъла на т. 10 от ТР № 2/15г. на ВКС/ прекъсва давността, дори и да е подадена до органа по изпълнението след настъпване на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С оглед изхода на основния спор /и доколкото настоящото решение следва да преразпредели отговорността за съдебни разноски и за първоинстанционния процес/ определението на окръжния съдия от 07.04.25г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ не следва да бъде ревизирано /същото се явява – лишено от предмет/.

Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция – в полза на ответника следва да бъде присъдено /при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК/ юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на съдебни разноски /за въззивното производство/ не е заявено от жалбоподателя.

Съдът,

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 14.02.25г. по г.д. № 222/24г. в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на Е. Г. М. ЕГН ********** и на Й. И. М. ЕГН ********** против “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД /предявени за сума в размер на общо 54 474, 21 лева/; в частта, с която ответникът е осъден да плати държавна такса; в частта, с която ответникът е осъден да плати адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /във връзка с иска срещу “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД/.

ОТХЪВРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на Е. Г. М. ЕГН ********** и на Й. И. М. ЕГН ********** против “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД /предявени за сума в размер на общо 54 474, 21 лева/.

Оставя без разглеждане /като лишена от предмет/ частната жалба на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД/ срещу определение на ОС - Благоевград от 07.04.25г. по г.д. № 222/24г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

ОСЪЖДА Е. Г. М. и Й. И. М. да платят на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД 50 евро – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред ОС – Благоевград/.

В останалата част – първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3