Решение № 99 от 02.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102179 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. И. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я. *************** чрез пълномощник адв.Н. М. от ЯАК против „Юробанк България“ АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 14, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *******, съгласно Договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ от 31.05.2023 год. /вписан в ТР под № *******/, сключен между „Юробанк България“ АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и дружествен регистър П. под № *******, с адрес на управление във Ф., гр.П., *******.

С исковата молба се твърди, че на 14.05.2018 г. ищцата е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, при следните параметри и условия: размер на кредита - 8000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 0 лв., застрахователна премия 1410 лв., общ размер на кредита - 8000 лв., такса ангажимент - 160 лв., брой погасителни вноски - 47, месечна погасителна вноска - 272.61 лв., обща стойност на плащанията 12812.67 лв., ГПР - 21.91%, лихвен процент - 18.81 %.

Твърди се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит като в случая договорът за потребителски кредит съдържа текст изписан на шрифт, който е по-малък от 12, каквото е изискването на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Поддържа се, че когато не са спазени изискванията на 1 чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно чл.22 ЗПК е налице изначална недействителност и влече последиците визирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК.

На следващо място се сочи, че не са спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в процесният договор никъде не били посочени взетите предвид допускане използвани при изчисляването му. ГПР не бил посочен, както следва по ясен и разбираем за потребителя начин, а единствено бил посочен като абсолютна стойност. Липсвала разписана методика на формирана на ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не било достатъчно да се счита, че са спазени законовите изисквания. Сочи се, че процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми.

В обобщение се поддържа, че в случаят не е спазено изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради което и договорът се явявал недействителен.

На следващо място се поддържа, че не са налице изискванията на чл.26, ал.4 ЗЗД.

Отново се поддържа, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.10,чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗПК, и че съгласно чл.22 ЗПК договора за потребителски кредит се явява недействителен.

На тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните по делото, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Претендират се разноски.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от пълномощника на ищеца, с която се поддържа исковата молба и се оспорва отговора на ответника по делото. Поддържа се, че в исковата молба подробно са изложени основанията, поради които договора е недействителен, с оглед съдържащите се в договора неравноравни клаузи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер като неоснователен.

Оспорват се твърденията на ищцата като неправилни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка и договореност между страните по делото.Релевират се възражения за нередовност на исковата молба поради неяснота как е формиран размера на исковата претенция.Поддържа се, че липса правен интерес за ищцата, тъй като ответникът не е извършил действия, което да засяга правната сфера на същата и се поддържа, че за нея е съществувала възможност да предяви осъдителен иск. Не се оспорва факта, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, клон България и ищцата е налице облигационна връзка по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******* от 14.05.2018 г.

Сочи се, че е безспорно, че задължението на ищцата по посоченият договор не са погасени към настоящият момент. Твърди се, че клиентът надлежно и информирано е привел 2 съответно приложимите към договора Общи условия.

Поддържа се, че няма спор и, че по изрично желание на ищцата е бил сключен договора при общи условия за застраховка, обективиран в сертификат № ******* от 14.05.2018 г. за застраховка защита на плащането и сертификат № ******* от 14.05.2018 г. за застраховка защита на плащането по кредитни карти. Сочи се, че макар и свързан с основният договор за потребителски кредит, договорът за застраховка „Застрахователна полица“ е напълно самостоятелно и отделно облигационно правоотношение, по което банката не е страна, а съответното Застрахователно дружество, като застрахователните правоотношения се регулират и регламентират от съответният специален нормативен режим и предвидените в него условия и изисквания за тяхната форма и валидност.

Поддържа се, че сумата от 8000 лв. е изцяло усвоена и използвана от ищцата. Всички останали твърдения на ищцата се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че процесният договор е действителен, отговаря на законовите изисквания и валидно обвързва страните по него.Поддържа се, че погасителният план към договора за кредит отговаря на задължителното съдържание посочени в Закона за потребителски кредит. Сочи се, че когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителният план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Поддържа се, че процесният договор за кредит е сключен при пълно спазване изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно: писмена форма, съдържанието на нейните клаузи е съобразено със специалната разпоредба на този вид договори. Поддържа се, че законовото изискване за минимален размер на шрифта е неприложимо към сключеният от ищцата за договор за застраховка доколкото този договор обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна регламентация е предвидена в други нормативни актове в КЗ и др. Договорът за застраховка, който бил съвсем отделна и незадължителна услуга, праводателя на ответната банка не е бил страна, а трето ползващо се лице -бенефициент, като при неговото подписване това дружество е действало в качеството си на застрахователен посредник или застрахователен агент. Сочи се, че в нито една разпоредбата на КЗ, както и в останалите законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи застрахователните услуги не е предвидено изискване за вид и минимален размер на използваният шрифт за изготвянето и подписването на застрахователния договор.

Той бил отделен и самостоятелен договор, не бил и елемент от сключеният договор за потребителски кредит по смисъла на чл.10, ал. ЗПК. Поддържа се, че евентуалната разлика в размера на шрифта на договора за кредит, респ. застрахователния договор не е съществена и обозрима, поради което не може да повлияе на извода, че двата договора са написани по ясен и разбираем начин, с четлив и достатъчно ясно видим шрифт. Поддържа се, че е възможно евентуалната разлика да се дължи и на технически особености, на това, какъв софтуер е бил използван, драйвера на устройството, с който е генериран шрифта, самото отпечатване на самото устройство и др.

Сочи се и разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала 3 действителността на изявлението. В конкретният случай това означавало, че при сключването на договора ищцата го е прочела, разбрала в пълна степен обема и тежестта на задълженията, които поема и е искала да го сключи.

На следващо място се поддържа, че възражението на ищцата за нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК също е изцяло неоснователно и недоказано, респ., че договорът за потребителски кредит е сключен при спазването на сочените от ищцата разпоредби. Твърди се, че в ГПР се включва и дължимото такса ангажимент, с начисляването на която тя се е съгласила с подписването на договора. Поддържа се, че посоченото годишно оскъпяване на кредита, отразено в размер на ГПР е правилно и законосъобразно изчислено съгласно изискванията на чл.19, ал.1 и ал. 4 ЗПК. Отново се сочи, че сключеният договор за застраховка не е бил задължително условие за отпускане на кредита и е допълнителен, отделен и самостоятелен договор, по който дружеството праводател на ответната банка и първоначален кредитор не е страна, а трето ползващо се лице бенефициент. Твърди се, че ответната банка, респ. нейният праводател не може да носи отговорност за начина на формулиране на клаузи от договор, по който тя не е страна, и доколко застрахователното дружество ще реши формално да обвърже сключването на този договор с договора за кредит. Обстоятелството, че договорът за застраховка не е бил задължително условие за отпускане на кредита, било видно от Глава III, т.3 от Стандартния европейски формуляр.

В обобщение се поддържа, че дружеството праводател на ответната банка е отпуснал потребителски кредит, чийто кредитен лимит е бил напълно усвоен от кредитополучателя въз основа на напълно валиден договор за кредит. При отпускането на кредита и подписването на договора за кредит не били нарушени законови разпоредби, които да го опорочават, като ищцата не била въвеждана и в заблуждение и не й е била предоставяна и невярна или подвеждаща информация по отношение на всички дължими разходи свързани с този кредит, които били отразени правилно в договора и в изчисление при неговото сключване ГПР.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ответното дружество, с която отново се оспорват предявените искове. Поддържа се отговора на исковата молба. Иска се отхвърляне на предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото страните са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че на 14.05.2018 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от една страна в качеството на кредитор и от друга ищцата М. И. Сачема в качеството и на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, при следните параметри и условия: Размер на кредита за потребителски цели: 8000 лева;

Застрахователна премия: 1410.00 лева; Общ размер на кредита: 8 000 лева; Такса 4 ангажимент:160.00 лева; Брой погасителни вноски: 47 броя; Месечна погасителна вноска:

272.61 лева; Обща стойност на плащанията: 12 812.67 лева; ГПР – 21.91% и Лихвен процент18.81%.

Няма спор между страните, а и това се установява от представените писмени доказателства, че на същата дата – 14.05.2018 год., от ищцата е бил сключен договор при общи условия за застраховка, обективиран в сертификат № ******* от 14.05.2018 г. за застраховка защита на плащането и сертификат № ******* от 14.05.2018 г. за застраховка защита на плащането по кредитни карти, с размер на застрахователната премия в размер на 0,375% от финансираната сума, дължима месечно и 0,602% от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение по кредитната карта на Застрахования за съответния месец, като се начислява като задължение по нея.