Решение № 59 от 21.03.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. ******, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.

****** с искане за настаняване на детето Ю. А. К. в семейството на роднини- баба и дядо по майчина линия – Н. В. Й. и Ю. Т. Й., за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-054/24.08.2020г. на директора на ДСП – гр. ****** спрямо детето е предприета мярка за закрила настаняване за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия, потвърдена с решение на ПРС по гр.д. № 855/2020г. за срок от три години, считано от 27.01.2021г. Причина за това е изтичане срока на предходно предприетата съща мярка.

Поради изтичане срока на мярката, със заповед № ЗД/Д-В-П-006/29.01.2024г. на директора на ДСП – гр. ****** тази мярка е била прекратена и отново е предприета такава, като детето е настанено за отглеждане в семейството на своите прародители по майчина линия.

Твърди се, че детето е родено от съжителството на Р. Т.а и А. К.. Родено е в Германия, където родителите са живели. Малко след раждането на Ю., родителите се разделят и майката се завръща в България през 2012г. заедно с детето. Установяват се да живеят при родителите на майката, която след боледуване на 02.01.2013г. е починала. От тогава грижите за детето са поети от неговите прародители по майчина линия. Бащата е с неустановено местоживеене, не е контактувал с детето и не е търсил контакт с него. Затова, от 2013г. е налагана мярка за закрила- настаняване на детето в семейството на неговите баба 1 и дядо по майчина линия.

Посочва се, че семейството живее в собствено жилище състоящо се от шест стаи, с много добри хигиенно- битови условия. Създадени са подходящи условия за отглеждане на детето. Осигурени са основните му потребности от подслон, храна, здравеопазване и образование. Семейството има избран личен лекар. Стремежът е към осигуряване на сигурна среда за правилното му израстване и развитие. То е в добро здравословно състояние. Баба му е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза множествена склероза 100% намалена работоспособност. Дядото е в добро здравословно състояние. През учебната 2023/2024г. детето е ученик в шести клас и по данни на учебното заведение спазва правилата на поведение в учебното заведение. Намалели са конфликтите му с други деца от училището, но не са преодолени. Не покрива образователните изискванията по определени дисциплини, поради което ползва ресурсен учител. Изпълнявал поставените му задачи от учителите според възможностите си.

В рамките на социалното проучване е констатирано, че прародителите на детето имат капацитет по задоволяване основните му потребности.

Ето защо, твърди се че в негов интерес е настаняването му в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Н. В. Й. и Ю. Т. Й., която среда е най- близка до семейната.

В открито съдебно заседание поддържа подадената молба.

Дирекция „Социално подпомагане”- гр. ******

Заинтересованата страна детето Ю., чрез назначения му особен представител адв. Г., изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованата страна- А. К. и Н. Й. , не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.

Заинтересованата страна- Ю. Т. Й. се явява.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Детето Ю. А. К. е родено от родители Р. Ю.ова Т.а и А. К. К. . За последно, с влязло в сила на 27.01.2021г. решение по гр.д.№ 855/2020г. на ПРС, спрямо детето е взета мярка за закрила- настаняване в семейството на неговите прародители по майчина линия за срок от 3години.

С изрични декларации от 29.01.2024г. дядото и бабата на детето по майчина линия са 2 заявили желание за настаняване внука им Ю. за отглеждане в тяхното семейство.

Изготвен е доклад от ДСП– ******, съгласно който: Детето е родено от съвместното съжителство на Р. Т.а и А. К. във ФРГ. Малко след това, родителите са се разделили.

Грижите за него са поети от майката. Двамата са се завърнали в България през 2012г. и са се установили да живеят при родителите на майката. На 02.01.2013г. майката е починала, а спрямо детето е предприета мярка за закрила настаняване в семейството на роднини- това на неговите баба и дядо по майчина линия. В рамките на социалното проучване е констатирано, че прародителите на детето разполагат с нужните битови условия по неговото отглеждане. И двамата са пенсионери, г- жа Й. по болест, преосвидетелствана с ЕР на ТЕЛК. Дядото на детето работел по трудово правоотношение. Осигурени са, както основните жизнени потребности на детето от храна и облекло, така и емоционалните му от обич, грижа и защита. Изградена е доверителна връзка между него и прародителите му, а режимът на отглеждането му е съответен на индивидуалните му нужди и възраст. В същото жилище живеел и вуйчото на детето, който също се включвал в неговото възпитание и грижи. През 2022г. детето е имало неприемливо поведение в училище, което е наложило преместването му в друго учебно заведение, ползване на социална услуга и посещения при психолог и психиатър. Понастоящем се наблюдавала положителна промяна в поведението му. През учебната 2023/2024г. детето е ученик в шести клас и по данни на учебното заведение спазвал правилата на поведение в училище. Намаляли са конфликтите със съучениците му от предходната година. Проявявал уважение към учителите и изпълнявал поставените му задачи. По отделни дисциплини бил на ресурсно подпомагане. Контакт с бащата в рамките на социалното проучване не е бил установен.

В о.с.з. дядото на детето потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за внука си.

Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Ю. са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: баща му трайно не полага грижи за него. Данните сочат двамата да нямат контакт един с друг от раждането на детето.

В рамките на социалното проучване, същият не е бил и установен. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за момчето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се емоционална връзка между него и прародителите му по майчина линия, поели грижите за него, още когато е бил на невръстна възраст. И двамата са изразили съгласие и желание да полагат грижи за внука си, като са създали и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поели са грижите за детето веднага след смъртта на неговата майка и са ги полагали години наред, което свидетелства, че разполагат с нужния ресурс да покриват потребностите му, 3 осигурявайки му добри условия за развитие.

При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на детето се явява адекватна такава.

Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. В заключение, като мярка за закрила спрямо детето Ю. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Ю. А. К., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Н. В. Й., ЕГН ********** и Ю. Т. Й., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 5 за срок от три години считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________

4