Решение № 76 от 20.07.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Добрич , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20203200100618 по описа за 2020 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.

№4987/17.08.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Н. ХР. В. от гр.К. срещу Г. ИВ. Н. от гр.К.,с които се настоява за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:1./45 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие нанесена от ответника на ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в увреждане на слезката и последващо оперативно отстраняване на същата,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането 07.07.2019 г.,до окончателното й изплащане;2./5 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота,явяващо се резултат от счупването на десето и единадесето ребро вляво и контузия на левия бял дроб с плеврален излив,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането 07.07.2019 г.,до окончателното й изплащане;3./355,54 лв-обезщетение за имуществени вреди от горното деяние-разходи за покупка 1 на медикаменти,платена такса за престой в болнично заведение и транспортни разходи /по изброени бонове и фактури/,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.08.2020 г.,до окончателното й изплащане;4./36,84 лв-обезщетение за забавено плащане на сумата по т.3 в размер на законната лихва върху нея за периода от 31.07.2019 г. до 06.08.2020 г. вкл.Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото.

Ответникът Г. ИВ. Н. от гр.К. изразява становище за неоснователност на исковете.

Като обсъди събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложено е в исковата молба,че на 05.07.2019 г. /допусната е техническа грешка и се касае за датата 07.07.2019 г.,уточнена в хода на производството/ след полунощ ищецът и двама негови приятели посетили дискотека „М.“ в гр.К.,в която бил и непознатият преди това за ищеца Г. ИВ. Н..Малко след 3,00 ч. ответникът Н. излязъл пред дискотеката,а вероятно малко след това и ищецът В..Неочаквано Н. нанесъл юмручен удар в лицето на В.,който паднал на земята.Тогава последвали множество удари с юмруци по главата и торса,вкл. в областта на лявото подребрие.Удари нанесъл на ищеца и приятелят на ответника Д.Б.,но само по главата,с което му причинил леки телесни повреди.Ударите на ответника Г.Н. с юмруци и ритници причинили на ищеца В. разкъсване на слезката /тежка телесна повреда/,счупване на десето и единадесето ребро вляво и контузия на ляв бял дроб с плеврален излив /средна телесна повреда/.През следващите дни състоянието на ищеца се влошило и същият изпитвал силни болки в областта на корема и гръдния кош.На 10.07.2019 г. бил прегледан от съдебен лекар,а на 11.07.2019 г. посетил ФСМП-гр.К.,където му назначили рентгенологично изследване.След проведени рентгенологично изследване и ехография на коремни органи били намерени данни за счупване на ребро вляво и възникнали съмнения за травматично увреждане целостта на слезката.Още същия ден ищецът бил приет на лечение в МБАЛ „Света Марина“-гр.В..Там се доказало разкъсване на слезката,което наложило оперативното й отстраняване.Установило се и счупване на X и XI ребрена дъга вляво,както и контузия на ляв бял дроб с плеврален излив.Ищецът пролежал в болницата до 22.07.2019 г.При 2 приемането му в болницата ищецът разбрал,че състоянието му е тежко и има опасност за живота му,което допълнително го стресирало и довело до паника и страх,че заболяването може да е фатално за него,както и от последиците след операцията при живот без един от органите му.Получената тежка телесна повреда в наказателно-правен аспект поглъщала като резултат причинената от същото деяние средна телесна повреда.Срещу извършителя Н. било образувано ДП №120/2019 г. на РУ-гр.К. с предявено обвинение за извършено престъпление само за тежката телесна повреда по чл.128 ал.1 вр. ал.2 от НК.Бил внесен в съда от РП-К. обвинителен акт срещу Н. и образувано НОХД №33/2020 г. на КРС.По делото подсъдимият постигнал споразумение с прокуратурата и съдът го одобрил,като на Н. било наложено наказание 3 години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от 4 години.След изписването от болница лечението на ищеца продължило в дома му,като се наложило три пъти да ходи при лекаря,извършил операцията,в гр.В. за наблюдение на раната,смяна на превръзката и махане на конците.Пътуването му се отразявало много зле,тъй като трудно дишал и при движение на автомобила чувствал силна болка в областта на операцията и счупените ребра.Боляли го и останалите травмирани места по тялото.От травмите по предписание на лекуващия лекар 6 месеца не трябвало да извършва никаква физическа дейност,като през този период основно стоял у дома.Възстановяването му продължавало и към настоящия момент.Дишането му през този период било ежедневно затруднено и изпитвал силни болки в областта на счупените ребра при поемане на въздух.Били ограничени и движенията му в областта на торса.Приемал обезболяващи.Всичко гореизложено прекратило участието му в семеен бизнес,свързан с отглеждането на зеленчуци в с.С..Не можал да работи-цялата работа на полето останала за вършене от брат му В. В.,който го подпомагал и финансово за издръжката на семейството му.Съпругата на ищеца и неговата майка го подпомагали ежедневно за обличане,събличане,хранене,придвижване до тоалетна и пр.,а това му създавало дискомфорт и психични проблеми.Не можел да спи-сънят му бил неспокоен и свързан с кошмари от въпросното деяние.Не можел да се грижи за детето си и да играе с него,което било необичайно за детето,а това създавало на ищеца допълнителен стрес.Ищецът изпитвал притеснения и неудобство от близките си хора,че не бил пълноценен за себе си и да се грижи 3 за семейството си.През този период ограничил социалните си контакти,избягвал срещи с близки и приятели,защото видът му издавал физическото насилие над него.Изпитвал срам и неудобство от положението си.Възстановяването на ищеца продължавало и понастоящем,тъй като все още изпитвал болки в областта на операцията и не бил готов за пълноценна физическа дейност.Освен обезщетения за неимуществени вреди от посочените по-горе тежка и средна телесна повреда ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди-разходи за покупка на медикаменти и ортопедични средства,такса за престоя в болничното заведение и транспортни разходи,свързани с лечението,съобразно представени фискални бонове и фактура.

В отговора на исковата молба ответникът Г. ИВ. Н. оспорва исковете по основание и размер.Твърди съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД на вредоносния резултат от страна на ищеца,който с поведението си предизвикал боя.Още в дискотеката,видимо пиян,паднал два пъти върху масата на ответника Н..Ответникът и приятелите му решили да си тръгнат от заведението,за да избегнат скандал.Ищецът В. обаче излязъл от дискотеката след тях и започнал да ги обижда и псува и бутал приятеля на ответника Д.Б..В продължение на повече от минута В. и Н. разговаряли и се приближавали един към друг,докато заплахите и обидите между тях прераснали в юмручна схватка.След размяната на удари В. паднал на земята,но вместо да прекрати боя отново станал на крака и последвал ответника Н.,за да продължи разправията.Нямало доказателства за причинно-следствена връзка между побоя и загубата на слезка от ищеца.Инцидентът се случил на 07.07.2019 г. и едва 4 дни по-късно ищецът посетил болница.През този период ищецът бил в увеселително заведение с приятели,което противоречало на твърденията му за преживени страх,паника,уплах и лошо състояние.За причинената средна телесна повреда не било повдигнато обвинение на ответника и нямало произнасяне на наказателния съд,тъй като тя се поглъщала от по-тежкия състав,поради което според ответника не била налице презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД относно причиняването на средна телесна повреда от същия.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на установена с влязла в сила присъда /споразумение по НОХД/ вина на ответника за извършения деликт и 4 за настъпилия от деянието му противоправен и вредоносен резултат-телесни увреждания на ищеца от визирания в исковата молба характер.Същият носи и тежестта да докаже вида,характера,тежестта и продължителността на претендираните неимуществени вреди /физически и душевни болки и страдания/,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и описаното деяние на ответника.Следва да докаже по вид и размер посочените в исковата молба имуществени вреди от деликта,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и деянието на ответника.

В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,а именно,че увреденият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.

Осъществяването на противоправно деяние с характер на престъпление от страна на ответника е безспорно установено.Видно от книжата по приложеното НОХД №33/2020 г. на Каварненския районен съд,наказателното производство срещу Г. ИВ. Н. е приключило с одобрено от съда споразумение,имащо характер на влязла в сила присъда,задължителна според чл.300 от ГПК за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Извършването на деянието,неговата противоправност и вината на ответника Н. са установени в наказателния процес,като съгласно цитираното споразумение същият е признат за виновен в това,че на 07.07.2019 г. в гр.К. е причинил тежка телесна повреда на ищеца Н. ХР.

В.,изразяваща се в загуба на слезката вследствие нейното разкъсване,наложило оперативното й отстраняване,като на основание чл.128 ал.1 във вр. с ал.2 от НК на Н. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,изпълнението на което е отложено за срок от 4 години на основание чл.66 ал.1 от НК.

Следователно са установени противоправното деяние на ответника,неговата вина и най-тежката последица от деянието-причинена на ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в загуба на слезката.В този смисъл исковете са установени по основанието си.В наказателно-правен аспект на ответника е било повдигнато обвинение за най-тежката 5 последица,като загубата на слезката следва да се приеме като установена с присъдата вреда от противоправното деяние,неподлежаща на допълнително обсъждане и установяване.Настъпилите от деянието други вреди /твърдяната средна телесна повреда/ подлежат на доказване в настоящия граждански процес.

По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие нанесена от ответника на ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в увреждане на слезката и последващо оперативно отстраняване на същата,и по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота,явяващо се резултат от счупването на десето и единадесето ребро вляво и контузия на левия бял дроб с плеврален излив:

С влязлата в сила присъда,на каквато се приравнява постигнатото в наказателния процес споразумение,е установено,че ищецът Н. ХР. В. е претърпял от противоправното деяние на ответника неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с деянието,изразяващи се в продължителни физически болки и страдания вследствие разкъсване на слезката и нейното оперативно отстраняване.Останалите телесни повреди от деянието също се доказват в настоящия процес.От представената по делото медицинска документация /епикриза на лист 13 от делото,издадена от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.В.;съдебно-медицинска консултация от 10.07.2019 г. на лист 16 от делото;ехография на коремни органи от 12.07.2019 г. на лист 18 от делото/ и заключението на вещото лице доц.д-р В.Д. по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза,изготвено въз основа на цялата налична медицинска документация по случая /приложена по настоящото дело,към НОХД №33/2020 г. на КРС и налична в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.В./,се установява,че при инцидента от 07.07.2019 г. ищецът В. е получил следните увреждания:лицева травма-кръвонасядания по двете устни и контузно-разкъсна рана на долна устна;счупване на ½ от първи горен ляв и първи горен десен резец;кръвонасядания в областта на ляво око;гръдна травма-счупване на десето и единадесето ребра вляво с 6 кръвонасядания по гърба,контузия на ляв бял дроб,ограничен плеврален излив вляво;коремна травма-субкапсулно разкъсване на слезка,впоследствие разкъсване на слезката и кръвоизлив в коремната кухина.Всички изброени травми според експерта са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети.Разкъсването на слезката е опасно за живота състояние,което без хирургическа интервенция би довело до смърт на пострадалия.Всички телесни увреждания са констатирани като настъпили в рамките на до няколко дни от извършване на противоправното деяние.Резонно първо ищецът е установил видимите увреждания по лицето си и счупването на зъби,а в рамките на четири дни се проявяват и признаците на останалите вътрешни увреждания-разкъсването на слезката;счупването на ребрата и плевралният излив в левия бял дроб.При изслушването си в съдебно заседание на 31.05.2021 г. вещото лице В.Д. обяснява,че забавянето от няколко дни след инцидента за установяване разкъсването на слезката е обичайно и често срещано,защото при слезката се касае за двумоментно разкъсване.Първо при травма обикновено се уврежда паренхимът /тъканта на слезката под капсулата й от съединителна тъкан/,а в течение на времето поради кръвоизливите слезката се раздува и пука капсулата.Този процес можел според експерта да трае и месеци.Според вещото лице слезката на ищеца е била напълно здрава преди побоя,нанесен му от ответника,поради което настъпването на промените в нея в рамките на няколко дни след инцидента обосновава причинно-следствената връзка между побоя и разкъсването на органа.Травмите с характер на средна телесна повреда са също следствие от побоя,нанесен на ищеца от ответника.Същите са установени при пролежаването на ищеца в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.В. през периода от 12.07.2019 г. до 22.07.2019 г. чрез скениране /според данните в епикризата на листи 13-15 от делото/.