Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5045 от 21.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3437/2026
Вид
Решение № 5045
Подписан
21.07.2026
Състав
Емилия Александрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5045 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20261100103437 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Министерство на правосъдието – Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., като представител на молителката майката А. М. О., гражданка на Република Гърция, родена на ******** г. в Република Гърция, гръцка гражданка, по чл. 7, б. „f”, вр. чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ХК) и на основание чл. 22а, ал. 1от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), срещу бащата М. Д. М., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Русе, Република България, български гражданин, за връщане на детето Л. М., родено на ******** г. в гр. Ксанти, Гърция, в държавата по обичайното му местопребиваване - Република Гърция, с твърдения за незаконното му задържане в Република България. В молбата на Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. и процесуален представител на молителката, се излага, че по твърдения на последната тя и ответникът са живели във фактическо съпружеско съжителство, като през последните две години не са поддържали общо домакинство. Майката живеела в Република Гърция, а ответникът я посещавал периодично от Република България. От връзката им на ******** г. в гр. Ксанти, Република Гърция, е родено детето Л. М.. След раждането му майката и детето живеели в Република Гърция, където се намирало обичайното местопребиваване на детето.

1

В молбата се сочи, че на 10.10.2025 г. ответникът припознал детето пред нотариус в гр. Ксанти, като майката дала съгласието си за припознаването.

Излага се, че през м. ноември 2025 г. молителката се разболяла тежко и поради здравословното си състояние временно поверила детето на ответника с изричната уговорка след възстановяването й той да го върне в Република Гърция. Вместо това ответникът задържал детето в Република България и отказал да го върне. Посочва се, че в началото на м. декември 2025 г. майката посетила дома на ответника в България, за да вземе детето, но той и неговата майка отказали да й го предадат, като я изгонили от жилището. При второ посещение на 23.01.2026 г. тя узнала, че ответникът е предявил пред Районен съд – Момчилград иск по чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката му.

Твърди се, че на 06.02.2026 г. молителката е подала молба за връщане на детето по реда на Хагската конвенция чрез Централния орган на Република Гърция, която е постъпила в Министерството на правосъдието на Република България на 10.03.2026 г.

В молбата се поддържа, че задържането на детето в Република България е неправомерно по смисъла на чл. 3 от Хагската конвенция, тъй като нарушава упражняваните от майката родителски права съгласно гръцкото законодателство. Позовава се на разпоредбата на чл. 1515 от Гръцкия граждански кодекс, съгласно която, когато дете е родено извън брак, упражняването на родителските права принадлежи изключително на майката, а последващото припознаване от бащата не променя този режим. Поддържа се, че към момента на задържането майката е упражнявала ефективно родителските си права, като лично е полагала грижи за детето.

Излага се още, че обичайното местопребиваване на детето е в Република Гърция, където то е родено и е живяло с майката, както и че молбата е подадена в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция. По изложените съображения се иска постановяване на решение, с което да бъде разпоредено незабавното връщане на детето в Република Гърция като държава на обичайното му местопребиваване.

Към молбата са приложени молба за връщане на детето по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., ведно с пълномощно по чл. 28 от Конвенцията; описание на фактите относно задържането на детето, изготвено от Централния орган на Република Гърция; копие от удостоверение за раждане на детето; копие от нотариален документ за припознаване на детето; извлечения от Гръцкия граждански кодекс относно упражняването на родителските права и местожителството на непълнолетно дете; копие от удостоверение за постоянно пребиваване на майката в Република Гърция; социален доклад с изх. № СЛ/Д-К-КК/250-006/23.03.2026 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, както и преводи на български език на документите, 2 издадени от гръцките органи. Допълнително с молба, вх. № 81745/16.06.2026 г. по описа на Софийски градски съд молителката чрез Министерство на правосъдието е представила разпечатки от онлайн кореспонденция. прндружени с превод на български език, осъществена между страните, както и между молителката и роднини на ответника.

Ответникът М. Д. М. оспорва предявеното искане за връщане на малолетното дете Л. в Република Гърция. Поддържа, че изложената от молителката фактическа обстановка не отговаря на действителността и че не е извършвал отвличане, прехвърляне или неправомерно задържане на детето в Република България. Твърди, че детето е родено в Република Гърция, но е живяло там кратко време – около 15–20 дни, след което със знанието и съгласието на майката е преместено в Република България. Според ответника преместването е било обусловено от нежеланието на молителката да се грижи за детето. Излага, че още преди и след раждането майката заявявала, че не желае да отглежда детето, както и че то следва да остане при него в България.

Ответникът сочи, че през м. октомври 2025 г. страните дошли заедно в България, където били предприети действия по пресъставяне на акта за раждане на детето в община Кирково, издаване на паспорт, както и регистриране на постоянен и настоящ адрес на детето. Поддържа, че впоследствие майката доброволно му предала детето, като му заявила да се грижи за него, тъй като тя не можела да полага грижи. Излага, че от момента, в който детето останало при него в България, той полагал основните грижи за него, осигурил му личен лекар, медицински прегледи и необходимите битови условия. Посочва извършени медицински прегледи и изследвания на детето през януари, февруари, март и април 2026 г., като твърди, че майката не проявявала интерес към здравословното му състояние. Ответникът заявява, че поради трайната незаинтересованост на майката на 30.12.2025 г. е предявил пред Районен съд – Момчилград иск по чл. 127, ал. 2 СК, по който е образувано гр. д. № 631/2025 г. Сочи, че с протоколно определение № 42/13.02.2026 г. по това дело са определени привременни мерки, с които упражняването на родителските права е предоставено на него, местоживеенето на детето е определено при бащата, уреден е режим на лични отношения на майката с детето на територията на Република България и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка. В отговора се поддържа още, че след постановяване на привременните мерки майката не ги изпълнявала пълноценно, посещавала детето ограничено, не осигурявала вещи и средства за него и не заплащала редовно определената издръжка. Ответникът се позовава и на социалния доклад по делото, като сочи, че в дома му са налице добри битови условия, детето е обгрижвано, чисто, подходящо облечено, има осигурени храна, памперси, хигиенни материали и необходимите вещи за отглеждането му, а за него се грижат бащата и членовете на разширеното му семейство. Счита, че не са налице предпоставките на Хагската конвенция за връщане на детето, тъй като майката не е упражнявала ефективно родителските права към момента на преместването му, а пребиваването на 3 детето в България е било със съгласието й. Навежда и възражения, че връщането на детето в Република Гърция би го изложило на сериозна опасност от физическо или психическо увреждане и би го поставило в неблагоприятна ситуация, както и че би противоречало на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения моли молбата за връщане на детето в Република Гърция да бъде отхвърлена. Към отговора са приложени удостоверение за раждане на детето, удостоверения за постоянен и настоящ адрес, ехокардиография, удостоверение за избран личен лекар, пет броя амбулаторни листове, резултати от хематологични изследвания, ехография на коремни органи, копие от тъжба на ответника, подадена до Районна прокуратура – Кърджали, Териториално отделение – Момчилград, три извлечения от банкови сметки и протоколно определение № 42/13.02.2026 г. по гр. д. № 631/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

В открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2026 г. съдът изслуша обясненията на страните.

При изслушването си пред съда молителката заявява, че поддържа молбата за връщане на детето. Посочва, че детето е родено на ******** г. в гр.

Ксанти, Република Гърция, и е живяло там около 35 дни. Твърди, че на 07.11.2025 г., когато се разболяла, ответникът настоял да вземе детето със себе си в България, тъй като трябвало да се яви на медицински прегледи след преживяна епилептична криза. По думите й първоначално не желаела да се разделя с детето, но ответникът я уверил, че ще го върне след четири-пет дни, поради което му го предоставила временно. Заявява, че след това ответникът отказал да върне детето. Молителката сочи, че след извеждането на детето поддържала връзка с ответника чрез телефонни разговори и електронни съобщения, като многократно настоявала то да бъде върнато. Посочва, че от извеждането му в България детето не се е връщало да живее в Република Гърция. Заявява, че около две седмици преди съдебното заседание ответникът довел детето в дома й за няколко часа с цел да я убеди да оттегли молбата по Хагската конвенция, след което отново го отвел в България. По думите й не предприела действия да задържи детето, тъй като ответникът бил в нетрезво състояние и не му имала доверие. Твърди, че ответникът и негови близки упражнявали натиск върху нея да оттегли молбата, като отправяли заплахи както към нея, така и към по-големия й син.Молителката заявява, че посещава България приблизително на всеки две седмици, за да вижда детето. Посочва, че работи в общината в Република Гърция, като към момента заема длъжността „чистач“. Заявява, че преди това е работила като социален работник по домовете и в детски градини, има 26 години трудов стаж и работи на осемчасов работен ден. Излага, че при евентуалното връщане на детето ще ползва полагащия й се отпуск по майчинство, ще разчита на помощта на свои близки при отглеждането му и при необходимост ще го запише на детска ясла.

По отношение на отношенията между страните молителката твърди, че още преди извеждането на детето същите били силно влошени. По думите й 4 ответникът не работел, злоупотребявал с алкохол, упражнявал физическо насилие спрямо нея и управлявал автомобил след употреба на алкохол.

Твърди, че при посещение в дома на ответника в България на 18.10.2025 г. той и майка му отказали да й предадат детето, изблъскали я от жилището и се обадили в полицията. Впоследствие ответникът я откарал обратно до дома й в Гърция заедно с детето. Молителката заявява, че впоследствие майката на ответника я убедила да възобновят съвместното си съжителство и тя отново приела ответника в дома си. След като се разболяла, той взел детето с обещание да го върне след няколко дни. Вместо това започнал да й обяснява, че не може да се върне поради повреда на автомобила, а впоследствие започнал да твърди, че в България се полагат по-добри грижи за детето и че тя следва първо да приключи медицинските си прегледи. Посочва, че в началото на м. декември 2025 г. отишла в дома на ответника в България с намерение да вземе детето, но той и семейството му отново отказали да й го предадат. От този момент посещавала България през около две седмици, за да го вижда.