Решение № 5818 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5818 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 20231100513193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

С решение от 05.09.2023 год., постановено по гр.дело № 40097/2022 г. на СРС, 128, състав, е отхвърлен иска на „ ДАФНЕ “ ЕАД, с ЕИК: 206526952, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ****, представлявано от Д.Д.М., за осъждане на „ Групама застраховане “ ЕАД, ЕИК:131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Цариградско шoсе “ № ***, бл. ***, да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща частична претенция от 100 000 лв, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното плащане на дължимото. С решението е осъдено „ ДАФНЕ “ ЕАД, с ЕИК: 206526952, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

****, представлявано от Д.Д.М., да заплати на „ Групама застраховане “ ЕАД, ЕИК:131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Цариградско шoсе “ № ***, бл. ***, сумата от 150.00 лв, представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.

Срещу решението на СРС, 128 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца „ ДАФНЕ “ ЕАД, гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Ф. Р. с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В жалбата са изложени съображения за отмяна на решението поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства, който анализ 1 е обосновал незаконосъобразни изводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна ответник

„

ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Д.Д., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка по делото се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, в частта, в която са обсъдени правилно и са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи на съда относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лв./ частична претенция от 100 00 лв./ са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В процесния случай, с оглед на заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно:

2 наведени твърдения за изричен отказ на застрахователното дружество – ответник да заплати обезщетение на ищеца по групов договор за застраховка “ живот „ от 23.12.2019г., в размер на 100 000 лв, поради настъпил застрахователен риск по договора – настъпилата смърт на застрахованото лице Х.А.М., с която неизплатена сума ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, налагат извод, че предявения от ищеца иск е с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността ca съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелия, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай, при доказателствена тежест на въззивника – ищец, в хода на делото тези предпоставки не се установиха при условията на пълно и главно доказване.

Безспорно доказан по делото е фактът, че кредитът, предоставен на „ ДАФНЕ “ ООД / чиито правоприемник е ищцовото дружество/ въз основа договор за кредит за финансиране на инвестиции № 169 по инициатива „ Джереми “ от 12.12.2014г., с кредитодател „ СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД / чиито правоприемник е банка “ ДСК “ АД /, е изцяло погасен чрез плащания от страна на ищеца. Този факт не се оспорва от страна на ответника, още повече, че по искане на кредитополучателя в хода на първоинстанционното производство е поискана и приобщена справка с информация за погасяването на отпуснатия кредит / л. 83 от делото на СРС/.

Застрахователният договор е сключен с цел обезпечение на договора за 3 кредит, въз основа на чл. 18, и негов с предмет - животът на управителя на „ ДАФНЕ “ ОДД Х.М.. Като съдлъжници по договора за кредит фигурират Д.Д.М. и починалият Х.А.М.. Самата застраховка „ живот “ по отношение на последния, видно от самия договор за кредит, както и от застрахователния договор oт 12.12.2014г., е с уговорена застрахователна сума в полза на кредитодателя „ СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД.

С оглед уговорката в застрахователния договор, че при настъпване на застрахователното събитие – смъртта на Х.М., застрахователят поема задължение да погаси остатъка от кредита в полза на банакта.Следователно се налага изводът, че „ ДАФНЕ ООД “ не е обедняло, тъй като извършеното от него плащане към банката – кредитор е въз основа на валидно правно основание

– договор за кредит.

Дали

„

ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД се е обогатило с размера на уговорената застраховка „ живот “ не следва да се обсъжда, тъй като не е свързан с общ факт, касаещ обогатяването на ищеца.

За успешно провеждане на исковата защита по чл.59, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и връзката между тях – в този смисъл Решение № 470 от 23.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 296/2024 г., III г. о., ГК.

В процесния случай се установяват плащания към кредитодател на валидно правно основание, и цялостно погасяване на кредит към субект, който не е ответник по делото. След като не е доказано обедняване на ищеца за сметка на ответника, произлизащо от едни и същи факти, то претенцията за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като недоказана. В тази връзка крайният извод на СРС за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59,ал. 1 от ЗЗД е правилен и законосъобразен.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции крайни правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата инстанция. Разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемата страна - ответник, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На въззиваемата страна – ответник следва да бъде присъдено юрк.

Възнаграждение за настоящата въззивна инстанция, определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 100 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., III-B с-в, 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.09.2023 год., постановено по гр.дело № 40097/2022 г. на СРС, 128 състав.

ОСЪЖДА „ ДАФНЕ “ ЕАД с ЕИК: 206526952, със седалище: гр. Варна, ул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на “ ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД с ЕИК:131272330, гр. София, сумата от 100 лева, представляваща разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5