Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 29.05.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 1146/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
29.05.2025
В сила
05.12.2025
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Тетевен, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101146 по описа за 2024 година

Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за кредит и на договор за предоставяне на поръчителство,съединени с искове за заплащане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва и разходи по договор за поръчителство.

Ищецът излага,че на д е сключил с „Кредисимо“-ЕАД-София договор за потребителски кредит №дг., и с втория ответник „Ай тръст“-ЕООД-София договор за предоставяне нае поръчителство,като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 2600 лева.

Излага,че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и на осонвание чл.143,т.19 от ЗЗП,поради неспазване на изискванията на чл.11,ал.20 от ЗПК.

Твърди,че действително приложения в кредитното правоотношение годишен процент на разходите/ГПР/ е различен от посочения в договора,че кредиторъ,вписвайки в контракта ГПР от 47.37% е заблудил потребителя,като 1 използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР ,с произтичащите пранни последици по чл.22 от ЗПК-нищожност н а кредитната сделка.

Ако не се приемат доводите за нищожност на кредитния контракт,твърдят,че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване в негова страна на лично обезпечение.

Уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчител не поражда правни последици,изискваето за заплащане на възнаграждение противоречи на целта на Директива 2008/48в

,транспонирана в ЗПК.Клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение е в пряко противоречие с целта на директивата.Единствения мотив за сключване на договор за поръчителство е да се надари кредитора.Договорът за поръчителство е акцесорен и не може да съществувапри липсата на главен дълг.По тези съображения кредитната сделка е нищожна.

Недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество-поръчител.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения,които следва да изпълява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя,ькато по-слабата страна в гражданския и търговски оборот.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит №дг,както и на договора за предоставяне на поръчителство от д,сключен с „Ай Тръст“-ЕООД.

Моли да бъде осъден „Кредисимо“-ЕАД да върне сумата от 338.16 лева,съобразно молбата за изменение на размера на иска,представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит,както и сумата от 717.03 лева,след допуснатото изменение на иска/с молба от 29.04.2025гстр.141 от делото ответникът „Кредисимо“-ЕАД заявява,че няма възражение по отношение на извършеното от ищеца увеличение на размера на осъдителните искове,предявени срещу него/,съставляващи престирани от него парични плащания,извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит.

2

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, от ответниц;ите,както следва:

-От „Кредисимо“-ЕАД-София,в койтое изразено становище за недопустимост на производствотои за обединяване с други делапо описа на РС-Тетевен,което искане е оставено без уважение с определението по чл.140 от ГПК.Направени са възражения за нередовност на исковата молба,за недопустимост на исковете,заявени самостоятелно в производството.По същество на делото е изразено становоище за неоснователност на предявените искове.

-От ответника „Ай Тръст“-ЕООД-София,в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.Твърди,че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено,поради което на ответника не е заплатено възнаграждение за предоставяне на поръчителство в пълен размер.Не може да се квалифицира сключването на договор за предоставяне на поръчителство катозаблуждаваща търговска практика,наличието на свързаност между ответниците само по селбе си не води до скрито оскъпяване на кредита.Моли да бъдат отхвърлени исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,приема за установено от фактическа страна следното:

Приложен е договор за потребителски кредит №дг,сключен между ищеца и „Кредисимо“-ЕАД-София,при следните параметри,съгласно Приложение №1: Общ размер на кредита 2600.00 лева,срок на кредита 24 месеца,лихвен процент по кредита 39.41%,годишен процент на разходите/ГПР/ по кредита 47.37%, Общ размер на всички плащания 3828.81 лева.

Представени са от ответника „Кредисимо“-ЕАД Общи условия за предоставяне на кредити.

Представен е от ответника „Ай Тръст“-ЕООД-София Договор за предоставяне на поръчителство ,сключен между него и ищцата на дата д,с което поръчителят/Ай Тръст/ се задължава да сключи договор за 3 поръчителство с Кредисимо,по силана на който да отговаряпред последния солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя,възникнали съгласно договора за потребителски кредит и възникнарли в резултат на неизпълнение от потребителя по договора,включващи задължение за заплащане на предоставения креадит от 2600.00 лева,задължение за плащане на опредЕ. в договора възнаградителна лихва,за плащане на разноски,лих ва за забава,разноски за извънсъдебно събиране.

Съгласно чл.8 от договора,потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер по приложение №1 в общ размер на 2483.83 лева,дължимо за целия период на действие на договора.

От заключението на назначената и приета като неоспорена от страните Съдебно- счетоводната експертиза се установява, че договорения ГПР от 47.37% включа договорените разходи за лихва при годишен лихвен процент 39.41%.,изчислен при 24 анюитетни вноски.Годишния процент на разходитеь,при включване на договорените възнаграждения по договор за поръчителство за 24 месеца е в размер на 174.28%

Договорът за паричен заем №дг е погасен предсрочно,като по същия са направени разходи в общ размер на 3 655.19 лева,в т.ч. рефинансиране със сума 2474.39 лева,отнесени както следва:

-Главница 2600.00лева

-Лихва-338.16 лева

-Поръчителство -717.03 лева.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност -нищожност, като противоречащ на закона на договор за потребителски кредит №дг и на договор предоставяне на поръчителство от д. и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за сумата от 338.16 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит и сумата от 717.03 лева, представляваща парични плащания/възнаграждение/по непородилия действие договор за поръчителство.

4

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните в производството, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на д г. между Д. М. Д. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № дг. Видно от договора и Приложение № 1 към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 2600.00, като в Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента - 39.41 % и ГПР в размер на 47.37 %, общ размер на всички плащания 3828.81 лева. Инкорпориран е и погасителен план на 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца Д.- д последния и втория ответник/Ай Тръст/ са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е определено на сумата в размер на 2483.83 лв. на месечни вноски с посочен падеж и размер на вноската.

Видно от договора за поръчителство, Д. е следвало да заплаща възнаграждението, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор5 съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество поръчител.

По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по процесният договор за кредит, като е заплатено възнаградителна лихва в размер на 338.16 по договора за кредит,както и възнаграждение по договора за поръчителство,в размер на 717.03 лева/зюклечине на съд.-счетоводна експертиза/.

В Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД към Договор за потребителски кредит, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по ЗПК, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.

Видно е от общите условия, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с ГПР и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен план, неразделна 6 част от ЗПК.

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са предявени следните искове:

По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД са предявени при условията на евентуално съединяване иск за нищожност на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Д. договор за паричен заем, съединен в условията на обективно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, за връщане на получено без основание.