Решение № 156 от 04.06.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 364/2026
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55а · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- § 1, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Сливен, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200364 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от търговско дружество „ГЕТ ФИТ 17“ ЕООД, представлявано от управителя Г. М. М., против Наказателно постановление № 875399-F870251/23.02.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2600 евро, за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.
В жалбата се изразява несъгласие с констатациите и изводите в обжалваното НП. Твърди се, че е налице обективен икономически фактор по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като излага съображенията си за това.
Пледира се за отмяна на наложената с НП имуществена санкция. Излагат се доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от управителя и от надлежно упълномощен процесуален представител, като жалбата се поддържа.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило от надлежно упълномощен процесуален 1 представител, който оспорва жалбата, счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.01.2026г. в 13:05 часа била извършена проверка на търговски обект - фитнес център, находящ се в гр. Сливен, ул. „Стоян Заимов“ № 69, стопанисван от „ГЕТ ФИТ 17“ ЕООД с ЕИК 204643412. За целта, от органа по приходите било връчено искане на хартиен носител за предоставяне на информация по чл. 55а от ЗВЕРБ за услугите и цените, които се предлагат в обекта за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 08.01.2026г., които следвало да се попълнят в приложената Таблица във формат Excel, изпратени по електронен път на имейл деклариран от ЗЛ: [email protected].
От монтираното, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „ELTRADE A1 KL“, с индивидуален номер ED305169 и ИН на ФП44380262 , регистрирано в НАП с № 4673767, били изведени 3 бр. справки „КЛЕН“ за дните: 11.08.2025г., 11.10.2025г. и за периода от 01.01.2026г. до 07.01.2026г., като в търговския обект към момента на проверката за 08.01.2026г. нямало извършени продажби. За извършената на 08.01.2026г. проверка в търговския обект бил съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0138458/ 08.01.2026г.
На 05.02.2026г. в Офис на НАП - гр. Сливен се явил управителят на дружеството-жалбподател и представил попълнена Таблицата във формат Excel на хартиен носител и ценоразпис за 2025г., заверени със син печат на дружеството, като декларирал, че фирмата няма издаден електронен подпис.
След анализ на представените документи и отпечатаните от фискално устройство модел ,, ELTRADE А1 KL", с индивидуален номер ED305169 и ИН на ФП44380262 три броя справки „КЛЕН" за дните: 11.08.2025г., 11.10.2025г. и за периода от 01.01.2026г. до 07.01.2026г., проверяващите установили, че цената на предлаганата услуга – фитнес (еднократно посещение) била както следва: към 11.08.2025г., съгласно ФБ № 0001642/11.08.2025г. била 5 лева (2,56 евро), към 11.10.2025г., съгласно ФБ № 0001794/11.10.2025г. била 5 лева 2
(2,56 евро), а за 07.01.2026г., съгласно ФБ № 0002025/07.01.2026г. била 3.00 евро (5.87 лева). Установено било увеличение на услугата с 0,44 евро (0,87 лева), или изразено в проценти - увеличението било с 17.18 %. Въз основа на гореизложеното проверяващите приели за установено, че „ГЕТ ФИТ 17“ ЕООД с ЕИК: 204643412 е повишило необосновано цената за предлаганата услуга в обекта фитнес (еднократно посещение) и е нарушило разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.
Установените факти и обстоятелства във връзка с извършената проверка били описани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0138458/08.01.2026г. и Протокол сер. АА № 1296302/05.02.2026г.
На 05.02.2026г. на дружеството - жалбоподател бил съставен АУАН № сер. AN F870251, като нарушението било квалифицирано по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който вписал, че ще представи възражения в срок. На 11.02.2026г. управителят на дружеството е депозирал възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ било издадено обжалваното НП № 875399-F870251/23.02.2026г., с което на жалбоподателя на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2600 евро, за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В НП било посочено, че на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх.
№
55-20-161/11.02.2026г., като административнонаказващият орган посочил, че като е взел предвид събраните по преписката доказателства, счита постъпилото възражение за неоснователно. В НП било посочено, че при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от приложената разписка НП е било връчено на управителя на дружеството на 26.02.2026г., като същото е обжалвано в срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като последователни, логични и безпротиворечиви.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към 3 доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.
АУАН е съставен от компетентно лице - инспектор по приходите в НАП. НП е издадено от компетентен орган - началник на Отдел "Оперативни дейности" - Бургас към Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
В настоящия случай съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, без спорът да се разглежда по същество.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението.
АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере какво точно административно нарушение му се вменява. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай в акта категорично липсва дата на извършване на нарушението. Тази нередовност в акта не може да бъде преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
4
Непосочването на дата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение и не подлежи на саниране в последващ стадий на административнонаказателното производство. В НП също не е посочена датата на извършване на нарушението, поради това същото е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на датата на извършване на нарушението, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.
При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, констатираното от съда нарушение се изразява и в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.к. не е посочена датата на извършване на нарушението, поради което намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно - съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
5
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е основателна. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП процесното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.
Съгласно посочената разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори; както и че търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.