Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2418 от 29.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 888/2022
Вид
Определение № 2418
Подписан
29.06.2022
В сила
29.06.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2418 гр. Варна, 28.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500888 по описа за 2022 година

С решението на ВРС-24с-в № 262332/20.07.2021г по гр.д.№ 15717/2021 Е ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на детето М.

В. ЯН. ЕГН ********** на неговата майка Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр. Варна, ул."М." № 107 ет.4 ап.13, на осн.чл.127 ал.2 СК;

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеене на детето М. В. ЯН., ЕГН ********** при неговата майка Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** на адрес: гр.Варна ул."М." № 107 ет.4 ап.13, на осн.чл.127 ал.2 СК.

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата В. П. ЯН. ЕГН ********** гр.

Варна ул."С. С." № 42, с детето М. В. ЯН. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10ч до 14ч, без преспиване, във всеки един от дните; всяка четна година на рождения ден на бащата - 18 февруари - за времето от 10ч до 14ч; всяка нечетна година на 25 декември - за времето от 10ч до 16ч; всяка четна година на 31 декември - за времето от 10ч до 16ч, една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 11ч на първия ден до 16ч в последния ден, с преспиване, на осн. чл.127 ал.2 СК.

ОСЪДЕН Е В. П. ЯН. ЕГН ********** гр.Варна ул. "С. С." № 42 ДА ЗАПЛАЩА на М. В.

ЯН., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр.Варна ул."М." № 107, ет.4 ап.13, сумата от 250лв /двеста и петдесет лева/, представляваща месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба - 7.12.2020г, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение 1 или прекратяване, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над присъдената сума от 250лв до пълния претендиран размер от 500лв., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.127 ал.2 вр. чл.143 ал.2 СК;

ОСЪДЕН Е В. П. ЯН., ЕГН ********** гр.Варна ул."С. С." № 42 ДА ЗАПЛАТИ на М. В.

ЯН., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул." М." № 107 ет.4 ап.13, сумата от 2 025,49лв /две хиляди двадесет и пет лева и четиридесет и девет ст/, представляваща издръжка за минало време за периода от 13.03.2020г. до 06.12.2020г вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на-7.12.2020г до окончателното изплащане на задължението, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 4 383лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 7.12.2020г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.149 СК;

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от М. В. ЯН., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр.Варна, ул."М." № 107, ет.4 ап.13 срещу В. П.

ЯН., ЕГН **********, гр. Варна, ул."С. С." № 42 иск за заплащане на сумата от 1 200 щат.дол./хиляда и двеста щат.дол./ , представляваща сума, с която ответникът се е обогатил, получавайки я през м.април 2020г, евентуално през периода след обявяване на Извънредното положение в страната от САЩ, която американските власти предоставят на всеки американски гражданин, на осн.чл.59 ЗЗД;

ОСЪДЕН Е В. П. ЯН. ЕГН ********** от гр.Варна ул."С. С." № 42, ДА ЗАПЛАТИ на М. В.

ЯН. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр.Варна ул."М." № 107 ет.4 ап.13, сумата от 276,31лв /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕНА Е М. В. ЯН. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф.

АСП. Ф. ЕГН ********** гр. Варна, ул."М." № 107, ет. 4, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на В. П.

ЯН., ЕГН **********, гр.Варна ул."С. С." № 42 сумата от 200лв /двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК;

ОСЪДЕН Е В. П. ЯН. ЕГН ********** гр.Варна ул."С. С." № 42 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 431,02лв /четиристотин и един лева и две ст./, представляваща дължими за производството разноски, на осн. чл.78 ал.6 ГПК;

С Решението ВРС е постановил и ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, до влизането на решението в сила, на осн.чл.127 ал.3 СК, като следва:

ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето М. В.

Я. ЕГН ********** на неговата майка Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр.Варна ул."М." № 107 ет.4 ап.13 ;

2

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеене на детето М. В. ЯН. при майката Ф. АСП. Ф.;

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата В. П. ЯН. ЕГН ********** гр.Варна ул."С. С." № 42 с детето М. В. ЯН. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10ч до 14ч, без преспиване, във всеки един от дните; всяка четна година на рождения ден на бащата - 18 февруари - за времето от 10ч до 14ч; всяка нечетна година на 25 декември - за времето от 10ч до 16ч; всяка четна година на 31 декември - за времето от 10ч до 16ч, една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 11ч на първия ден до 16ч в последния ден, с преспиване, на осн. чл.127 ал.2 СК.

ОСЪДЕН Е В. П. ЯН. ЕГН **********, гр. Варна, ул."С. С." № 42 ДА ЗАПЛАЩА на М. В.

ЯН. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф. ЕГН ********** гр.Варна ул."М." № 107 ет.4 ап.13 сумата от 250лв /двеста и петдесет лева/, представляваща месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба - 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска;

Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни по спора, които са подали въззивни жалби и частна жалба, както следва:

I о т В. П. ЯН. е подадена въззивна жалба първоинстанционното решение в частите му, с които е вх.№ 297079/30.08.2021 срещу определен размерът на издръжката за бъдеще време в размер на 250лв, считано от датата на подаване на ИМ- 7.12.2020г присъдена е издръжка за минало време общо в размер на 2025,49лв за периода от 13.03.2020г. до 06.12.2020г; осъден да заплати на дъщеря си М. В. ЯН., род.2006г, чрез нейната майка и законен представител Ф. АСП. Ф., сумата от 276,31лв-съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;

В жалбата се излага следното: решението на ВРС-24с-в по гр.д.№ 15717/2020г било съобразил с постигнатото в о.с.з. на 13.07.2021г споразумение между родителите относно:

- упражняването на родителските права,

- местоживеенето на детето при майката,

- режима на лични отношения на бащата с детето М., род. 1.06.2006г и затова по тези въпроси нямало спор между страните.

3

Родителите не постигнали споразумение по въпроса за

- размера на издръжката за минало време за периода от 13.03.2020г до 6.12.2020г вкл., - размера на издръжката за бъдеще време /от завеждането на ИМ на 7.12.2020г/ и - за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД

По отношение определените размери на дължимата от бащата издръжка, както за минало време, така и за бъдеще, счита за неправилно решението на ВРС досежно преценката материалните възможности на всеки от двамата родители, в която връзка делото останало неизяснено от фактическа страна, след като съдът отказал на ответника събирането на доказателства за доходите на майката, от дейността й като експерт счетоводител, осъществявана като едноличен търговец ЕТ "З. - Ф.Ф." с ЕИК .... и от ЕООД"Б." ЕООД ЕИК ...., чийто едноличен собственик е Ф.Ф., които искания били отправени още с ПО срещу ИМ.

С това било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите си ВРС приел, че „за времето от м.май 2020г до м.окт.2020г, майката е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4 659,40лв. Отделно, Ф.Ф. реализира доходи от дейността си като експерт счетоводител", без да е посочен размерът им.

В тази връзка счита за неправилни мотивите на съда, че искането по доказателствата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП-Варна за получаваните от Фани Ф. дивиденти и печалба, следва да бъде отхвърлено, тъй като са налице данни за получаваното брутно трудово възнаграждение от Ф.Ф..

При така събраните писмени доказателства само за получаваните доходи по трудов договор от Ф.Ф., делото е останало неизяснено от фактическа страна и решението е неправилно, като се твърди доходите на майката да са четири пъти по-високи от тези на бащата.

На сл.място. ВРС не бил обсъдил доказателствата за влошеното здравословно състояние на бащата след тежко преболедуван COVID-19. Той нямал други източници на доходи, освен пенсията си, за разлика от майката, която е в трудоспособна възраст и имала много по-големи доходи над 4 659,40лв месечно.

По отношение издръжката за минало време излага още, че самата ищца е признала и съдът е приел за установено, че до м.юни на 2020г, вкл., детето било ходило всеки ден в дома на баща си, където го очаквал обяд, и че той готвел виртуозно. Бащата бил полагал всички грижи за дъщеря си до м.06.2020г и отношенията им бил хармонични; купувал необходимото за през деня и партитурите за пианото, водил детето на концерти в България и в чужбина, празнували заедно рождените дни на М..

След 13.03.2020г били въведени ограничения /има се предвид противоепидемичните мерки срещу COVID-19/, което не било по вина на бащата и цялото общество и всички държави били потърпевши.

Бащата продължавал да иска да полага грижи за дъщеря си и след като М. под 4 въздействието на майка си едностранно прекратила посещенията си в дома му.

Бащата полагал много усилия и понастоящем, за да може да се вижда и общува с дъщеря си. Подарявал й картички по различни поводи, изчаквал я пред училище или на други места, но въпреки неговата огромна родителска любов и привързаност, отношенията между него и дъщеря му не можели да се възстановят каквито били преди м.юни 2020 г.

В обобщение, бащата никога не бил отказвал да заплаща издръжка на дъщеря си. Дори към 25.08.2021г вече бил превел сумата по издръжката в размер на 2 208,33лв + 75,31лв лихви по привременните мерки ведно с лихвите в размер, който майката посочила в мейли от 13.08.2021г и от 24.08.2021г.

В жалбата са изложени допълнителни оплаквания без пряко отношение към горепосочените обжалвани части от решението, а изразяват мнението на ответника за завеждането на настоящото дело, като се излага следното:

Счита, че действителната причина за завеждането на делото за издръжка е налагането на възбраната върху апартамента на бащата, което е факт чрез допуснатото с Определение от 29.12.2020г обезпечение на предявените от Ф.Ф. искове за издръжка за минало време в размер на 4383лв и по 500лв месечно от 07.12.2020г. Искове с общ размер под 10 000лв са обезпечени с имот, струващ вероятно 300 000лв дори само като локация - под Фестивалния комплекс, до входа на Морската градина.

Счита, че съдът не бил изпълнил задълженията си по Наредба № 14/18.11.2009г за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни "Население" да провери постоянния адрес на ответника. В исковата молба е посочен адрес в квартал А. (ул. „Н. б. 61) на който бащата никога не е живял и това е безспорно известно на ищцата М. и на майката Ф.Ф.. Нито детето М., нито майката, която идва да я вземе от 2009 г. от дома на бащата вечер след работа, биха могли случайно или неволно да объркат квартал А. с централната градска част на гр.Варна.

Доверчиво съдът е допуснал, вероятно единственото в съдебната практика, обезпечение на иск за издръжка чрез възбраната на недвижим имот надхвърлящ повече от тридесет пъти размера на иска. Съдът не е поискал и 10% от цената за иска като гаранция. С допускането на това несъразмерно на защитимия интерес обезпечение, съдът априори е поставил ищцата в привилегировано положение, а бащата в ситуацията на отбраняващ се, изнудван да приема всякакви, дори неприемливи условия, за да си върне човешкия контакт с детето.