Решение № 4365 от 29.10.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4365

Хасково, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПЕТЪР ВУНОВ

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20247260700790 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. (A. M.) срещу Решение № 108/09.07.2024 г., постановено по АНД № 348/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Същото не отговаряло на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП не било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, които очертавали неговата обективна и субективна съставомерност. Това представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като привлеченият към административнонаказателна отговорност не могъл да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да упражни адекватно правото си на защита. Жалбоподателят изтъква, че при извършване на проверката от контролните органи не ставало ясно въз основа на какви доказателства и какъв документ административнонаказващият орган (АНО) приел, че жалбоподателят, управлявайки процесното МПС, виновно е нарушил разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и е станал причина за настъпилия съставомерен резултат. От събраните доказателства не можело да се установи категорично какво не бил спазил жалбоподателят – дали задължението му като водач на МПС да декларира по установения ред стоката пред митническите органи, или задължението му като превозвач да превози натоварената стока. Според жалбоподателя, било налице несъответствие между формулировката на нарушението в НП и разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Съдът приел, че нарушението е свързано с превозването на стоката, докато АНО санкционирал жалбоподателя за това, че не е декларирал стоката пред компетентните митнически органи. Жалбоподателят отбелязва, че неяснотата относно изпълнителното деяние е довела до неразбиране от негова страна за какво точно бил наказан, което нарушавало правото му на адекватна правна защита. Освен това съдът не приложил разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 относно Митническия кодекс на Съюза, и по-конкретно чл. 139 и чл. 170.

На второ място, жалбоподателят твърди, че съдът неправилно изтълкувал приложението на чл. 84 от ЗАНН относно участието на преводач. Според жалбоподателя, след като в ЗАНН не се предвиждало задължително участие на преводач, нормите на НПК трябвало да се приложат субсидиарно. В случая не било доказано, че жалбоподателят владее български език, което било абсолютно процесуално основание за отмяна на НП поради нарушаване на правото му на защита.

На трето място, според жалбоподателя, съдът не разгледал въпроса за нарушение на чл. 53 от ЗАНН. Не било установено по несъмнен начин колко нарушения били извършени, кой е деецът по всяко от тях и при каква форма на вина били извършени. Жалбоподателят твърди, че преди появата на натоварената автокомпозиция на ГКПП „Капитан Андреево“ било извършено друго нарушение на митническите норми и правила. Липсата на разглеждане на тези факти пречела да се установи дали същият е виновен и дали трябвало да бъде санкциониран.

Жалбоподателят също така отбелязва, че не е било обсъдено приложението на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН относно административнонаказателната отговорност на ръководителите на транспортната фирма. Ако била налице вина, тя трябвало да се разглежда от началото на превоза, а не само в момента на преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“.

В заключение, жалбоподателят заявява, че косвените доказателства, представени от административнонаказващия орган, не можели да доведат до единственото заключение, че същият е виновен и да се ангажира неговата административна отговорност. Жалбоподателят счита, че разследването не е било проведено пълно, обективно и всестранно, и поради това вменяването на извършено нарушение било неправомерно. Той също така отбелязва, че наказващият орган не е изпълнил състава на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не бил установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, лицето, което го е извършило, и неговата вина.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 208 от АПК, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 108/09.07.2024 г., постановено по АНД № 348/2024 г. по описа на Pайонен съд - Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-4352/НП от 19.04.2024 г., издадено от и.д. заместник-директор на ТД „Митница Бургас“, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли решението на Районен съд - Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни, поради което предлага съдът да остави в сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № BG2023/1000-4352/НП от 19.04.2024 г., издадено от и.д. Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на А. М. /A. M., роден на [дата]. в *, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба” в размер на 9 528,90 лв. и на основание чл. 233, ал. 6, вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на държавата” на 11 вида лекарствени продукти, всички с митническа стойност 9 528,90 лева, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция „Митници” сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 22.11.2023 г., около 15:40 ч., на МП "Капитан Андреево", трасе "Входящи товарни автомобили", пристигнал товарен автомобил на фирма “BAKIMCI ITHALAT“, с влекач марка * с рег. № *** и полуремарке с рег. № **. Автомобилът пътувал от Турция за България и бил управляван от турския гражданин - жалбоподателят А. М.. Същият декларирал превозвания товар и представил съответните документи – Т1, товарителница и фактура. Автомобилът бил насочен за проверка с рентген, като бил извършен оглед на превозното средство и багажа. Установено било, че пломбите били в изправност и нямало нарушения. В товарното помещение обаче митническите служители открили недекларирани лекарствени продукти. Жалбоподателят заявил, че на 20.11.2023 г. получил вече натоварения и обмитен камион в * и не знаел за наличието на лекарства. Впоследствие автомобилът и лекарствените продукти били задържани. На 23.11.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, като жалбоподателят не направил възражения по акта. Била изготвена оценка на стойността на недекларираните стоки, която възлизала на 9 528,90 лв. Във връзка с така установеното, на 19.04.2024 г. било издадено наказателно постановление, с което на А. М. била наложена глоба и постановена конфискация на лекарствените продукти.

От правна страна съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на АУАН и НП. Преценил е, че същите са издадени от компетентни органи, както и че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. По отношение на наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с превод на съставения АУАН, съдът е посочил, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. В конкретния случай, с оглед установените по делото факти, съдът е преценил, че е бил извършен превод от актосъставителя на разбираем за нарушителя език, както и че доколкото в съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от адвокат, следвало да се приеме, че лицето е организирало адекватно защитата си.

Относно материалноправната законосъобразност на НП, съдът е отбелязал, че събраните доказателства в хода на съдебното производство обосновават безспорен извод за осъществяване на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, изразило се в това, че на 22.11.2023 г. през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Р.Турция в Р.България, жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи. Съдът е преценил, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Във връзка с размера на наказанието съдът е отбелязал, че съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, при митническа контрабанда на стоки се налага глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки, а те се отнемат в полза на държавата, независимо от собствеността им. В случая митническата стойност на стоките била определена на 9 528,90 лв. от вещо лице по вторичен метод, тъй като липсвали доказателства за договорната стойност. Съдът е приел тази стойност за правилно установена и е преценил, че наложената глоба от 100 % е законосъобразна, съобразена с чл. 27 от ЗАНН. Съдът е преценил, че обжалваното НП е законосъобразно и в частта за отнемането на стоките.

Така постановеното решение от Районен съд - Свиленград е допустимо, валидно и правилно. Касационната инстанция възприема изцяло изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 от ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Посочени са по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Установените факти са правилно подведени под релевантната по време, място и лица правна уредба. Нарушението е формално, като за осъществяването на неговия фактически състав не се изследва настъпването на определен противоправен резултат.

Възраженията на касатора във връзка с неизвършването на превод на турски език при съставянето и предявяването на АУАН, са били подробно обсъдени от въззивния съд. Съдът е посочил, че в ЗАНН не се предвижда задължителното участие на преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език, а преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално, само въз основа на липсата на отбелязване в акта на надлежно назначен преводач. Развитите от съда съображения, че в конкретния случай правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Коректно съдът е възприел, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на съставения му АУАН на разбираем за него език, като с подписа си е удостоверил това обстоятелство и е организирал адекватно защитата си срещу издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. В тази връзка правилна е преценката на съда, че във фазата на съставяне и предявяване на АУАН няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, тоест такива, чието недопускане да би могло да доведе до различен краен резултат на производството, а възраженията в касационната жалба в посочения смисъл са неоснователни.