Решение № 71 от 17.04.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Харманли, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20255630100619 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Г. Й., ЕГН:

********** от гр.Харманли, ул. ****, чрез адв. Р.М., против Н. В. А., ЕГН:********** от гр.Харманли, ****, в която се сочи, че на 02.09.2024г., около 22:00 часа, ищецът отишъл да пазарува в магазин „Нон- стоп“, намиращ се на бул. „България“ в гр.Харманли. Докато разглеждал и избирал какво да си вземе, се появил Н. В. А., който хванал Й. под ръка и го поканил да отидат до колата му. Качвайки се в нея, А. запалил колата и потеглил нанякъде, без да казва нищо на Й., но поради технически проблем колата изгаснала два пъти, като втория път тя се намирала пред офиса на „Виваком“ в гр.Харманли, находящ се отново на бул. „България“. При повторното изгасване, А. се обърнал към ищеца и след неоснователно отправено обвинение, че ищецът „закачал“ сестра му, започнал да нанася юмручни удари в областта на лицето, главата и врата на Й.. Същите били придружени от заплахи, че ще го закара на „Трифона“ и ще го убие. В момент, в който побоят бил преустановен, ищецът излязъл от колата и побягнал към дома си. По пътя към вкъщи Й. срещнал Й. Д. Т. и помолил същия да го изпрати до дома му. Т. се съгласил и вървял заедно с ищеца до къщата му, след което Й. се прибрал и споделил за случката и на родителите си. От нанесените от А. удари били причинени телесни повреди на Й. Й.. Във връзка с горното била образувана преписка № 4446/2024г., по описа на РП- Хасково, която била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. От извършените по нея действия било установено, че на 02.09.2024г. при среща между Н. А. и Й. Й. и последвал разговор, А. нанесъл удари по лицето на Й.. При нанесения побой на ищеца била причинена лека телесна 1 повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което не били налице данни за престъпление от общ характер, вследствие и на което било издадено постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. На А. бил издаден и протокол за предупреждение от 03.10.2024г., с което същият бил предупреден, че в случай на закани и заплахи за убийство спрямо Й. Г. Й., както и всякакъв вид психическо и/или физическо насилие, ще носи отговорност по законоустановения ред в Република България.

Ищецът твърди, че на 04.09.2024г., поради продължаваща болезненост вследствие на нанесения му побой, се явил на преглед МБАЛ „Харманли“ ЕООД, с оплаквания от световъртеж и болки в областта на носа и главата. Приет бил в Хирургично отделение към същата болница, където били установени: Палпаторна болезненост в основата на носа;

Фрактура на носни кости с налична девиация на септум нази; Фрактура ос нази; Дискоорд. см е наяве и му било проведено медикаментозно лечение с „Манитол“ и „Аналгин“, както и поставена окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, с придружаващи заболявания: Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Ищецът посочва, че на 09.09.2024г. бил прегледан от лекар специалист по съдебна медицина, който му поставил медицинско заключение: Травма на главата- счупване на носа;

Леко мозъчно сътресение, без загуба на съзнанието. Според експертът същите били причинени от действието на твърди и тъпи предмети и било възможно да бъдат получените от нанесен побой, по начина, времето и обстоятелствата описани в сведенията на ищеца.

Въпреки стриктно спазвания режим, болезнеността продължавала, поради което ищецът отново потърсил лекарска помощ, като на 18.09.2024г. се явил на преглед при лекар специалист по ушно-носно- гърлени болести, с оплаквания от силни болки в областта на носа, кръвотечение от носа, затруднено носно дишане и обоняние, вследствие на нанесен побой в областта на главата и носа. От извършения преглед били установени: Изразена деформация на външния нос; При предна риноскопия- девиация на носната преграда.

Поставена му била основна диагноза: Счупване на костите на носа.

Ищецът твърди, че вследствие на нанесения му на 02.09.2024г. побой, значително се влошило и психическото му състояние, поради което на 20.09.2024г. същият бил прегледан от психиатър, който установил: Фам. Обременен; я изоставане в НПР от ранна детска възраст /проходил късно, проговорил след 4г.); Завършил помощно училище; няма грамотност, няма аритметични познания; Не е упражнявал трудова дейност; Освидетелстван от ТЕЛК /100 % тнр. с ч.п/; С диагностицирана ИНПР и УУИ /хоспитализиран неколкократно в ЦПЗ Х-во, вр. поведенчески отклонения, раздразнителност, дромомания/.

След нанесения му на 02.09.2024г. побой и отправени при същия заплахи за живота му, ищецът станал много тревожен, спрял да се храни, не можел да спи, непрекъснато бил нащрек, страхувал се да излиза, треперел, заключвал се, страхувал се, че същото лице пак щяло да прояви агресия към него, непрекъснато искал родителите му да са при него, настоявал да го придружават дори в тоалетната, започнал да вдига кръвно, повръщал и му прилошавало. Поставена му била основна диагноза: Посттравматично стресово 2 разстройство, с придружаващи заболявания: умерена умствена изостаналост; значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Изписан за домашно лечение, с назначена медикаментозна терапия с „Ремирта“ и „Деанксит“.

Ищецът твърди, че вследствие на преживяното и получената психологическа травма, започнал да изпитва и болки в областта на гърдите, поради което отново му се наложило да потърси лекарска помощ. На 20.02.2025г. се явил на преглед при лекар специалист по кардиология, който му поставил основна диагноза: Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония, с придружаващи заболявания: Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Ищецът твърди, че описаното непозволено увреждане му причинило множество болки и страдания. Поради фрактурата на носните кости изпитвал постоянни болки при дишане, които се увеличавали при всеки опит за по-сериозна физическа активност и натоварване, което изисквало по- дълбоко и учестено дишане. Носът му бил силно отекъл и болезнен, което довело и до затруднения при говор и неприятни дразнещи болки, поради затрудненото дишане се чувствал отпаднал и изморен, страдал от постоянно нарастващо, мъчително главоболие. Освен това имал замаяност и причерняване при всякакво движение на главата. Чувствал се разсеян и дезориентиран, имал проблеми с концентрацията, трудно му било да събере мислите си и да се съсредоточи върху случващото се в ежедневието. Не можел да гледа телевизия или друг тип екрани, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях. Изпитвал затруднения при извършването на елементарни битови дейности като обличане, събличане, къпане. Не можел да спи на двете си страни, поради болезнеността, която изпитвал при допира на възглавницата с травмираните от побоя части на лицето. Често се будил, което влияело и на емоционалното му състояние. Уврежданията в областта на лицето и носа, довели до обективно загрозяване на външния вид на Й., което допълнително разстройвало ищеца. Получените наранявания го направили затворен и тревожен. Силно ограничил социалните си контакти, като все още не излизал и почти не общувал с други хора освен със семейството си. Чувствал се изолиран, изпитвал срам и притеснение от получените травми и случилото се.

Ищецът твърди, че освен сериозните физически последици, злополучното произшествие довело до отрицателни последици и по отношение на психическото му състояние, тъй като след инцидента започнал да получава внезапни приливи на страх и безпокойство, които били особено интензивни нощем по време на сън и го карали да се буди в състояние на голям стрес и уплах. Преживяната травма, вследствие на нанесения побой, го направила силно тревожен и напрегнат, поради което страдал от колебания в настроението и често се разстройвал без видима причина. Събитието било още по- травмиращо за него, предвид вроденото заболяване от което страдал, а именно: Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, за което бил и освидетелстван от ТЕЛК, с оценка на работоспособността- 100 % ТНР. След нанесения му побой, загубил апетита си и се хранел по-малко от обичайното, започнал да вдига високо кръвно, което допълнително въздействало на състоянието му. Страхувал се, че случилото се 3 можело да се повтори, поради което имал нужда от постоянната грижа на близките си, които го придружавали дори когато ходел до тоалетна. Чувствал се притеснен и неспокоен, когато се налагало да бъде извън дома си, въпреки че винаги бил с някой от родителите си. Трудно му било да се отърси от случилото се и непрекъснато се връщал в мислите си към спомена за побоя, което го карало непрекъснато да изпада в лошо настроение и мрачни размисли за живота му оттук нататък. Разстройвал се и се натъжавал, спомняйки си унижението и болките, изживени при случилото се с него по време на описаното непозволено увреждане.

Освен това дълбоко било засегнато и самочувствието му, тъй като уврежданията му били причинени от момче, което било на значително по- малка възраст от него в резултат на неоправдана и неочаквана агресия. Нямал желание за каквито и да било социални контакти, чувства се потиснат, не се усмихвал както преди и изпаднал в продължително депресивно състояние.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 45, ал. I от ЗЗД - Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Доколкото на него били причинени противоправно и виновно неимуществени вреди - болки и страдания, за него бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за обезщетяване на причинените вреди. Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл. 86 от ЗЗД - При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно делинквентът дължал и законната лихва за забава върху претендираните обезщетения, считано от датата на непозволеното увреждане — 02.09.2024г.

Моли съдът да осъди ответника да заплати на Й. Г. Й., с ЕГН: **********, както следва: обезщетение в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на непозволено увреждане, при което му причинени телесни повреди от Н. В. А., с ЕГН:

**********, настъпило на 02.09.2024 г., в гр.Харманли, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на непозволеното увреждане - 02.09.2024г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира направените от него съдебни и деловодни разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Н.А., в който посочва, че намира предявения иск за неоснователен и недоказан поради, което моли да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът посочва, че се срещал с ищеца на посоченото място, тъй като същият притеснявал малолетната му сестра Е. А., като й отправял сексуални заплахи и предложения. В действителност двамата провели разговор, но без агресивните действия, описани в исковата молба, което щял да докаже със свидетел - очевидец на случката.

Посочва, че така извършената проверка от прокуратурата и органите на МВР приключила с отказ за образуване и в нея се съдържали обяснения на страните, които нямали доказателствена стойност и не възразява същата да бъде приложена към настоящото дело. В преписката се съдържали документи относно психологичното състояние на сестра му- Е. А.

4 относно отправяни неприлични сексуални предложения от ищеца към нея. След приключване на проверката нямало образувано досъдебно производство или частно наказателно дело, както и нямало влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с който да бил привлечен към наказателна отговорност или осъден за твърдените в исковата молба деяния.