Решение № 15760 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15760 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110170152 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 194, ал. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед № ЛС-162/ 30.11.2023г. на Командира на *********** -бригаден генерал Т. Д. Т..

Твърди се в исковата молба, че наложената на ищца та В. Д. С. на длъжност „главен юрисконсулт” в отдел „Договори и обществени поръчки” на ***********, с код по длъжностно ниво Е1-4 и с код по Националната класификация на професиите и длъжностите 2611 7022 дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. В тази връзка ищцата твърди, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, е несъставомерно и не представлява дисциплинарно нарушение.

Поддържа се в исковата молба, че служителят изпълнявала задълженията си при условие на “ненормиран работен ден”, че работното време не е фиксирано, а че се определя от ежедневната натовареност и времето на изпълнение на поставените задачи, и че в Заповед № ЛС-162/ 30.11.2023г. е констатирано нарушение на трудовата дисциплина на служителя, изразено в “преждевременно напускане на работа преди края на работното време” на 16.11.2023г. Твърди, че след изпълнение на поставените задачи е напуснала работното си място предвид характеристиката на 1 работната длъжност, а именно – като такава на ненормирано работно време и че е получила устно разрешение за напускане на работното място.

На следващо място, ищца т а твърди, че не са искани , нито давани предвидените в КТ обяснения, и че в Заповедта погрешно е внушено, че проведеният на 16.11.2023г. телефонен разговор представлява поискани и дадени такива. Излага доводи и съображения, че процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ противоречи на разпоредбата на чл. 193 от КТ и е съставена преди да са искани обяснения от служителя, с което е нарушена формата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Сочи, че е изпълнила задълженията си съвестно и точно при спазване на трудовата дисциплина спрямо длъжностната й характеристика и че Заповед № ЛС-162/ 30.11.2023г. не съдържа законоустановените реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не е описано релевантно нарушение. Моли за отмяна на заповедта и наложеното с нея наказание. Претендира разноски за производството.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът ***********, представляван от бригаден генерал Т. Д. Т., чрез процесуалния си представител- главен юрисконсулт на ***********, е подал писмен отговор, в който оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните преди и по време на налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Сочи, че наказанието е наложено законосъобразно, като счита тежестта на нарушението да е съобразена с наложеното наказание.

Твърди се, че ищцата е била запозната с Правилника на вътрешния трудов ред в ***********, както и с работното място и работно време, което е определено на 8 (осем) часов работен ден, и че е извършила умишлено нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че твърденията на служителя, че е свободна да напусне работно си място преди края на 8 (осем) часовия работен ден /17.30часа/ , след изпълнение на поставените задачи, е невярно и е налице нарушение на установеното работно време.

На следващо място, ответникът сочи, че не са налице сочените от ищцата нарушения, доколкото са били поискани и дадени от нея устни обяснения, след отказ да даде писмени обяснения , поради което е била изслушана от комисия на работодателя. Поддържа се с отговора, че при 2 проведеното изслушване ищцата е потвърдила, че съзнателно е напуснала работа без изрично разрешение или друго основание. Твърди се , че при определяне на наказанието работодателят е взел предвид тежестта на нарушението и е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, установена в КТ, както и че не са допуснати твърдените от ищцата нарушения. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от фактическа страна:

По предявения иск ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, към момента, към който се твърди налагане на дисциплинарното наказание.

В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на работодателска власт, посредством упражняване чрез атакуваната заповед на правото да наложи дисциплинарно наказание “забележка” на ищцата, при спазване на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане на същото.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, в това число трудов договор №3-257/17.09.2021г. и допълнителни споразумения към него с №3Н-3714/12.06.2023г., че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата В. С. е заемала длъжността “главен юрисконсулт” в отдел „Договори и обществени поръчки” на ***********.

По делото са представени извлечение от Колективен трудов договор в Министерството *********, обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г. на Министъра ********* и извлечение от Правилника за вътрешния трудов ред в *********** с рег. № 3Н-7644/21.12.2022г., с който ищцата се е запознала на 26.09.2023г., гласящ, че “нормалната продължителност на работното време в Министерството *********, структурите на пряко подчинение на министъра ********* и Българската армия през деня е 8 часа и през седмицата е 40 часа”.

Според Правилника за вътрешния трудов ред в *********** цивилните служители са длъжни да изпълняват в пълен обем възложените им 3 задължения и като нарушения са установени “закъснение, преждевременно напускане на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на работното време”.

В показанията си свидетелят Л. Т., който към деня на нарушението е работил като заместник-командир на Командването, сочи, че ищцата е работила в отдел “Договори и обществени поръчки” към момента на нарушението на трудовата дисциплина и не е получила разрешение да напусне работното си място преди края на работния ден. Като причина за преждевременното напускане на работа била посочила пред свидетеля размирици в центъра на града ,предизвикани от футболен мач, които е искала да избегне. В показанията си пред съда свидетелят Ц. Н. заявява, че на 22.10.2023г. по искане на командира се е запознал със случая, като била дадена възможност на ищцата да даде обяснение за случая, описан в докладната записка. След като е била запозната с процедурата, тя отказала да даде писмени обяснения и дала устни такива, а именно, че е разбрала за предстоящия футболен мач и се е почувствала в опасност, затова е решила да напусне работно си място.

Видно от представения от ответника Протокол с рег. №7688/22.11.2023г. за изслушване/ приемане на писмените обяснения на В. С., същият й е връчен на 22.11.23г. срещу подпис, като с него са поискани писмени обяснения във връзка с констатирано нарушение на трудовата дисциплина / преждевременно напускане на работа преди края на работното време /, като в искането нарушението е конкретизирано като фактическа обстановка, дата и час на извършване. На гърба на посочения протокол е изписано от ищцата / доколкото след ръкописния текст следва подпис и името на ищцата, който не се оспорва/, че е дала устни обяснения пред комисията, както и че преждевременното напускане на работното й място е свързано с с блокада на протеста същия ден и безопасното й прибиране през тази отсечка от маршрута. Представена от работодателя и приета по делото е „паметна бележка“ към протокола от изслушване обясненията на ищцата за протоколиране на проведеното изслушване от комисия в състав : полковници Л. Т., А. Б., подполковник Ц. Н. и цив. сл. Р. Р., в която членовете на комисията са удостоверили с подписа си, че при изслушването ищцата признала и потвърдила , че е извършила посоченото нарушение, за което са й изискани обяснения . В писметното си становище , след изслушване на служителя, и 4 след преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и конкретната фактическа обстановка, комисията е направила предложение за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание на ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В разглеждания случай при налагане на дисциплинарното наказание са спазени формалните изисквания за това – заповедта е издадена от лице, притежаващо работодателска власт; изискани са писмени обяснения от ищцата; твърдяното нарушение е описано от обективна страна с всички индивидуализиращи го признаци /време, място на извършване, нарушени задължения/. Следва да се отбележи, на следващо място, че работодателят е спазил формалните изисквания на закона относно срока за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, която норма предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Същевременно са изискани писмени обяснения от служителя, като са взети предвид дадените такива в устна форма , пред изрична комисия, определена от работодателя. Ето защо съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.

Другият спорен между страните въпрос е дали описан ото в заповедта за налагане на наказание действие съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Повелителната норма на чл.126, т.7 КТ вменява в задължение на служителя да изпълнява законните нареждания на работодателя, като визираните трудови задължения са съществен елемент от трудовата дисциплина. С виновното им неизпълнение се изпълва фактическият състав на чл.187, т.7 КТ - нарушения на трудовата дисциплина, за които се налагат предвидените в КТ дисциплинарни наказания. В случая по делото е безспорно установено, че ищецът не е изпълнил нареждането на работодателя, съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в *********** с рег. № 3Н7644/21.12.2022г. и Колективен трудов договор в Министерството *********, 5 обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г. на Министъра *********, в нарушение на които ищцата е напуснала работното си място преди края на установеното работно време без получено разрешение и без друга основателна обективна или субективна причина.

В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е взел предвид обясненията на ищцата, изложени в устна форма , пред нарочна комисия, както и вписани саморъчно на гърба на връчената покана за даване на обяснения / Протокол от изслушване/приемане на писмени обяснения с рег. № ЗН-7688/22.11.23г. / л. 33 от делото/.

Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тази на извършеното нарушение.

В разглеждания случай доколкото на ищеца за осъщественото виновно нарушение на трудовата дисциплина е наложено най-лекото по вид дисциплинарно наказание, то извод за несъответствие не би могъл да бъде направен, независимо дали от извършеното нарушение са настъпили неблагоприятни за ответника последици / щом е налице виновно неизпълнение на трудово задължение, наказанието „забележка” като най-леко винаги би се явило съответно/. По тези съображения съдът счита, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно, като при определянето му работодателят е отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и конкретното поведение на служителя.

Недоказани в процеса останаха наведените от ищцата твърдения , че поради поради блокада и протести , които се очаквали през отсечка на път за дома й , е решила да си тръгне по-рано с оглед на собствената си безопасност, како и че е получила разрешение от прекия си ръководител за по-ранното тръгване от работа във въпросния ден, като липсата на дадено разрешение се установява по безспорен начин и от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на двамата свидетели по делото.