Решение № 17267 от 08.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33489/2025
- Вид
- Решение № 17267
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17267 гр. София, 08.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110133489 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от П. Д. Д., чрез адв.Й., срещу „А К Б“ ЕООД, с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 11033691/13.03.2024г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Ищецът твърди, че на 13.03.2024г., по ел. път сключил с ответника процесния договор за кредит, за сума в размер на 3000 лева, със срок на погасяване 16 месечни вноски, при лихва– 40,00% и ГПР – 48,95%. По силата на чл.4, ал.1 от договора, в деня на подписването му, ищецът следвало да предостави обезпечение, сред изрично посочените там. Съгласно ал.2, при непредставяне на обезпечение по реда и в срока, посочен в договора, се дължала неустойка в размер на 1263,04 лв. Ищецът счита, че процесният договор, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит. Оправя се и искане за присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на сума в размер на 1263,04 лв., е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит № 11033691/13.03.2024г., със съдържанието, посочено в исковата молба.
По силата на чл.4, ал.1 от договора, в деня на подписването му, ищецът следвало да предостави обезпечение, сред изрично посочените там. Съгласно ал.2, при непредставяне на обезпечение по реда и в срока, посочен в договора, се дължала неустойка в размер на 1263,04 лв. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и начинът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в протИ.речие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Възнаграждението за поръчителство се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото предоставянето на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По идентичен начин, предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение от посочения вид и в посочените срокове, също не е включена в изчисленията на ГПР, а на практика представлява разход по кредита, тъй като заплащането й става с месечните погасителни вноски, поради което и същата излиза извън обичайно предвидените си обезпечителни функции, представлявайко допълнително "скрито" оскъпяване на главницата по отпуснатия кредит.
Видно от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, при изчисляване на действителния размер на ГПР, а именно с включване на дължимата сума, представляваща дължима неустойка при непредставяне на обезпечение от 78,04 лв. помесечно, е 1279,32 %, което многократно надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора за кредит от 10 %. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.
2
По разноските.
С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса, за депозит за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 441,62 евро. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно, като същото следва да бъде намалено до размера на 150 евро с ДДС. Този размер, според настоящия съдебен състав се явява справедлив, с оглед фактическата и правна сложност на производството, както и обема на осъществената процесуална защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между П. Д. Д. с ЕГН ********** и "А К Б“ ЕООД с ЕИК *****, договор за потребителски кредит № 11033691/13.03.2024г., поради протИ.речието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "А К Б“ ЕООД с ЕИК *****, да заплати на П. Д.
Д. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 441,62 евро, включваща заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3