Решение № 13284 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13284 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110159256 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Н. Ж. Н. и М. Ж. Б. за признаване на установено, че ответниците дължат, в условията на разделна отговорност, сумите както следва:

1. Н. Ж. Н. - в дял от 1/4 от общия дълг:

- 491,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

- 50,52 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г.;

- 9,62 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

- 1,83 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 04.05.2023 г.

2. М. Ж. Б. - в дял от 3/4 от общия дълг:

- 1257,02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.

1

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

- 151,55 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г.;

- 28,86 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

- 5,48 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 04.05.2023 г.

За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Р.К.“, бл. 82, вх. А, ет. 6 , ап. 17, аб. № 246673, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Ж.

Н., с който оспорва исковите претенции. Оспорва да е собственик на процесния имот, за което представя като доказателства към отговора на исковата молба два броя нотариални актове. Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Ж. Б. не е подала отговор на исковата молба. В заповедното производство последната е депозирала в срок възражение, в което е оспорила дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представен Нотариален акт от 20.02.1989 г., видно от който М. Ж. Н. и Веска Стоилова Ж. са придобили правото на собственост върху апартамент № 17, находящ се в гр. София, м. р.к., улица „Троян”, ЖСК „Т.-2”, бл. № 2, вх. А, ет. 6. От представеното Удостоверение от ГИС - София с изх. № 68-00-673/01.06.2015 г. и обективираната в него идентичност на адресите се установява, че посоченият нотариален акт касае именно исковия апартамент. От приложеното към исковата молба постановление за възлагане на забрана от 26.07.2018 г. и посочения в него длъжник може да се приеме, че посоченото лице в нотариалния акт под имена М. Ж. Н. е именно посоченото в постановлението лице М. Ж. Б.ответник по настоящото дело.

Видно от удостоверение за наследници от 27.10.2021год., Веска Стоилова Ж. е починала на 06.05.1998 г. и е оставила за наследници Н. Ж. Н. и М. Ж. Б., дъщери и ответници по настоящото дело.

Предвид представените писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния обект през исковия период при квоти от 1/4 за н. Ж. Н.,по силата на наследствено правоприемство ,а 3/4 за М. Ж. Б.,за ¼ ид.част по силата на наследствено правоприемство и 2/4 ид.части ,на лично основание ,доколкото не са направени възражения и не са представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост преди началото на исковия период.

Видно от представения Договор от 10.10.2016год.,сключен от ЕС с административен адрес гр.София,ж.к.“Разсадника,бл.82,вх.1,3 и „Т.С.“ЕАД ,с предмет извършване на услуга дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти ,в сграда – етажна собственост,ведно с Протокол № 2 от 17.09.2013год. на ЕС .Под № 17 в приложените към протокола списъци на абонати е вписана ответницата М. Ж. Н. и процесния абонатен номер

Съгласно извлечения от сметки от 09.05.2021год. и от 08.05.2022год. ,подписани от клиент ,дяловото разпределение се е извършвало от ищеца ,като в процесния период радиаторите в имота са демонтирани.В имота са били отчитани два водомера в баня и кухня,като са посочени и конкретни показания.

От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2021год.,за отчетен период 01.05.2020год. – 30.04.2021год. за сумата от 729,61лв.,/след като са отчетени платени суми за периода от 40,44лв./ ,със срок на плащане 14.09.2021год. и ОФ от 914,05лв. ,със срок на плащане 14.09.2022год.

Следователно за процесния период не се дължи цена за отопление на процесния имот, но се дължи цена за топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация и топла вода.

Предвид липсата на оспорвания съдът счита, че следва да кредитира изводите на вещото лице, че за процесния период дължимата сума за топлинна енергия възлиза на 1 643,66 лева.

Съгласно представената справка за издадени фактури ,вкл. за дялово разпределение за периода от м.05.2020год. до м.09.2022год., от която се установява размера на задължението за услугата за дялово разпределение 38,48лв. за периода от м.05.2020год. до м.04.2022год.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от 3 договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния апартамент през исковия период, като М. Ж. Б. е била собственик на 3/4 идеални части от имота, а н. Ж. Н. на ¼ ид.част , която е придобила по силата на наследствено правоприемство . Следователно по делото успешно се установява, че ответниците са били абонати на топлофикационното дружество през исковия период за процесния апартамент, като предвид квотите им от собствеността същите следва да отговарят в посочения обем от задълженията.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.