Решение № 782 от 17.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Бургас, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени срещу решение № 85 от 12.01.2023г., постановено по гр.д.№6028 по описа на РС- Бургас за 2022 г., по повод искове с правно основание чл.127 и 127а от СК, предявени от Б. М. Л. от гр. София срещу Д. С. С. от гр.Бургас.

С него упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б.Б.Л., роден на 22.02.2013г., е предоставено на майката Д. С. С., с адрес ***, местоживеенето на детето е определено при майката, а на бащата Б. М. Л. е определен конкретен режим на лични отношения с детето.

Със същото решение районният съд е заместил съгласието на майката и е разрешил издаването и получаването на паспорт на детето за пътуване извън страната, представлявано от своя баща, а така също е разрешил детето да пътува извън страната, придружавано от баща си Б. Л., или упълномощено от него лице на територията на Европейския съюз, както и в съседните, граничещи с Република България страни, неограничен брой пъти в рамките на период от пет години. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта, с която е заместено съгласието на майката.

Първата въззивна жалба- с вх.№ 7649/ 24.02.2023г. по описа на РС- Бургас, е подадена от Б. М. Л., чрез пълномощника му адв. Калоян Будинов от АК- Перник, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Стефан Караджата" № 11Б, ет.3, ап./офис 11. Същата е 1 насочена срещу тази част от решението, касаеща мерките относно родителските права /упражняването им, местоживеенето на детето и режима на лични контакти с детето/, както и в частта за разноските.

Изложени са оплаквания, че в тези му части решението на районния съд е неправилно и необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено при бащата, като същото да се променя според неговия постоянен/ настоящ адрес и местожителство, да се определи режим на лични отношения на майката /с конкретни параметри, посочени в жалбата/ и последната да бъде осъдена да заплаща на детето издръжка в минимален размер, в случай, че не се възприеме предложението на въззивника Л. на този етап майката да не заплаща издръжка.

Във връзка с доводите за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт се сочи, че в хода на първоинстанционното производство са приети множество писмени и гласни доказателства, социални доклади на ДСП- гр.София, ДСП- гр.Бургас и ЦОПгр.Бургас, както и съдебно- психологическа експертиза. Въпреки, че от докладите, показанията на свидетелите на ответната страна и СПЕ личали явни противоречия по отношение на родителския капацитет на майката, емоционалното и психическо състояние на детето, битовите условия и социалната среда, в които живее детето, районният съд, позовавайки се на свидетелските показания и най- вече на изводите на експерта, изпълнил СПЕ, приел за несъмнено установени родителските качества и на двамата родители, техния капацитет и желание за отглеждане на детето. Не било ясно чии свидетелски показания са кредитирани изцяло и напълно като последователни и непротиворечиви, а социалните доклади не били обсъдени в детайли, вследствие на което изводите на съда били необосновани и неправилни. Свидетелските показания и данните от социалните доклади не били субсумирани с всички приети по делото доказателства, а част от тях не били обсъдени от съда. Развити са изключително подробни съображения, почиващи на обстоен анализ на събраните по делото доказателства съпоставени с конкретни изводи на съда, които според въззивникът- ищец не кореспондират с тях /абзаци 6-61 от жалбата/.

Във връзка с оплакванията си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила въззивникът- ищец е въвел и доводи, че съдът не е уважил част от доказателствените му искания, които според него са необходими, относими и допустими, с което правото му на защита било ограничено /абзац 62-64/. В тази връзка са отправени нови доказателствени искания към въззивния съд.

Претендират се разноски.

Насрещната страна по тази жалба- Д. С. С., е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си адв. Йордан Кебеджиев от АК- Бургас, с който я оспорва като неоснователна.

Счита, че не са налице визираните в жалбата пороци. Заявява, че твърденията на въззивника- ищец за необоснованост и неправилност на изводите на районния съд относно родителския капацитет на майката, емоционалното и психическо състояние на детето и средата, в която то живее почиват на избирателно подбиране на изречения, части от тях и 2 думи извън контекста и смисъла на изложените от свидетелите показания, на социалните доклади и СПЕ, както и незаконосъобразното позоваване на твърдяно упражнено домашно насилие от страна на въззиваемата спрямо малолетното дете на страните и издадена заповед за незабавна защита по Районен съд Бургас. Сочи се, че с решение по ВГД № 2003/22г. по описа на ОС- Бургас е отменено решението на първоинстанционния съд и е оставена без уважение молбата на въззивника- ищец за издаване на заповед за защита на детето срещу домашно насилие /психическо и емоционално/, осъществено от майката. Така основният мотив на въззивника- ищец да подаде исковата молба, с която претендира родителските права, бил опроверган с цитираното влязло в сила решение.

Изтъква се, че от всички събрани пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, че от края на 2014г., когато страните са се разделили, преки и непосредствени грижи по отглеждането, образованието и здравето на малолетното дете се полагат от майката, която живее с детето в Бургас, а бащата живее в София. Установено било, включително с признания на въззивника- ищец, че ответницата никога не е отказвала личен контакт на бащата с детето, а видно от споразумението, от 2019г. същите са били разширени. Обсъдени са подробно писмените доказателства по делото, включително заключението на СПЕ, както и свидетелските показания, с оглед на които е направен извод, че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в интерес на детето е към момента родителските права да се упражняват от майката. Акцентира се, че извода на съда за липса на изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето, кореспондират напълно с указанията, съдържащи се в ППВС №1 от 12.12.1974г., поради което правилно претенцията по чл.127, ал.2 от СК на ищеца не е била уважена.

На следващо място са изложени възражения срещу доводите на въззивника- ищец за допуснати съществени процесуални нарушения от съда с отказът му да допусне част от доказателствените искания на ищеца. Сочи се, че детето не се разпитва, а изслушва, а от друга страна, че детето е било на възраст под 10 години, когато изслушването му не е задължително. Не са били изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства за психични отклонения, заболявания или проблеми на която и да е от страните, поради което исканата пред районния съд психиатрична експертиза е неотносима към конкретния казус, което се отнася и за исканата съдебно- химическа експертиза. По повод оплакванията за недопуснато изслушване на два броя звукозаписи на електронен носител, касаещи твърденията за осъществено домашно насилие на 4.09.2022г. се сочи, че районният съд е отказал това аргументирано /както и по отношение на третия звукозапис, съдържащ разговор на бащата и детето, направен от бащата без детето да знае за това/. Затова счита, че не е налице неоснователно недопускане на доказателствени искания от страна на районния съд.

Сочи се, че понастоящем е налице влязло в сила решение, с което не се възприема тезата на ищеца, че е било осъществено домашно насилие, поради което намира искането за изслушване на звукозаписите, касаещи твърденията за домашно насилие за недопустимо.

Намира за недопустимо и незаконосъобразно изслушването и на третия звукозапис по съображения, че съдебната практика не допуска дори личното изслушване на деца под 10 3 години в съдебно заседание. Затова счита, че доказателствените искания следва да бъдат отхвърлени. Представя като доказателство препис от решението по ВГД №2003г. по описа за 2022г. на БОС.

Моли жалбата на въззивника- ищец да бъде отхвърлена, а решението на БРС в обжалваната от него част да бъде оставено в сила.

Втората жалба- вх.№ 4751 от 6.02.2023г. по описа на РС- Бургас, е подадена от Д. С.

С. чрез пълномощника й адв. Йордан Кебеджиев, срещу тази част от решението на БРС, с която е определен режима на лични контакти на бащата с детето „за 45 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и за всяка година първите три дни от междусрочната ваканция“, а така също и в частта, с която е уважена претенцията по чл.127а, ал.2 от СК и е дадено заместващо съгласие за издаване на паспорт на детето и разрешение за пътуване в чужбина с бащата. Иска се същото да бъде отменено в тези му части, като вместо това режимът на лични отношения през лятото да бъде намален на 30 дни, а личния контакт на детето с бащата пред междусрочната ваканция да отпадне, както и да бъде отхвърлен иска по чл.127а, ал.2 СК /за задгранични пътувания на детето с бащата/.

Претендират се разноски.

Въззивницата- ответник изтъква, че искът по чл.127а, ал.2 СК е такъв за спорна съдебна администрация, поради което общата норма на чл.127а СК не задължава съда да се произнася задължително по конкретните въпроси като срок, продължителност, честота на пътуванията извън страната, а дължи произнасяне само ако е налице спор между родителите.

Въпросите, свързани с пътуванията на дете в чужбина се разрешават по общо съгласие на страните, а само ако такова липса, спорът се отнася до съда. Тежестта на доказване на наличието на подобен спор в случая е за ищеца, но същият не доказал това обстоятелство.

Напротив- същият заявил, че в обясненията си по чл.176 ГПК, че е получил съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и необходимите документи- декларация на ответницата за това. Въпреки липсата на спор между страните, съдът уважил претенцията по чл.127а, ал.2 СК. Ето защо в тази му част решението следвало да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно останалата обжалвана част са развити доводи, че режимът на лични отношения между детето и бащата е определен със споразумение между родителите от 2016г., като същият според ищцата е изключително разширен. Доказано било, че майката не препятства бащата да осъществява този режим, както и съдействието й той да се вижда с детето по друго време, когато е бил възпрепятстван за това в определените от страните дни.

Споделя извода на съда, че е в интерес на детето да има по- разширен лежим на лични контакти с бащата, но намира за неадекватен, незаконосъобразен и необоснован определения режим от „45 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и за всяка година първите три дни от междусрочната ваканция“. Развити са съображения, че реално лятната ваканция обхваща месеците юли и август, а началото на септември е свързано с подготовката на детето за следващата учебна година. Затова намира за справедливо и в интерес на детето, последното да прекарва през летните месеци /юли и август/ с майка си по 30 дни извън Бургас, а останалите 30 дни да бъде при баща си.

4

По отношение на междусрочната ваканция се сочи, че от формулирания от съда режим може да се направи извод, че междусрочната ваканция трае 6 дни всяка година, от които първите три дни детето ще прекарва с баща си, а останалите 3 дни с майка си. Това обаче не отговаряло на действителността, тъй като междусрочната ваканция е от 1-2 дни, поради което счита, че този режим би бил прекалено натоварващ и несъобразен с ангажиментите на детето в училище. С отмяната му, на детето ще бъде осигурена възможност в тези символични почивни дни между двата учебни срока да се разтовари и да не прекъсва свободното си време с пътувания до София и обратно.