Определение № 3536 от 21.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3536 гр. Варна, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501603 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 62072/31.07.2024 г. подаден от С.а Й.

Х., ЕГН **********, против разпореждане № 31218 от 30.07.2024 г. поставено по ч.гр.д № 9077 по описа на ВРС за 2024 г., с което е отхвърлено заявление вх.№58862/24г. от С. Й. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Варна, бул. Вл. Варненчик №55, ет.5, офис 502 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.

Варна, ул. Арх. Дабко Дабков №8 за заплащане на сумата от 600,00 лв.

(шестстотин лева), представляваща главница, част от дължимо задължение по Договор за юридическо съдействие и съдебно-процесуално представителство по ЧНД № 352/2024г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.07.2024г., до окончателното изплащане.

В жалбата се излага следното: Заповедният съд неправилно е приел, че длъжникът е потребител по смисъла на ЗПП. Налице е съглашение „ad hoc” по определен правен казус, чието характеристики нямат нищо общо с дефиницията в § 13 т. 1 от ДР на ЗПП. Посочва, че в чл. 410 от ГПК не се съдържа изискване да се предостави решение на адвокатския съвет за определяне на адвокатското възнаграждение. Законът за адвокатурата предоставя възможност на адвоката, ако разполага с подобно решение, да иска 1 издаване на заповед за изпълнение независимо от размера на вземането.

Процедурата по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв е предвидена в случай когато няма съглашение между страните и е нужно да се определи размера на възнаграждението. Твърди, че е налице обратната хипотеза, сключен е договор за поръчка с ясно определено възнаграждение в размер на 600 лв. Моли да се уважи жалбата и да се укаже на районния съд да издаде заповедта за изпълнение съгласно заявлението по чл.410, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по повод подадено от С. Й. Х. заявление, с което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. Б. А. за сумата в размер на 600 лв., представляваща главница, част от дължимо задължение по договор за юридическо съдействие и съдебнопроцесуално представителство по ЧНД № 352/2024г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.07.2024г., до окончателното изплащане.

В заявлението се твърди, че на 15.02.2024 г. Х., в качеството си на адвокат, се е договорил в устна форма с Б. А., да осъществява процесуално представителство на сина й Борис Станчев, по ЧНД № 352/2024 г. по описа на ВРС. Уговорили дължимото възнаграждение да е в размер на 600 лв., като срока му за плащане е бил 24.02.2024 г., като до настоящия момент то не е заплатено. Посочва, че е осъществил процесуално представителство на Борис Станчев, по чнд 352/2024, която е завършило с окончателен съдебен акт.

С разпореждане № 29897 от 22.07.2024 г. постановено по частно гражданско дело № 9077 по описа на ВРС, са дадени указания на заявителя да предостави на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК договор за правна защита и съдействие с уговорено договорно възражение с Б. А. или да предостави решение на Адвокатския съвет за определено възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА.

В изпълнение на указанията е постъпила молба от С. Х., в която се невеждат съображения, че длъжникът няма качеството на дефинирано в § 13 т.

1 от ЗЗП и за издаването на заповедта не е необходимо да има решение на адвокатския съвет.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК като е приел, че за издаване на заповедта е необходимо да се приложи договор 2 за правна помощ или решение на адвокатския съвет, които в случая липсват.

Решеният на СЕС на основание чл. 633 от ГПК имат задължителен характер за всички съдилища. Съгласно т. 24 от решение от 15.01 2015 г. по дело C‑537/13 на СЕС адвокат който в рамките на осъществяваната от него професионална дейност предоставя срещу заплащане правна услуга на физическо лице, което действа в частноправен контекст, е „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13. Съгласно т. 30 на същото решение клиентите на адвокатите имат качеството на потребител.

Според § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В заявлението се твърди, че е предоставена правна услуга на лице което е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Предвид изложеното длъжникът по заявлението Б. А. има качеството на потребител по смисъла на чл. § 13 т. 1 от ЗЗП, предвид което възражението, че не разполага със същото се явява неоснователно.

По делото не се сочат никакви писмени доказателства, от които може да се направи предположение, че твърденият договор е сключен и какъв е размера на уговореното възнаграждение. Няма пречка договорът за предоставена на правна услуга да е сключен в устна форма, като при липса на доказателства какво е било уговореното адвокатско възнаграждение, то следва да се определи от адвокатската колегия. В този смисъл виж Решение № 1684 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 1962 / 2017 г. на V състав на Окръжен съд – Варна.

В този случай съдът няма правомощие да определя адвокатския хонорар. В този смисъл Решение № 74 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 3831 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Следва да се отбележи, че приложената по делото електронна кореспонденция чрез приложение на мобилен телефон не представлява надлежно писмено доказателство. От нея не може да се направи предположение, че е водена с Б. А., че е бил сключен твърдения договор и какъв е размерът на уговореното възнаграждение.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31218/30.07.2024 г. поставено по 3 ч.гр.д № 9077/2024 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4