Решение № 183 от 26.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. В.Т., 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500421 по описа за 2023 година

В.Т.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №559/24.04.2023г., постановено по Гр.д.№2369/2022г. по описа на РС – ОСЪЖДА „Е.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.“ С.В.", ДА ЗАПЛАТИ по иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр. трето от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД на „В.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.“ С.“ , ул.“ Л.", сумата от 2900 / две хиляди и деветстотин/ лева главница, представляваща дадена като авансово възнаграждение сума на отпаднало основание по договор за проектиране от 13.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска - 23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 2900 / две хиляди и деветстотин/ лева до пълния претендиран размер от 5800 / пет хиляди и осемстотин/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Е.“ ООД със седалище гр.В.Т., представлявано от В.В. – Управител, против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е уважен частично осъдителният иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД в размер на сумата от 2900лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ – 23.09.2022г. до окончателното изплащане, като претендира отмяна.

Развити са оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение в частта относно признатата за възстановяване сума в размер на 1300лв., която въззивникът многократно е признавал, че дължи и желае да възстанови на ищеца, е недопустимо, т.к. е постановено по ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна ИМ, неотговаряща на условията на чл.127 ал.4 от ГПК, алтернативно неправилно, по съображения, изложени в писмена защита пред ВТРС. Твърди се, че спорен по делото е размера на изпълнената работа, като ищцовото твърдение е, че не следва да се плати нищо, а на въззивника – че следва да задържи сума в размер на 4500лв. – стойността на изпълнената до момента работа, което обуславя неправилност на решението в обжалваната му осъдителна част. Твърди се, че сумата над 1

4500лв. до 5800лв. не се спори /заплатения аванс/, неправилно съдът се е произнесъл по нея и е присъдил лихви и разноски върху същата. Оспорва се като неправилен извода на първостепенният съд, че всички изпълнени до момента на прекратяване на договора работи са на стойност 2900лв. /крайна цена/ по развити съображения по същество. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец „В.“ ООД със седалище гр.П., чрез пълномощника му адв.Ч. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено като правилно и законосъобразно, по развити съображения по същество. Претендира направените съдебни разноски във въззивна инстанция.

В СЗ въззивникът „Е.“ ООД, представлявано от В.В. – Управител и адв.Н.М. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „В.“ ООД, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 2900лв. до пълния претендиран размер от 5800лв. по иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо. Оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част относно признатата за възстановяване сума в размер на 1300лв., която въззивникът /ответник/ има воля да възстанови на ищеца, при отказ от съдействие от ищеца, е недопустимо, доколкото е постановено при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна ИМ, неотговаряща на изискванията на чл.127 ал.4 ГПК, са неоснователни.

Първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е постановено при надлежно упражнено право на иск - по ИМ, отговаряща на изискванията за редовност по смисъла на чл.127 ал.1 и чл.128 ГПК и по процесуално допустим осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на платено при отпаднало основание, доколкото, предвид неудовлетвореното парично притезание за връщане на дадено на отпаднало основание, е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, поради което решението е допустимо. Неспазването от ищеца по настоящият осъдителен иск за парично вземане на изискването по чл.127 ал.4 ГПК за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане, с оглед чл.129 ал.2 ГПК, не съставлява нередовност на ИМ и не е основание за оставянето й без движение. Въззивникът /ответник/, въпреки изразената си воля да възстанови на ищеца сумата от 1300лв. от получения аванс по прекратения по взаимно съгласие между страните Договор за проектиране от 13.01.2022г., не я е възстановил, нито до предявяване на иска, нито в хода на процеса до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което е налице неудовлетворено парично притезание на ищеца, което обуславя правният му интерес от предявяване на настоящият осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

Доводът за неоказване на съдействие от ищеца за изпълнение на признато задължение от ответника за възстановяване на сумата от 1300лв. не може да бъде споделен, най – малкото, доколкото авансът е преведен от ищеца на ответника по банков път и у ответника е налице знание за банковата сметка на ищеца, от която е наредено плащането, или ответникът е 2 могъл да престира на ищеца в брой.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка не е спорна между страните и е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Предмет на разглеждане пред РС – В.Т. е бил предявен от ищеца „В.“ ООД против „Е.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5800лв., представляваща заплатен от ищеца аванс по сключен между страните Договор за проектиране от 13.01.2022г., на отпаднало основание, с твърдение за развалянето му от ищеца по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, поради пълно виновно неизпълнение от ответника на договорните задължения.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Е.“ ООД е заел становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност на предявеният иск. Признал е факта на преведен от ищеца в изпълнение на сключения между страните процесен договор и получен от ответника аванс от 5800лв. без ДДС. Оспорил е изцяло претенцията на ищеца за връщане на отпаднало основание на сумата над 1300лв. до 5800лв., в който размер от 1300лв. е заявил, че желае да възстанови сумата по посочена от ищеца сметка и издадено кредитно известие. Изложил е твърдения, че неизпълнението на договореното в пълен обем е изцяло по вина на ищеца, който не е представил на ответника – проектант и виза за проектиране. Изложил е твърдения, че в изпълнение на възложения от ищеца договор за изработка ответникът е изпълнил дейности на обща стойност 4500лв., в който размер искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е неоснователен.

Въз основа на обстоен анализ на установените правно - релевантни за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и частична основателност на осъдителният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за неоснователно обогатяване на отпаднало основание в размер на сумата от 2900лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска – 23.09.2022г. до окончателното изплащане, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение от сключен между тях договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, а именно Договор за проектиране от 13.01.2022г., по силата на който ищецът „В.“ ООД, като възложител, е възложил на ответника /въззивник/ „Е.“ ООД – проектант да извърши срещу възнаграждение проектиране на следния обект: Изготвяне на инвестиционен проект за реконструкция, преустройство, надстрояване, промяна предназначението на съществуваща сграда, барбекю и басейн в УПИ I - 239 в стр. кв.27 по плана на село Велчево, Община В.Т., съгласно задание за проектиране – Приложение №1. Според Задание за проектиране, описателна част, инвестиционният проект в рамките на съществуващата сграда /бивше училище/ следва да съдържа използване на пространствата в съществуващата сграда, като се обособят 2 нива с вътрешни стълби за връзка между тях. Съгласно чл.16 ал.1 от процесния договор за проектиране, цената за изпълнение на инвестиционния проект е 29 лв. на кв.м. без ДДС, като според чл.16 ал.2 от д/ра в цената по ал.1 не е включен ДДС. Изрично в чл.16 3 ал.3 от д/ра за проектиране от 13.01.2022г. е визирано, че приблизителната разгъната застроена площ е 400 кв.м., като според чл.16 ал.4 от д/ра, точната разгъната застроена площ на инвестиционния проект ще бъде конкретизирана след одобрена архитектурна част.

Страните не спорят, че в изпълнение на чл.19 ал.1 от сключения между тях договор за проектиране от 13.01.2022г., ищецът – възложител е превел на ответника – проектант 50% от договорената сума в чл.16 ал.1 без ДДС на база приблизителната разгъната разстроена площ по чл.16 ал.3 от д/ра, равняваща се на сумата от 5800лв. без ДДС. В чл.23 ал.1 от процесния договор за проектиране са предвидени основания за прекратяването му, вкл. по чл.23 ал.1 т.2 от д/ра – по взаимно съгласие между страните. Видно от имейл от 07.04.2022г. с приемане от възложителя – ищец на предложението на ответника – проектант за прекратяване на сключения между тях договор за проектиране от 13.01.2022г., същият е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 22.03.2022г. Доколкото облигационната връзка между страните е отпаднала с прекратяването й по взаимно съгласие между страните, считано от 22.03.2022г., по - късно отправеното от ищеца до ответника по вече прекратен договор волеизявление по чл.87 ал.1 ЗЗД от 16.08.2022г. за разваляне на договора, не е породило правно действие и последици, а и ищецът не е разполагал с право на разваляне по чл.87 ал.1 ЗЗД, доколкото е бил неизправна страна, неизпълнила задължението си по чл.2 ал.1 от д/ра да предаде на проектанта виза за проектиране.