Решение № 205 от 03.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Силвия Тачева при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211100601723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител И.И. Й. (разменени са местата на бащиното име и фамилията, но това не възпрепятства изяснението на самоличността на подателя) срещу разпореждане по н.ч.х.д. № 100/2021 г. на СРС, НО, 97 състав, от 9.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по частната тъжба на И.И. Й. поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК.

В жалбата, подадена чрез адв. В. Д., се прави искане за отмяна на разпореждането и за продължаване на производството. Не се излагат доводи за неправилността на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател – частният тъжител И.И. Й., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.

Първоинстанционното производство е образувано на 24.07.2019 г. по тъжба на частния тъжител И.И. Й., насочена срещу Я.И.И..

В саморъчно написана тъжба, чийто текст е трудно четивен, е посочено, че тъжителят иска да повдигне обвинение за клевета, тъй като „бил набеден в престъпление“ по прокурорска преписка, въпреки че лицето, срещу когото е насочена тъжбата, знаело, че тъжителят е невинен. Към тъжбата е приложено пълномощно от тъжителя на адв. П. Р. и постановление от 13.03.2019 г. на прокурор при СРП за отказ за образуване на досъдебно производство по заявление от Я.И.И..

С разпореждане от 14.01.2021 г. съдията – докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Посочил е, че тъжбата е нечетлива и не позволява да се разбере какви са обстоятелствата на престъпленията, като не е внесена и държавна такса. Дадени са указания на тъжителя в 7-дневен срок да отстрани изтъкнатите 1 недостатъци.

Съобщение с указанията било връчено на тъжителя на 27.01.2021 г. чрез повереника му.

Указанията не били изпълнени.

С разпореждането от 9.03.2021 г., предмет на въззивния съдебен контрол, съдиядокладчик при СРС, НО, 97 състав прекратил наказателното производство, като приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като в нея не се съдържат факти, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление и не е внесена държавна такса.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство.

Въззивната жалба е неоснователна.

І. По приложението на процесуалния закон и обхвата на правомощията на съдиятадокладчик Процесуалната спецификата на конкретния случай изисква, на първо място, да се обсъди значението на настъпилата промяна в процесуалния закон с ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), с която се отменя правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.

Независимо че съдията-докладчик не е посочил основание за прекратяване на наказателното производство, от мотивите на разпореждането става ясно, че правомощието му произтича от чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. От естеството и границите на предметния му обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици – е видно, че това правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е токава, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Поради това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което представляваше процесуална тавтология на част от първо възникналото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява правна промяна.

Съдът стигна до този извод въз основа на историческо тълкуване за правомощието на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата, както и въз основа на съдържателния му анализ, който дава отговор дали проверката за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК включва имплицитно и изискването съдът да установи дали в тъжбата, с която е сезиран, се твърди престъпление.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От 5.11.2017 г. първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдията-докладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер е въведено със ЗИД (дв, бр. 28 от 1982 г.) на НПК, отм. (Дв бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, като негова изключителна компетентност, т.е. към този период съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното производство.

С приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.) 2 продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдиятадокладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.

С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал.

1, т. 1 НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.

При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния закон до 5.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди образуването на делото и след – в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – например решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., р ешение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.

За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление.

Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи.

Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдиятадокладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК, без да е било необходимо експлицитното препрещане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е започвало само когато действително тъжбата е навеждала факти, които председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата.

По аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдиятадокладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление.

Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент, съществуващ наред с формално логическия, който изисква да бъде установено от компетентния орган кое е конкретното заявено престъпление.

Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, 3 удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление.

Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдиятадокладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.

Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резулатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други думи – и понастоящем, след отмяна на дублиращото се правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт.

II. По отношение съответствието на тъжбата на И.И. Й. с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и законосъобразността на обжалваното разпореждане за прекратяване на делото.

След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото в нея не се твърди престъпление, е правилен.