Решение № 5281 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5281 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110213246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД против електронен фиш (ЕФ) № 8504795288, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството на основание чл. 187а, ал.1 и ал. 2, т. 2, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че не е извършено нарушението, както и че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Релевира аргументи, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН, съответно издадено наказателно постановление. Посочва, че е налице нарушение на принципа за пропорционалност на наложената имуществена санкция с обществената опасност на нарушението. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски. Управителят на дружеството излага доводи за 1 неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К., счита жалбата за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна , срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 16.08.2021 г. в 08:11 ч. товарен автомобил „****“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 26 000 кг., брой оси 3, екологична категория Евро 5, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-6 км. 50+427, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Движението на превозното средство по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 50+427. Видно от становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление (НТУ), административнонаказващият орган приел, че за датата и часа на нарушението няма получени валидни маршрутни карти за процесното ППС, както и че няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката към момента на отчитане на нарушението. На същата дата - 16.08.2021 г., имало получени и платени тол декларации за товарния автомобил с рег. № ***, но относно други сегменти и часове, предхождащи и последващи процесния.

За установеното нарушение бил издаден обжалваният електронен фиш № 8504795288 за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 1 и ал.2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жаалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2

2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. ЕФ бил издаден на 17.02.2023 г. и връчен на 07.06.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства снимков материал към електронен фиш № 8504795288, доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне на ЕФ, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ - НТУ, ведно с приложен към него таблица, справка изх.

№ 11-00-13937/31.10.2024 г., извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8504795288.

Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

От представеното становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ се установява, че за процесния сегмент не е била заплатена пътна такса, която е в размер на 0,09 лв.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица в размер на 2500 лв. В електронния фиш обаче е посочена друга санкционна разпоредба – чл.187а, ал.2, т.2 от ЗДвП, която предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 1800 лева за нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а ЗДвП, уреждаща отговорността на съответния водач. С оглед на констатираното несъответствие на описаното нарушение и наложената санкция с посочената санкционна разпоредба, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), които ред предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Не се споделят възраженията за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС "легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа 4 на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението". Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в случаите, когато се прилага облекчения ред за санкциониране на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, доколкото този ред се явява специален по отношение на общата предвидена в ЗАНН процедура, където административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не намират приложение.

Съдът намира обаче, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в релевантната си спрямо относимите към делото факти редакция, не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронен фиш може да се издава единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави ЕФ. При това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се 5 в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означават, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това. С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.

Освен това налице е и допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото процесният тежкотоварен автомобил няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването си, без обаче да се посочи дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП.