Решение № 105 от 23.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. С., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Н.

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Недялка Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600134 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. Л. Н. - служебен защитник на подсъдимата Т. Й. М., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 208/24 г. по описа на районен съд - П..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Т. Й. М. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" НК, за това че на неустановена дата в периода от 23.06.2023 г. до 27.06.2023 г. в гр. З., общ. З., обл. С., ул. „П.Р.С." № 24 чрез използването на техническо средство - ключ, отнела чужди движими вещи златен синджир и златна висулка /кръст/ с общо нето тегло 3 грама на обща стойност 645,00 лева /шестстотин четиридесет и пет лева/ от владението на С.

В. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по 1 чл. 66 от НК, а именно:

- Със споразумение от 02.07.2015 г., влязло в сила на 02.07.2015 г. по НОХД 217/2015 г. на Районен съд - Ч. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 пр. 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 7 месеца, изтърпяването на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и

- С присъда № 8 от 30.12.2021 г., влязла в сила на 15.01.2022 г. по НОХД 656/2021 г. на Районен съд - Ц. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 7 месеца, при първоначален „строг“ режим.

При условията на чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през което спрямо нея е изпълнявана мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета на досъдебното производство с определение на П.ски районен съд, постановено по ч.н.д. № 177/2024 г., както и задържането за 72 часа с постановление на прокурор при ЕПРП от 01.08.2024 г.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на С. В. В. сумата от 645,00 лева /шестстотин четиридесет и пет лева/ - обезщетение за нанесените от престъплението имуществени вреди, съставляващи стойността на отнетите чужди движими вещи - златен синджир и златна висулка /кръст/ с общо нето тегло 3 грама.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските по делото, които е възложил на подсъдимата.

Срещу присъдата в срока по чл. 319, ал. 1 НПК от служебния защитник на подсъдимата е постъпила въззивна жалба. В жалбата и допълнението към нея се предявява искане за отмЯ. на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. В тази връзка се изнасят доводи за недоказаност на обвинението, като се твърди, че липсват преки доказателства по отношение на осъществяване на фактическа власт върху посочените като предмет на 2 престъплението вещи - златно синджирче и кръстче. Посочва се, че кредитираните от първоинстанционния съд показания на свидетелите В., В., С., М. и И. се противоречиви, нелогични и произхождащи от заинтересовани лица /с изключение на тези на свид. М./. Посочва се още, че съдът е обективирал изводите си върху заключението на приетата оценителна експертиза, което не е било достатъчно, за да бъде призната подсъдимата за виновна. Излага се становище за липса на доказателства както за авторството на деянието, така и относно предмета на престъплението. Иска се отмЯ. на обжалвания акт, тъй като е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и отхвърляне на гражданския иск.

По делото е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от подсъдимата Т. Й. М.. Излагат се съображения, касаещи липсата на доказателства относно извършеното, като се иска да бъде отменена изцяло обжалваната присъда и подсъдимата да бъде призната за невиновна, алтернативно да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се намали размерът на наложеното наказание с една втора.

Ведно с жалбата на адв. П. Л. Н. и тази на подс. Т. Й. М. на въззивния съд е изпратена и молба от подсъдимата, в която е посочено, че оттегля жалбата си срещу постановената по делото присъда и не желае да се образува дело пред Софийски окръжен съд.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Счита, че първият съд е извършил всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и е достигнал до правилен извод за виновността на подсъдимата. Предлага да се потвърди обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.

Служебният защитник поддържа жалбата с доводите, изложени в нея, с искане за отмЯ. на присъдата изцяло и признаване на подсъдимата за невинна.

Подсъдимата се присъединява към становището на защитника си, като акцентира върху искането за намаляване размера на наказанието.

В последната си дума подсъдимата Т. М. се признава за виновна.

С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

3

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации и изводи на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани, и поради това счете, че не се налага подробното им преповтаряне. Щом въззивната инстанция се съгласява с фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда, не се налага преповтарянето й от въззивния съд (в този смисъл - Решение № 26 от 19.01.2023 г. по н.д. № 786/2022 г. по описа на ВКС).

Съвкупния анализ на събраните доказателствени източници установява достатъчно убедително, в съответствие с изискуемия доказателствен стандарт, регламентиран в чл. 303 НПК, че: подсъдимата и свид. Г. В. - дъщеря на свидетелите С. В. В. и Ц. П. С. - съжителствали през инкриминирания период от време, като през това време подсъдимата добре опознала дома, обитаван от родителите на Г.; знаела е за накитите, предмет на инкриминираната кражба, които се съхранявали в дома на родителите на Г.; знаела, че Г. има ключ от дома на родителите си, както и къде последната държи този ключ. Установено е, че в периода от 23.06.2023 г. до 27.06.2023 г. Г. и родителите й отишли на почивка на море, като през това време подсъдимата проникнала в дома на свидетелите С. В. В. и Ц. П. С., използвайки ключа за жилището им, държан от дъщеря им, и оттам отнела златен синджир и златна висулка /кръст/ с общо нето тегло 3 грама на обща стойност 645,00 лева.

Авторството на деянието се установява от верига от косвени доказателства, които обосновават единствено възможния извод, че именно подсъдимата е отнела златните накити от дома на свидетелите С. В. В. и Ц. П.

С. по начина, твърдян от обвинението - като проникнала в жилището им, използвайки ключа на дъщеря им. В тази насока първоинстнационният съд е предложил прецизен и логически издържан анализ на фактите, обуславящи този извод: единствено подсъдимата е имала достъп до апартамента на свид. Г.

В. през времето, през което тя е била на лятна почивка с родителите си, и е 4 знаела къде В. държи ключа от жилището на родителите си; след като се върнала от почивката, свид. В. заварила ключа от имота на родителите си на място, различно от това, където тя го била оставила преди да замине, същевременно в дома на свидетелите С. В. и Ц. С. са установени следи от тършуване в гардероба, където държали накитите, и не са установени следи от взломяване на врати или прозорци на дома им.

Авторството на подсъдимата на деянието се потвърждава и от нейното самопризнание.

При така установеното първоинстанционният съд правилно е заключил, че именно подсъдимата Т. М. е отнела от владението на С. В. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои златен синджир и златна висулка /кръст/ с общо нето тегло 3 грама на обща стойност 645,00 лева, като за извършването на кражбата е използвала техническо средство - ключ.

Подсъдимата е извършила инкриминираното деяние след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: със споразумение от 02.07.2015 г., влязло в сила на 02.07.2015 г. по НОХД 217/2015 г. на Районен съд - Ч. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 пр. 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

18, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 7 месеца, изтърпяването на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и с присъда № 8 от 30.12.2021 г., влязла в сила на 15.01.2022 г. по НОХД 656/2021 г. на Районен съд - Ц. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 7 месеца, при първоначален „строг“ режим.

Установената по делото фактическа обстановка е изводима и подкрепена изцяло от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Първият съд е извършил задълбочен и прецизен доказателствен анализ, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, констатирал е противоречията в тях и е изложил аргументирани съображения кои от тях приема и кои отхвърля и защо. Доказателствата са анализирани поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие с действителното им 5 съдържание, без да се допуска извращаването им или превратното им тълкуване, в каквато насока е направено оплакване от страна на защитника.

Защитникът на подсъдимата правилно сочи, че липсват преки доказателства за факта на отнемането на вещите от подсъдимата. Това не съставлява пречка за постановяване на осъдителна присъда за това деяние, както е изяснено в теорията и в съдебната практика. В тези случаи съдът следва да обсъди всяко едно доказателство и доказателствено средство поотделно и във връзка с всички останали, като установи може ли да се направи един-единствен извод по основните факти, предмет на наказателното производство. Наличните косвени доказателства следва да са неразривно свързани помежду си и взаимно обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно авторството на деянието (така напр. Решение № 128 от 01.08.2016 г. по н.д. № 126/2016 г., III НО на ВКС), тоест следва да образуват система, една обща и непрекъсната доказателствена верига, водеща до категоричен извод за авторството на деянието.

В случая събраните свидетелски показания установяват такава верига от косвени доказателства, уличаваща подсъдимата като извършител на деянието.

Както е посочено и по-горе, установените факти, че подсъдимата е била близка със свид. Г. В. и нейното семейство, знаела за накитите, които се съхранявали в дома на родителите на Г., знаела е къде се намира ключ от дома на родителите на свид. В., липсата на следи от разбиване на входната врата или прозорците на жилището на родителите на свид. В. и наличието на следи от тършуване в гардероба, където последните държали златните накити, уличават именно подсъдимата като извършител на кражбата. Допълнително потвърждение на факта, че именно подсъдимата е проникнала в имота, отнемайки златните накити, е обстоятелството, че свидетелката В. открила ключа от имота на родителите не там, където го била оставила преди да замине на почивка. По този въпрос в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че ключът е бил върнат от подсъдимата на мястото, откъдето го е взела първоначално, като това твърдение не се подкрепя от събраните доказателства. Противоречието между посочените в обвинителния акт факти и констатациите на съда не е съществено, тъй като подсъдимата е имала възможност да реализира защитата си срещу тези факти и това не съставлява съществено изменение на фактите на обвинението.