Решение № 160 от 01.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 105/2026
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Александър Симеонов Станчев
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Р., 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200105 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от К. Г. И., с ЕГН-**********, чрез адв.Й.Д.
/упълномощена/, срещу НП № 25-1882-000688/18.12.2025г. на Началник на Първо РУ при ОДМВР- Р., с което за нарушение по чл.140, ал.1 и на основание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. /255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява са от упълномощения представител, който поддържа жалбата.
Сектор „Пътна полиция” Р. – редовно призовани, не се явява представите.По делото е депозирано писмено становище, с което се поддържа НП.
Районна прокуратура гр. Р. - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:
Съставен е АУАН бл.№ 3445409/16.11.2025г. от пол. служител към Първо 1
РУ при ОДМВР- Р., срeщ у К. Г. И., за извършено от него административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 08.11.2022г. около 13,45ч. в гр.Р., управлявайки т.а. марка/модел „Ситроен Джъмпер”, с peг. №****, /собственост на ю.л. „ТАЛЛИЯ 15“ЕООД с управител св.И.И.В./, извършва следното нарушение - управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 19.09.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. В приложени по делото писмени възражения К.И. посочил, че не е уведомяван и не е знаел, че автомобила, който не е негова собственост и е шофирал инцидентно, е със служебно прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурор от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК отказал да образува ДП, като указал на адм. орган да извърши действия по налагане на административно наказание, поради което и било издадено процесното на настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото доказателства, а НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
При анализ на събраните писмени доказателства Съдът прави следните изводи:
В НП е посочено, че жалбоподателят е „управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, и това нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП, съгласно който : „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.” За това нарушение АНО му налага наказание в законоустановения минумим по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В НП също така е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.143, ал.10 ЗДвП, според който: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от 2
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.” АУАН е съставен поради обстоятелството, че жалбоподателят управлявал горецитирания лек автомобил с прекратена регистрация, а именно затова, че автомобилът няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което било установено системата на системния оператор /според приложената по делото справка от ОДМВР – Р./.
Съдът намира, че в хода на административноназателната преписка АНО не е събрал доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ – „Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка” и кога същия този контролен орган имащ задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ.
Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН , административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да е от елементите, 3 влизащи в състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна, води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност.
При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи – налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. В случая неуведомяването на жалб.К. И., както и на управителя на ю.л. „ТАЛИЯ 15“ЕООД – св.Ивелин Венелинов /собственик на процесното МПС/, нито от страна на Информационният център на Гаранционния фонд, каквото задължение първо имат те по чл.574, ал.10 от КЗ, нито от страна на АНО по чл.143, ал.10 от ЗДвП за това, че същия няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” налага извода, че деянието не е извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав. Т.е. за конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се явява неправилно издадено в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, поради което същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение, което е заплатено изцяло и е в минимално предвидения законов размер, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-1882-000688/18.12.2025г. на Началник на Първо РУ при ОДМВР- Р., против К. Г. И., с ЕГН-**********, с което за нарушение по чл.140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. /255,65 евро/ и 4
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на К. Г. И., с ЕГН-**********, сумата от 300 лв. /153,39 евро/ за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Административен съд – Р..
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5