Решение № 10469 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10469 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110121298 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Г. К. , обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.04.2021г. по ч.гр.д. № 14680/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно 133,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: ГР.

СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 за периода от 1.5.2017 г. до 31.1.2018 г., ведно със законната лихва от 15.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 32,06 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 9.3.2021 г.

Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот и съответно потребители, дължи претендираните суми за доставената до имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 топлинна енергия в периода от 1.5.2017 г. до 31.1.2018 г .

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника М. Г. К. , с който предявените искове се оспорват с възраженията, че тя не е потребител на топлинна енергия в този имот, т.е.

1 оспорва наличието на договорно правоотношение между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не взема конкретно становище по основателността на исковете.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Приети като писмени доказателства по делото са писмени документи за наличието на договорно правоотношение по отчитане на ТЕ на л. 17 и сл. от делото, а именно договор от 08.11.2001 г., сключен с „Техем сървисис” ЕООД и протокол от ОС на процесната ЕС от 25.10.2001 г. за избор на топлинен счетоводител.

Видно от представения нотариален акт № 17, том XVII, дело № 2731/1983 г. на нотариус при СРС, обективиращ договор за дарение, ответницата е придобила собствеността на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляваща ап. № 4 в ГР. СОФИЯ, Ж.К. ..., БЛ. 198, ЕТ. 1 .

От представения договор за наем от 01.02.2012 г. на процесното жилище ответницата М. Г. К. е предоставила ползването му на „...“ ЕООД срещу 250 лв. месечен наем за период от 3 години, който след изтичането му се продължава за още 3 години /чл. 5 от договора/, т.е. до 01.02.2018 г.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че справката на Топлорайон Изток съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.

Изчислена е потребена топлинна енергия за Б Г В , както и съответните изравнявания за периоди по ФДР . Топлинният счетоводител е извършил дялово разпределение съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В имота на ответника е имало щранг – лира в банята и един бр. водомер за топла вода.

2

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответницата не е платила сумите за процесния период, начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки, като дължимите суми са в размер на 133,75 лв. главница за ТЕ и 33.11 лв. за лихва.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по делото. Това е така, защото на първо място от горецитирания нотариален акт № 17, том XVII, дело № 2731/1983 г. на нотариус при СРС, обективиращ договор за дарение, ответницата е придобила собствеността на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Следва да се има предвид и че видно от представения от самия ищец договор за наем от 01.02.2012 г. на процесното жилище ответницата М. Г. К. е предоставила ползването му на „...“ ЕООД срещу 250 лв. месечен наем за период от 3 години, който след изтичането му се продължава за още 3 години /чл. 5 от договора/, т.е. до 01.02.2018 г. , т.е. не се установява по отношение на този ответник да е налице договорно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Съдът съобразява и обстоятелството, че видно от представените от третото лице – помагач „Директ“ ЕООД отчетни документи за процесния период партидата за имота е била с титуляр именно наемателя „...“ ЕООД.

На следващо място съдът намира единствено за пълнота на изложението и че вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен давностен срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, доколкото периода на вземането е от 1.5.2017 г. до 31.1.2018 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 15.3.2021 г.

С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на 700 лв., 3 представляващи платено адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство. Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата е неоснователно, тъй като то е уговорено и платено в минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против М. Г. К. , ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., ет. 2, к-ра 210, чрез адв. М. , за признаването за установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.04.2021г. по ч.гр.д.

№ 14680/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно 133,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, Ж.. аб.№ 118445 за периода от 1.5.2017 г. до 31.1.2018 г., ведно със законната лихва от 15.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 32,06 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 9.3.2021 г.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., да заплати на М. Г. К. , ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., ет. 2, к-ра 210, чрез адв. М., сума в размер на 700 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, с включени разноски по ч.гр.д. № 14680/2021 г. по описа на СРС, 90 състав .

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ... № 21, секция А-Б, офис 3.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4