Решение № 2512 от 21.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. Варна, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20263110100017 по описа за 2026 година

Предявен е иск от П. Н. К. срещу Вива кредит АД за прогласяване нищожността на чл.1,ал.3; чл. 5,ал.1 и ал.2; чл. 9,ал.4 и ал.5 и ал.6 от сключения между страните Договор за паричен заем Standart 14 plus № 6063426/29.07.2024г.

Ищцата сочи, че на 29.07.2024г. е сключила договор за паричен заем Standard_14 plus № 6063426/29.07.2024г. с ответното дружество „Вива кредит“ АД, по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 450лв., при уговорени ГПР 50.06%, фиксиран годишен лихвен процент 40.32%, със срок на погасяване 36 седмици, с периодичност на вноските 2 седмици /18 вноски/.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора тя следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 196,38лв., която следва да плаща разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, тя се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - ранб от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на 1 следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5г. да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг активен договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договор за паричен заем, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в договора, тя дължи неустойка в размер на 131.04лв., която следва да погасява разсрочено и която се кумулира към погасителната вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на 47,08лв., а общото задължение по договора става в размер на 847,44лв. Чл.9, ал.4 от договора предвижда разходи дължими при просрочени плащания, а именно: при допусната първа забава от Заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които заемодателят да може да удовлетвори вземането си. В случай, че заемателят не предостави дебитно съгласие и/или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61 -ия ден забава в плащането на погасителна вноска, включително ако забави плащане на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост, заемателят дължи на Заемодателя заплащането на 30 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а съгласно ал.5 в случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120-дневния период на забава да предостави Заемодателя удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадени от НАП и от Общината по постоянен адрес на заемателя. От посочените документи следва да е видно, че тя няма задължения към държавата. При неизпълнение на задължението за предоставяне на удостоверение или при установени задължения на заемателя към държавата, той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на 2 договорно задължение в размер на 50лв.

Съгласно чл.9, ал.6 от договора в случай, че ищцата допусне първа забава в плащането на коя и да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, тя се задължава в срок до изтичане на 179 - дневния период на забавата да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу нея. При неизпълнение на задължението за предоставяне на справка или при установени образувани срещу заемателя изпълнителни дела, той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50лв.

В настоящия случай, извън предоставения на ищцата потребителски кредит в размер на 450лв. възстановим за 36 седмици, тя не е получила друга услуга, а в сключения с нея потребителски договор са били включени клаузи за заплащане на значително по-голямо от обичайното възнаграждение, завишено с допълнителни разходи за задълженото лице по кредита, като в тази връзка и съвсем без основание е била включена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 196,38лв. Кредиторът като не е включил допълнителния разход за експресно разглеждане на документи в общия размер на разходите по договора е представил невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния.

След като разходът за начислената такса не е съобразен при определяне на общия размер на разходите по кредита, това означава, че ГПР не е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК, респ. клаузата, е която е определен ГПР е недействителна, поради противоречие със закона.

Счита, че процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, 3 както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая в чл.5 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на ищеца, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.

Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на представянето й. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Неясно защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по 4 чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 131.04 лева /при главница от 450 лева/ считам, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора.

Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

Договорът за паричен заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.32%. както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 131.04 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР. е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 131.04 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19. ал.4 ЗПК/.

Счита, че изложените възражения важат и за таксата за експресно разглеждане на документи за паричен заем в размер на 196.38 лева. Такава такса не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва 5 да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. Тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Посочената такса нарушава забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК забраняваща ГПР да бъде по - голям от петкратния размер на законната лихва. Следва да се отбележи, че според §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разхода по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.