Решение № 100 от 23.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на О. М. Р. с ЕГН ********** от *** против Решение № 24/22.02.2023г.на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №105/2022г., с което са отхвърени, като неоснователни исковете по чл. 439 от ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявени против „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор В.

Г. С. за признаване за установено, че ищецът Р. не дължи на ответника сумата от 3182,04 лв. – представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ***/05.04.2005 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 06.02.2006 г. по ч.гр.дело № 187/2006 г. на РС-Враца, поради изтекла 5годишна погасителна давност, както и за заплащане на сумата от 2138,98 лв., представляваща неправомерно събрани вноски по принудително изпълнение по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н. с район на действие ОС-Враца в полза на „Макроадванс АД“ за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г., при наличие на настъпила спрямо ищеца перемпция на изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение О. М. Р. е осъден да заплати на „Макроадванс“ АД, сумата 1 от 300,00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не се е съобразил с изложената фактическа обстановка по делото.

Развиват се оплаквания, че макар ищецът да се е позовал на висящо производство по гр.дело № 280/2022г.по описа на Окръжен съд-Враца, което има значение за настоящия спор, районният съд не е спрял производството по делото, при което е постановил решение в нарушение на материалния закон.

Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане, при което делото да бъде спряно до произнасянето на ОС-Враца по гр.дело №280/2022г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Макроадванс“АДгр.София е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Развиват се доводи, че районният съд правилно е отказал спиране на първоинстанционното производство, тъй като ищецът и настоящ жалбоподател не е представил доказателства, че е налице висящо преюдициално дело, вкл.като не е посочил номер на делото, страни и предмет.

Въззиваемото дружество посочва също така, че гр.дело № 280/2022г.по описа на Окръжен съд-Враца има за предмет жалба против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнително дело, поради настъпила перемпция и решението по това дело не е обуславящо настоящия спор, тъй като погасителната давност и перемпцията са различни правни институти и дори перемпция да е настъпила, това ще е ирелевантно за погасителната давност. Посочва се също, че решението по чл.437 от ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и на това основание преюдициалност не е налице.

Въззиваемото дружество развива и доводи, че съгласно разрешенията на ППВС № 3/18.11.1980г. в периода 02.11.2006г.-02.11.2008г. погасителна давност не е текла, като това обстоятелство е било отчетено правилно от районния съд, който в съответствие с материалния закон и съдебната практика правилно е приел също така, че в разглеждания случай погасителната давност е била многократно прекъсвана с признаване на дълга.

По отношение иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД въззиваемото дружество излага доводи, че извършваните плащания имат характера на доброволни такива и те не подлежат на връщане на основание чл.118 ЗЗД.

Претендира се присъждането на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

Страните не заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът О. Р., редовно призован, не се представлява. Същият с молба е поискал спиране на въззивното производство до 2 приключване на ВГД № 280/2022г. по описа на ОС-Враца.

С определение постановено в с.з. на 07.02.2024г. настоящият въззивен съдебен състав е оставил без уважение това негова искане, като посочил, че ВГД № 280/2022г. по описа на ОС-Враца е образувано по жалба на О. М. Р. против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 783/2021 г. С Определение № 513/19.10.2022 г. по в.гр.дело №280/2022г. тази жалба е била върната, поради неотстранени нередовности на същата и производството по делото е било прекратено.

При този предмет и развитие на производството по в.гр.дело №280/2022г , настоящият съдебен състав приема, че това дело не е обуславящо изхода на настоящия спор, още повече, че финализиращите актове в производствата по чл.435 ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо.

При констатираната редовност на въззивната жалба, на осн.чл.269, изр.1-во ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което констатира, че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав и съобразно обема и вида на търсената защита.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи.

Районният съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с допълнителна молба от 14.03.2022г., от ищеца О. Р. срещу "Макроадванс" АД гр. София, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 3182,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с поръчителство № ***/05.04.2005 г., сключен с "Ейч Ви Би Банк" АД, понастоящем „Уникредит Булбанк“АД. Предявена е била и претенция за законна лихва върху всяка вноска по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н., внесена за периода 01.12.2010 г. - 02.03.2017 г. , сборът от които формира сумата от общо 2138,98 лв., но с влязло в сила разпореждане № 290/18.03.2022г. на РСОряхово исковата молба в тази й част е върната и производството по делото е прекратено.

В исковата молба и уточненията към нея се посочва, че ищецът е кредитополучател по договор за потребителски кредит с поръчителство № ***/05.04.2005 г., по силата на който е получил и усвоил от кредитора „Ейч Ви Би Банк“ АД заемната сумата от 7000,00 лева, със срок на изплащане 59 равни месечни вноски в размер на 154 лв., с краен падеж – на 25.03.2010 г. Поради неплащане в срок на кредита, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и в полза на същата е издаден изпълнителен лист срещу ищеца по гр. д. № 187/2006 г. по описа на РС-Враца, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 85/14.04.2006 г. по описа на ДСИ Оряхово. Същото на основание чл. 324 от ГПК е прекратено и изпратено на ЧСИ М. Н. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд гр. Враца, където е образувано изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н..

3

Ищецът твърди, че на 30.03.2007 г. страните по договора за кредит са сключили допълнително споразумение към него, с нов погасителен план и последна вноска по него на 25.03.2011 г. В този периода на 15.11.2010 г. вземането по издадения срещу ищеца и поръчителите изпълнителен лист е цедирано(прехвърлено) на ответното дружество „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, за която цесия ищецът е надлежно уведомен.

Същият посочва, че за периода от м. 12.2010 г. до края на 2018 г. е извършвал плащания по кредита към взискателя по изпълнителното дело - „Макроадванс“ АД и по сметка на ЧСИ. През м. май 2019 г. ЧСИ М. Н. е прекратил ИД № 381/2006 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 04.02.2022 г. ищецът е узнал, че ЧСИ М.Н. образувал ново ИД № 783/2021 г. срещу него, въз основа на молба на ответното дружество по същия ИЛ изд.по гр.д.№ 187/2006г. по описа на РС-Враца.

Ищецът излага също подробни твърдения за образувано гр.дело пред РС-Оряхово за недължимост на сумите по този изпълнителен лист и по образуваното преди това ИД № 381/2006 г., който иск е отхвърлен с решение на ОС-Враца по в.гр.дело № 406/2021 г. От съдържанието на решението, ищеца узнал, че плащанията, които е извършвал по ИД № 381/2006 г. по принудителен ред в размер на 2138,04 лв. към ответното дружество след 03.11.2008 г. са невалидни, незаконосъобразни и следвало да му бъдат върнати, тъй като на 03.11.2008 г. е настъпила перемпция на изпълнителното производство, без значение, че не е своевременно обявена от ЧСИ. Поради тази причина той твърди, че ответното дружество не е имало право да образува ново изпълнително дело № 783/2021 г. за събиране на сумата от 3182,04 лв. по изпълнителния лист от 2006 г., въпреки, че е имало сключени с ищеца споразумения към договора за кредит, след настъпилата по закон перемпция по ИД № 381/2006 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, действащо чрез юрисконсулт Н. И., е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, а искът относно изтекла погасителна давност за сумата от 3182,04 лв. – се оспорва и като недопустим.

Ответникът признава факта, че между ищеца и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (сега „УниКредит Булбанк“ АД“) е сключен Договор за потребителски кредит с поръчителство № ***/05.04.2005 г. и в полза на банката е издаден изпълнителен лист от 06.02.2006 г. по ч.гр.дело № 187/2006 г. на РС Враца. Признава също, че образуваното ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н., е било прекратено през 2019 г, поради настъпила перемпция, както и че вземането по изпълнителния лист е цедирано в полза на „Макроадванс“ АД на 15.11.2010 г. и дружеството е било конституирано като взискател по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н.. Не се оспорва, че на 30.06.2015 г. и на 04.11.2016 г. между страните са били сключени споразумения за разсрочено плащане на кредита., както и че на 20.10.2021 г. на основание същия изпълнителен лист е образувано ИД № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., с взискател ответното дружество и длъжник ищеца Р., за принудително събиране на сумата от 4

3182,04 лв.- неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с поръчителство № ***/05.04.2005 г.

Ответникът поддържа също така, че сумата от 2138,98 лв., не е била събрана принудително, както това твърди ищецът, а е сбор от доброволни вноски, извършени в същия период от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г. Поради това и съгласно чл.118 ЗЗД тази сума не подлежи на връщане.

Относно непогасеното вземане в размер на 3182,04 лв. ответникът твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, имайки предвид влязлото в сила съдебно решение на РС-Оряхово по гр. дело № 445/2020 г.

Ответното дружество твърди, че след подписване на последното споразумение между страните от 04.11.2016 г., на 01.12.2016 г. и на 20.10.2017 г. ищецът е подавал молби, с които се е задължил да изплаща разсрочено задължението си, но не го изпълнил. Поради тази причина на 20.10.2021 г. е образувано ИД № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., а на 25.01.2022 г. е запорирана сметката на ищеца в „Банка ДСК“ АД.

Ответникът посочва, че 5-годишната давност на вземането от 3182,04 лв. не е изтекла, поради многократни признания на вземането от страна на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, а именно на датите 30.03.2017 г., 16.12.2010, 30.06.2015 г., 17.11.2015 г., 04.11.2016 г., 01.12.2016 и 20.10.2017 г.

При тези твърдения в исковата молба и отговора, и въз основа на събраните пред него писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че е сезиран е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 3182,04 лв. представляваща неизплатена главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 06.02.2006 г. по ч. гр. дело № 187/2006 г. на РС-Враца и е образувано ново ИД № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла 5-годишна погасителна давност към момента на завеждане на иска, както и с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2138,98 лв., представляваща неправомерно събрани вноски от ищеца по принудителното изпълнение по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н. в полза на „Макроадванс“ АД за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г., поради настъпила перемпция на изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.