Определение № 1323 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323 гр. София, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

По делото е депозирана молба с вх.№6418/05.03.2026 г. от адв.И. М. Г., пълномощник на ответницата в производството Е. П.. С нея е сторено искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Молителят твърди, че е представил договор за правна защита и съдействие, сключен между него и ответницата, за осъществяване на безплатна помощ в производството пред въззивната инстанция при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като в проведеното открито съдебно заседание е претендирал да му бъде присъдено такова. Моли решението да бъде допълнено, като въззивницата-ищца бъде осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна, С. Т. В., чрез процесуалния си представител адв.Д. П. е възразила, като твърди че посочената в договора за правна помощ разпоредба – чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, касае лица, за които по делото липсват доказателства, установяващи близки роднински връзки между страната и адвоката, евентуално установяващи качеството на юрист на ответната страна.

За да се произнесе по искането настоящият състав приема за установено следното:

С постановеното по делото решение № 255 от 01.03.2026 г. е потвърдено 1

Решение № 3952/23.06.2025г. по гр.дело № 12303/2024г. на Софийски градски съд, Брачно отделение, 1с-в., с което предявения от С. В. иск с правно основание чл.5 ЗЛС срещу Е. П., е отхвърлен.

С решението въззивната инстанция не е присъдила разноски на страните с оглед изхода на спора.

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено и изменено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено на Е. С. П. на 18.03.2026 г., а молбата е депозирана на 05.03.2026 г. чрез Системата за сигурна електронно връчване, както и че срокът за допълване и изменение по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и настоящата молба е подадена преди срока за обжалване е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна по следните съображения :

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските.

Разноски се присъждат за всяка инстанция, поради което и следва да бъдат заявени именно при разглеждане на спора пред нея. Съгласно константната съдебна практика и по аргумент от мотивите по т.11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т. ч. и по чл.78, ал.5 ГПК е именно съдебното заседание, в което е даден ход по същество на спора в съответната инстанция.

В случая още с депозирания отговор на въззивна жалба – вх.

№111492/29.09.2025 г. (л.31 по делото) въззиваемата, чрез процесуалния си представител е направила искане за присъждане на разноски на основание 2 чл.38, ал.1, т.3 от Закова за адвокатурата. Приложен е и договор за правна защита и съдействие (л.32 по делото), с който страните са се уговорили, че адв..И. М. Г. ще осъществи безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона на адвокатурата пред САС по образуваното по въззивната жалба срещу решение по гр.д.№12303/2024 г. по описа на СГС.

Видно е, че в проведеното на 11.02.2026 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата Е. П. е представлявана от процесуалния си представител адв.И. М. Г., който е претендирал разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата.

С оглед на изложеното този състав на САС приема, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в случаите на осъществено безплатно процесуално представителство, е необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ (в настоящия случай – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА). Право на адвоката е да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, а адвокатът сам определя на кои лица от кръга на неговите близки да окаже такава. Не е необходимо доказване, че се касае за лице по чл.38, ал.1, т.3 ЗА – съдът не извършва подобна проверка. Достатъчно е представянето на договор/договори за правна защита и съдействие с указване, че е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на конкретно основание, посочено в чл.38 ЗА и такава реално да е осъществена, както и да са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл.78 ГПК. Не е необходимо доказване на разноските, защото хонорар не е заплащан, а се определя от съда.

Горното дава основание на съда да определи на адв. И. М. Г. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 511.29 евро (1000 лв.), съобразно чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл следва да бъде допълнено и решение №255/01.03.2026 г.

По изложените съображения Софийски апелативен съд, 2 състав, Гражданско отделение

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 255 от 01.03.2026 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, постановено по гр. дело № 2813/2025 г., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА С. Т. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. И. М. Г., сумата в размер на 511.29 евро (1000 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4