Решение № 80 от 16.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Казанлък, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200010 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод на подадена въззивна жалба от А. А. С. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №25-0284-002481 от 07.10.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер 50 лева /25.56 евро/.

В жалбата са изложени формални оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, оспорва се вмененото административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з., не изпраща процесуален представител. В писмено становище, приложено към АНП на гл. юрисконсулт М. А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, ако е осъществено процесуално представителство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради 1 което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA, №4436903 от 17.08.2025г., в който били изложени следните обстоятелства : На 17.08.2025г., около 11.48 часа, в с.Хаджидимитрово, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, по ул."Българка" до №12 с посока на движение север-юг жалбоподателя управлявал л. а., марка "*******", модел "****", с рег. №********, собственост на А.А. С. с ЕГН **********, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който управляваното МПС е било оборудвано.

Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на нарушението, а именно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подпи сал с възражението, че е имал колан, когато е бил спрян и искане на запис от проверката.

В изпълнение на правомощията си, Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят А. А. С. е санкциониран за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание - глоба в размер 50 лева /25.56 евро/.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административнонаказателната преписка писмени материали НП №25-0284-002481 от 07.10.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък; АУАН Серия GA, №4436903 от 17.08.2025г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Справка нарушител/водач на А. А. С., както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства - показанията на актосъставителя М. И. М. и свидетелят М. Т. М..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –по арг. на т.3.9 и т.1.3.2 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Признаците от състава на нарушението са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово 2 индивидуализиране на правната квалификация на нарушение и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението и е приложена относимата санкционна разпоредба.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно чл.137а, ал.1 о т ЗДвП : "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.", т. е. налице е изводимо задължение за водачите и пътниците в така очертаните МПС, да използват обезопасителните колани по време на движение, като е видно, че при описаните по-горе време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е управлявал процесното МПС, без съответно поставен обезопасителен колан.

За неспазване на това изискване разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП /в относимата към датата на нарушението разпоредба, преди актуализираната редакция бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) предвижда за водача административно наказание глоба в абсолютен размер 50 лв. /25.56 евро/, което правилно е било наложено от административнонаказващия орган с оспореното пред съда наказателно постановление.

Показанията на контролните длъжностни лица актосъставителя М. И.

М. и свидетелят М. Т. М. са последователни и очертават цялостно хармонично единство при пресъздаване на правно-значимите факти. Свидетелите убедено сочат, че водачът С. бил установен да управлява лек автомобил, марка "*******", модел "****", с рег. №********, собственост на А.А. С. с ЕГН **********, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който управляваното МПС е било оборудвано. Що се касае до въведения защитен аргумент, че при спирането му за проверка е бил с поставен колан, то същия не намира подкрепа в дадените показания от полицейските служители и напълно се опровергава. В случая при разпита си и двамата свидетел и М. И.

М. и М. Т. М. категорично заявиха, че именно забелязаната от тях и ясно възприета липса на поставен обезопасителен колан е била, поводът, повлиял служебната преценка на свидетелите, водачът да бъде спрян за проверка. При тези данни фактическият извод на съда за установено движение на автомобила без поставен обезопасителен колан от водача в контекста на убедителната, непротиворечива доказателствена съвкупност, е единствено възможен. Що се касае за отправния момент, от който водачите на МПС са обвързани от императивните правила на чл.137а, ал.1 о т ЗДвП, той се свързва с началния момент на управление на МПС, а не с произволното и субективно усмотрение на водачите, нито с оглед индивидуално следваната от тях инерция или привременна целесъобразност - да изпълнят задълженията си евентуално, в хода на започнала проверка.

Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни и писмени доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен 3 техен капацитет, предвид точното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на нарушението.

Показанията на актосъставителя М. И. М. и свидетеля М. Т. М. безспорно са пряк доказателствен източник. Независимо от въздействието на фактори като изминалото време, а и с оглед динамиката и естеството на професионална ангажираност, предпоставящи смесване на сходни факти от различни случаи, свидетелите детайлизират съвсем точно и последователно, своите запазени подробни възприятия относно конкретния случай.

Всеки от посочените свидетели е имал достатъчно време да забележи и запамети начина на управление на МПС от водача С. в разрез с изискванията н а чл.137а, ал.1 о т ЗДвП, още повече, че детайлите относно липсващ предпазен колан на водача е зрително запомнен, предвид което свидетелите са изградили твърда убеденост в достоверността на своите възприятия /бел. виж разпита на св. М. И. М. : "На посочените в наказателното постановление дата и час в с. Хаджидимитрово, видяхме срещу нас да се движи посочения в акта автомобил. По време на разминаването, аз и колегата видяхме, че водача е без обезопасителен колан. Подадохме на водача сигнал да спре, същия удължи времето за спиране и след като отидохме до автомобила, той вече беше поставил колан. На място съставихме акт, той оспори, каза, че е бил с колан.

Той спря на около 10-15 метра, след като подадохме сигнал и вече беше с колан. " и разпита на св. М. Т. М. : „Спомням си, че се разминахме с автомобила на въпросния господин и видяхме, че няма обезопасителен колан.

Последвахме го и колегата подаде сигнал да спре, но същия продължи движението и забави спирането си. След като отидохме до прозореца, за да поискаме документите за проверка, видяхме че е поставил колан. На място съставихме АУАН. Разминахме се с него, ние бяхме със служебния автомобил и обърнахме посоката, за да го последваме. Сигнала беше подаден от колегата с ръка, за да отбие и да спре. Имаше звукова и светлинна сигнализация от наша страна. Обясни, че не е съгласен с нарушението и няма да разпише акта.

Не си спомням дали разписа акта, но написа възражение върху него.". Съдът приема като добросъвестни и непредубедени показанията на свидетелите и им отдава вяра. Ето защо съдът намира, че е невъзможно възприятията на контролните длъжностни лица относно релевантните фактически подробности – липса на поставен предпазен колан от водача, да не са точни, тоест да са приели нещо, което не е съвпадащо с действителността. В тази връзка, обсъждането на организационно-техническите условия за съхранение на записите от боди-камери, респ. – невъзможността такива записи да бъдат приобщени по делото след значителен период от време /л.24 от делото/, Съдът преценява за неуместно и неоснователно, тъй като приема показанията на разпитаните свидетели с доверие, и по никакъв начин не се явява опровергана презумпцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Законосъобразно е приложена в наказателното постановление и санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП /в относимата към датата на нарушението разпоредба, преди актуализираната редакция бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г./, тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. /25.56 евро/ водач, ко й т о не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или 4 носене на каска.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението, и че за същото е приложена правилната санкционна норма. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Конкретни такива аргументи не са ангажирани, че при поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното състояние на А. С.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните доказателства.