Решение № 288 от 22.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100900529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по упражнена жалба с вх. № 20220317144419 на Е. Г. М., действащ като заявител по смисъла ан чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ в качеството му на вписан съдружник в търговско дружество – „И. Б.“ ООД, с ЕИК *******, срещу Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявлени е с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е заявено за вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество - „И. Б.“ ООД, с ЕИК *******.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се критикуват изведените в охранителния акт мотиви, които според жалбоподателят противоречат на основни институти на дружественото право.

Опонира се по аргументите на ДЛР, че напусналият доброволно съдружник – М. не притежава необходимата процесуална легитимация за да инициира вписване по партидата „И. Б.“ ООД, в т.ч. и относно промяната в обстоятелствата свързани с неговото участие в дружеството. При извършване на необходимото тълкуване на волята на законодателя заложена в нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ без съмнение трябвало да се заключи, че в хипотеза на допуснато от дружеството бездействие по отношение изпълнение на задължението му да заяви факта на прекратеното членство пред регистъра, то това може да бъде направено от самото засегнато лице – напусналият съдружник. Тоест същият се явява оправомощен да поиска подобно вписване, като ДЛР няма основание да го отклони правейки формално позоваване на чл.

15 ЗТРРЮЛНЦ. Споменава се, че в подкрепа на това тълкуване за наличие на легитимация за лично заявяване на промяната директно от съдружника има изобилстваща съдебна практика. На следващо място е развита аргументация, че обстоятелството, чието вписване е поискано да бъде извършено е 1 обусловено от успешно реализиралото се доброволно прекратяване на членство от страна на съдружника М. по правилата на чл. 125, т. 2 от ТЗ.

Поддържа се, че съдружникът – М. надлежно е отправил писмено предизвестие до дружеството, посредством което успешно е упражнил гарантираното му от закона право на едностранно прекратяване на участието си, като съдружник в персоналния състав на същото. Предизвестието до „И.

Б.“ ООД и успешно връчено на адресата му на 25.11.2021 г. Следователно искането подадено до ДЛР било редовно и правно издържано, като отрицателното произнасяне не кореспондирало на обстоятелствата разкриващи се от документите приложени към заявлението, както и от приложимите правила на дружественото право уредени в ТЗ, респективно нормативните изисквания разписани в ЗТРРЮЛНЦ. Мотивирайки се с гореизложените съображения жалбоподателя иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ, и същевременно даде указания към длъжностното лице по регистрацията да впише заявената промяна по партидата на „И. Б.“ ООД.

Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. изразява становище по депозираната жалба, като сочи тя да е неоснователна. Навеждат се конкретни съображения в подкрепа на аргументите на ДЛР, че доброволно напусналият съдружник не се явява оправомощено лице разполагащо с процесуална легитимация да заявява вписвания по реда на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. По тази причина атакуваният отказ се явявал законосъобразен, а подадената против него жалба от съдружника – М. била неоснователна и като такава следвало да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на АВ – ТР е мотивиран с приетото от длъжностното лице по вписванията обстоятелство, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е носител на самостоятелно процесуално право да поиска сам – в лично качество да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството, което е напуснал, без да е от значение дали обективно са се реализирали предпоставките за уважаване на едно такова искане по същество.

Депозираната от Е. Г. М. жалба е допустима, доколкото е подадена в установения за това процесуален срок, изхожда от легитимирано да обжалва отказа на ДЛР лице и има за предмет подлежащ на съдебен контрол отрицателен охранителен акт.

Жалбата е неоснователна.

Със заявление вх. № 20220314105403/14.03.2022 г. е поискано вписване на промени по партидата на „И. Б.“ ООД, изразяващи се в това да се впише заличаването на Е. Г. М. като съдружник в цитираното търговско дружество, поради настъпило доброволно прекратяване на членството му.

На първо място съдът не споделя и аргумента на длъжностното лице по 2 регистрация към АВ, че самото заявление е подадено от неоправомощено лице. Заявлението изхожда от съдружника – М., който поддържа, че успешно се е възползвал от преобразуващото си право да прекрати доброволно членството си в дружеството. При заявление за вписване заличаването на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, заявлението може да бъде подадено от самия напускащ съдружник, респективно-от упълномощен от него адвокат. Предвид това, че в ТЗ е предвидена процедура по едностранно и доброволно напускане на съдружник, то следва да се приеме, че същият има самостоятелно право /лично или чрез пълномощник/ да заяви вписване в ТР на напускането му, защото в противен случай напускащият съдружник се поставя в зависимост от волята на дружеството, което желае да напусне и на практика не би могъл да реализира правата си докрай, ако дружеството бездейства, въпреки направеното съгласно нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ предизвестие и изтеклия срок на същото. Налице е приложение по аналогия на правилото на чл. 141, ал. 5 ТЗ, в което на управителя желаещ освобождаване подобно правомощие за лично заявяване е предоставено, като няма основание да се прави разграничение между правното положение, в което са поставени управителя и съдружника, тогава когато искат да преустановяват възложения им мандат, респективно участието си в дружество.

Не е налице обаче успешно реализиране на фактическия състав уреден в нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ предвиждаща правото на съдружника едностранно и по свои почин да прекрати участието си в дружеството, като отправи до него писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Тоест за да се постави началото на подобен срок е необходимо да се установи, че даденият съдружник инициирал упражняване на правото си да напусне дружеството по своя преценка го е уведомил писмено за решението си. Такова уведомяване в случая със съдружника - Е.

Г. М. не би могло да се приеме, че е успешно реализирано спрямо дружеството - „И. Б.“ ООД. Ангажираното по делото писмено предизвестие, чиито автор е съдружника Е. Г. М. ясно пресъздава неговата воля за прекратяване на участието му в „И. Б.“ ООД, но по никакъв начин не установява факта, че е достигнало до адресата му. Поставеният в горния ляв ъгъл входящ номер и дата не са достатъчни за да се направи заключение, че предизвестието е постъпило при „И. Б.“ ООД. В съдържанието на предизвестието отсъства каквото и да е било посочване на адрес на получателя, в случая на „И. Б.“ ООД, което препятства преценката за надлежно връчване, но най-вече отсъства каквото и да било удостоверително изявление положено било върху предизвестието, било върху друг съпътстващ го документ, от което да е видно кое е лицето приело същото за адресата му „И. Б.“ ООД, респективно да се съобрази, дали то е служител натоварен от дружеството да приема кореспонденция, съответно дали е вписания негов законен представител в ТР. Неустановяването на факта на достигане на предизвестието за напускане на съдружника до „И. Б.“ ООД означава, че не може да се възприема за стартирал и тримесечния срок, след чието формално изтичане участието на съдружника в дружеството се счита за прекратено.

3

Тоест не отговаря на фактическата действителност поддържаното от жалбоподателя твърдение, че членството му в „И. Б.“ ООД е преустановено чрез реализирано напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от 25.02.2022 г. Следователно не е възникнало и обстоятелство, което да обуславя вписване на заличаването на Е. Г. М., като съдружник в цитираното търговско дружество.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ, с който е отказано да се извърши вписване по партидата на „И. Б.“ ООД в търговския регистър на промяна в подлежащо на вписване обстоятелства, а именно – заличаването на Е. Г. М., като съдружник в дружеството, е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното :

Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е заявено за вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество „И. Б.“ ООД, с ЕИК *******.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 4 седемдневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. по вписванията за изпълнение на дадените указания.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5